Пролог

2010-03-26 11:25:44



 

МЕТАФИЗИКА НА ДИАЛЕКТИКАТА

Природа на Ума, Его, Будичност, Висш Разум

 

ПРОЛОГ

ПРО/ЛОГос за Логосът и Лотосът

 

 

Съдържание:

 

1. Граници на „ВИЖда/не/-то”

1.1. Медитацията – Дарът на Боговете

1.1.1. Медитацията е Зрялост

1.1.2. Медитацията е Невербалност

1.1.3. Медитацията е Съзерцание

1.1.4. Медитацията е Пътешествие

1.1.5. Медитацията е Приключение

1.1.6. Медитацията е Процес

1.1.7. Медитацията е Трансформация

1.2. Седемте Нивà („5 + 2”) в „Нивата на Знанието”

1.2.1. Ниво на УСЛОВИЕТО (0 + 1)

1.2.2. Ниво на ГРАНИЦАТА (0 + 1 + 1)

1.2.3. Ниво на СИЛУЕТА (0 + 2 + 1)

1.2.4. Ниво на ПРЕДСТАВАТА (3 + 1)

1.2.5. Ниво на ФÒРМАта (4 +1)

1.2.6. Ниво на ФОРМÀТА (5 + 1)

1.2.7. Ниво на СЪБИТИЯТА (5 + 2)

1.3 ФЕНОМЕНЪТ на ХАОС-А („ХА(О)С-ът” и „ХА(Х)ОС-ът”) (7 + 1 = ∞ („8”))

1.4. „Омагьосаният кръг” на Историята – „Колелото на Мъченията” за глупците вярващи в исТОРии

1.4.1. РЕЗюмЕТО на БУДизмА

1.4.1.1. Проектът „БУДА” – Практиката на „Двата Стана”

1.4.1.2. Капанът на Благородството – Космо(а)гонията на „Съвършенството”

1.4.2. Невежеството и Властта на Психопатията – КОР(Е/А)НЪТ на Лидероманията (Религията) и Лидеромафията (Църквата)

1.4.3. Безумията на ЕВАнгелизма – „Умът” на „ЧудЕСаТА”

1.4.4. ГлупОСтТА на Историята/„ИстиНАТА”, срещуположност на УМ-ът на МИстикаТА/МитоЛОГИКАТА

1.4.4.1. Мистериите на Д/ЕВАлвацията на Ангели в евАНГЕЛИзмът

1.4.4.2. Мистериите на „любовният еЛЕКсир” на Религиите и Истериите на „любовният келеПИР” на Църквите

1.5. Невежеството като Религия и САтаНа

1.5.1. Содом и Гомор – метАФОРИЗМЪТ на Държавата и Съдебната система

1.5.1.1. Умът и Пространството на Правата, Правилата и Нормите

1.5.1.2. Умът на Триумфа – Тригунометрия на Държавата (в Гиза и в Пиза)

1.5.1.3. Българската държава като „две в едно” – правосъден Гомор в държавен Содом

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ще ви дам Ключовете за безброй Светове, но всеки сам ще трябва да открие Вратите за тях и да ги ОтклюЧИ.”

БУДА ЛА

 

МЕТАФИЗИКА НА ДИАЛЕКТИКАТА

Природа на Ума, Его, Будичност, Висш Разум

 

 

ПРОЛОГ

ПРО/ЛОГос за Логосът и Лотосът

 

ВИЖдания - за Съществуването, Съзнанието и Бог (Висшият Разум), без „розовите диоптри” на Истината, Невежеството, Вярата и Попщината

„Има нещо гнило в Дания!” - толкова гнило, че преВРЪЩА човечеството в мърша за Лешоядите на Истината. В неформалният свят на Съществуването, „истината” е само Илюзия – Стенание, Степен на Невежество... и Стената на Плача” за забЛУДИТЕ на Вярата, която от векове човечеството се опитва „да „разбие” (разбере) с глава” – използвайки в опитите си твърде малко Ум и прекалено много Вяра и Фанатизъм.

Истината” е И(сти)НАТА на Вярата. Тя е „ОКОвите за УМ-а” и неговите неформални и неосъзнати Граници. „Истината” е „Ноевият Ковчег” за Невежеството и Глупостта. Тя е другото лице на „Лъжата”, с която се изпълва огромната Празнота на човешкия интеЛЕКт.

Знаят само Глупаците (Простаците на „истината”), Незнаещите (Просветлените) - Виждат.

 

1. Граници на „ВИЖда/не/-то”

В неформалният свят на Съществуването „Виждане” е Мистична Практика и енигма на ВИЖ/„Да!”(и)„Не!” – т.е. Виж (Осъзнай, проУМей) Тезата (ДА) и Антитезата (НЕ) в постигнатия неформален Синтез на Видяното (МОЖЕ БИ) – Случващо се в Относителността и Безкрая (т.е. в Относителността на Безкрая и в Безкрая на Относителността).

За да бъде Виждането различно от гледането/„зяпането”, То се практикува чрез „Третото око” (Съзнанието – Феномен на Съществуването), чието метафорично описание като „зрителен орган” се приема буквално от невежите (поданиците на „очевидното” и идиотите на вярата, за които вярата е Врата (ВяРАТА) към Ада/Лабиринта на Невежеството). Въпреки, че Виждането може да се формализира и като „АНАЛИз”, за да се постигне То трябва да удовлетворява поредица от неформални Критерии на Разума, един от които е отрицанието/„смъртта” на Его-то.

Всяко Его се основополага/базира на Система от Предразсъдъци („предположени, но лично непроверени „разсъждения” и „истини”, установяващи личните „симпатии” и „антипатии”), чрез които оБРЕМЕнено/оВРЕМЕнено/конТРОЛирано се „превежда”/интерпретира постъпващата ИНформация на „видяното”.

Отрицанието/„смъртта” на индивидуалният ум (Его-то) е непосилна задача за анализатори, която осъзнато се Практикува от Буди или неосъзнато се постига в „транс” (включително и след употреба на опиати), които ЧАСТично и ЗАВИСимо „заменят” ОПИ(а)ТА на Отрицание/„смъртта” на Его-то.

Фрагмент от „очевадно” (но невидяно от милиарди човешки форми) Виждане, е Виждането на „ВИЖ” като анаграма на „ЖИВ”, „несъществена ИНформация” чрез която като неформален Критерий за Живи (за Разумът) ФОРМИ се въвеждат само Виждащите – т.е. Просветлените и ПроБУДенИ Умове на Съмнението, в които Видяното се ИНтерпретира (т.е. третира, извежда, превежда, доКАЗВА... и ФОРМАлизира) критично, аналитично, „неформално”... и дискретно.

В неформалният свят на Съществуването където Смъртта е само Ново Начало, „мъртви” са всички форми/представи УСТАновени (БАЗирАни) на ПРЕД„разсъдъци”, „иСТ(и/Е)НИ”, МОРали, докТРИни... и вяРвАНИя, а техните представители и поданици са самоходни, дипломирани, канонизирании... и плямпащи „ментални трупове” на Невежеството и Религиите, които буквално или метафорично („закодирано”) са описани като: „слЕПИ”, „хРОМИ”, „МЪрТвИ”, „гОЛИ” и „бОСИ”, „мъртви души” на: гоГОЛ, МОРализма, Б(и/Е)бЛиЯ-ТА, реЛИГИиТЕ... - и исТОРията на човечеството, през последните 6.000г..

Виждането се практикува като Медитация, чиято имитация са „молитвата” и „задълбоченият анализ”.

Виждането е мистична практика на Просветлението, в което си дават среща Силата и Могъществото. „Силен е този, който побеждава противниците/враговете си, могъщ е този, който побеждава себе си.” Егоизмът е „Практикуването на Силата”, Будичността е „Практикуването на Могъществото”.

 

1.1. Медитацията – Дарът на Боговете

От хилядолетия в Хиндуизмът се водят спорове какво е „медитация” и как е правилно да се практикува. Поставен по такъв начин, въпросът за медитацията не може да получи отговор различен от този описващ я като: метод, техника... или средство, за постигане на определена цел. Тази цел най-често е да се достигне „хармония”/„блаженство” като се затвърди контролът над случващото се, което ни касае. Част от този контрол касае „преодоляване” на тревогите и страховете, които са само част от „арсеналът на ума”/Его-то да ни манипулира и така да ни контролира, правейки ни „нещастни”, „безразлични” или „щастливи”.

Мистиката и в частност медитацията няма за цел умът на Его-то, което контролира живота ни по начин, който не подозираме. Те са Знания за постигането на не-умът и за освобождаването от „конТРОЛЪТ” на Его-то, което е условието за постигане на Цялостта, която Его-то ни е нарушило, за да ни контролира и владее. Максимата „Разделяй и владей!” най-точно възпроизвежда моделът на Его-то (Аз-ът), който в определени хора или в моменти от живота на всеки се проявява и доказва като шизофрения (раздвоение на личността).

 

Медитацията е един от Феномените на Съществуването, който не може да бъде обяснен и конкретизиран, както не може да бъде обяснен и конкретизиран Бог (Висшият Разум). Медитацията е индивидуално преживяване на себе си чрез Съществуването и светът, в който се случва медитацията – отвъд условностите на ума (Его-то) и въпреки невежеството на знанията (за светът и за Съществуването).

Медитацията не може да бъде описана/обяснена но може да бъде Видяна като неформална съвкупност от седем съБития: Зрялост, Невербалност, Съзерцание, Пътешествие, Приключение, Процес и Трансформация.

 

1.1.1. Медитацията е Зрялост – „ОСТТА на не-умът” със Съзнанието, в който медитиращият съществува по начин различен от установеният с предразсъдъци и представи. ЗрялОСТТА е първото условие за медитивност, което или притежаваш като следствие от „жизнения ти опит/потенциал” или не притежаваш, тъй като още не си готов (зрял) да бъдеш различен от установеното/общоприетото. Незрялостта е злост (неЗряЛОСТ) към „генЕТИЧНО” разЛИЧНОТО от теб и от представите ти за „НОРМАлно/МОРАЛно”, затова зрялОСТТА за медитация в социален план може да се илюстрира чрез „ТОлерантНОСтта”, а в личен план като „половата/нова зрялост”, която е „потенциал” ДОСтиган* („отключващ се”) едва в определен момент от физиоЛОГИЧНОТО развитие на човека (пубертета), което му гарантира репродуктивност, която няма да го „разруши” ако се случи. Подобно на „половата зрялост”, „зрялостта за медитация” е потенциал, който се „достига/отключва” едва след като „медитиращият” е ФАКТически готов „да ЗАбрЕМЕнее” с нови знания, преживявания и с опит, които няма да го „разрушат”. Неговата готовност обаче не означава, че „бременността” обезателно ще се случи, ако той осъзнато не я търси или не я желае.

 

* [ДОС – „дИСКОВА операционна система” – в случая на репродукцията]

 

1.1.2. Медитацията е Невербалност – „тишината на ума”, в която „медитиращият” снема контрола на думите. Думите са „чудовища”, с неподозирана магическа мощ. Пример в това отношение са думи като: „океан”, „изгрев”, „залез”, „човечество”... – „заключили” в себе си: необятна водна шир, която е невъзможно да си представим или да обхванем с поглед, безброй различни и неповторими изгреви и залези, които не сме виждали и никога няма да видим, или необятните за умът ни милиарди човешки същества, обединени в общности/народи/нации, които са различни като пол, раса, интелект..., динамични като профил... и които не познаваме.

Магията на думите е чудовищна, защото чрез нея умът (Его-то) ни „превежда”/„прави” света, в който живеем по инвалиден и идиотски/егоистичен начин. В светът на Его-то всичко се редуцира до представа, която „побира” цял Океан в пет букви, и медитацията е начинът да Видиш Океана отвъд „границата на петте букви”, да усетиш неговия аромат, да се насладиш на безграничността му, да почувстваш неговото могъщество, да онемееш от възторг... и ако те допусне смирено да се потопиш и „разтвориш” във вълните му, ставайки осъзната част от него способна „да преживее Океанът” – без да го притежава или ограничава със съществуването си. Его-то е „прокажено” защото се стреми да „притежава” Безграничното и затова го „ограничава” до някаква идиотска/„гностична” форма на „ГраничНОСТ”, в чиито предели/гРАНИци практикува маниите на егоизма си.

Вербалността е моделът, чрез който Его-то ни контролира/манипулира, и този контрол се постига чрез мислите, които „текат” като непрекъснат монолог или диалог в главата ни. Въпреки основополагащата роля на Вербалността в социализацията на индивидите и в развиването на отношенията между тях, тя е в основата на формализма, а Съществуването и Светът в който живеем е неформален – както по отношение на инвалидните представи на формализма за Битието, така също и по отношение на всяка Форма каквато е и човешката.

На определено ментално ниво (независимо от социализиращата си роля), говоренето/вербализацията е глупост („тъмната страна”), в която говорещият гони хоризонта на твърденията си, за да може достигайки го, да докаже тяхната истиност – т.е. да докаже факта, че хоризонта на „истината/мирогледа му” не е само негова илюзия или халюцинация на неговия ум. В „гоненето на хоризонти” (в „изпреварването на собствената ти сянка”) има един огромен и кълбовиден проблем – колкото по-бързо се движиш към тях, толкова по-бързо хоризонта („сянката на невежеството ти”) се отдалечава от теб – винаги запазвайки първоначалната дистанция по между ви. Решението на този „проблем” е просто, което не означава, че е лесно за постигане – да спреш вътрешния си монолог/диалог, защото ако спреш да гониш хоризонта, той ще спре да ти бяга.

Невербалността (спирането на вътрешния монолог/диалог) е мистична практика практикувана от Буди, която мистиците/медитиращите постигат чрез повтарянето на „мантри”. Мантрата (в превод от индийски) е внушение постигано чрез повтарянето на една и съща дума, която може да има или да няма вербален смисъл (смислов еквивалент). Чрез непрекъснатото повтаряне на мантрата умът се „автохипнотизира” и вече не гони хоризонта (енигма на НЕизВЕстноСТТА „Х” Зоната – „Х”ориЗОН(А)т), защото „тича/тъпче” на едно място. Уловен чрез мантрата в капанът на собствените си мании, умът/Его-то започва да „гони”/търси смисъла/„хоризонта” на самата мантра – „навлизайки все по-дълбоко в себе си” и в „базата данни”, с които разполага като памет и съзнание (преживеният личен опит).

Ако самата мантра няма смислов еквивалент, умът започва да я видоизменя/трансцедентира към еквиваленти, които я напомнят/наподобяват, но дори мантрите да имат смисъл, Его-то е така устроено, че не може да застане като паметник върху пиедестала на един смисъл, ако той непрекъснато му се подава като „уравнение на мантрата, което трябва да реши” за да продължи по-нататък – в гоненето на „хоризонти/сенки/Михаля”.

Чрез повторението (като „майка на знанието и на „затъпяването””), мантра като „РАМ” след продължително повтаряне в различните нива на „под”съзнанието се трансцедентира/видоизменя в: „МАРА”, „АРАМ”, „АРА”, „РА”, „АР” и „А” докато се постигне тишина – след като умът се изтощи от собствената си „ярост”/„лудост” в търсенето на смисъл, какъвто не може да „намери”/„интерпретира”.

Чрез Невербалността достигана посредством Трансцедентална медитация (ТМ), от хилядолетия медитиращите са постигали релаксация/„свобода” от натрапчиви мисли/мании/страхове, които умът/Его-то произвежда в неограничени количества – верен на максимата „За лудо работи – за лудо не стой!”.

Релаксацията на ума води и до релаксация на тялото, което умът поддържа като „натегната пружина”, която при „пренатягане”/дистрес се „деформира”/заболява... или осакатява/разрушава(„умира”).

Релаксацията на умът и тялото е само част от потенциала на медитацията, достъпен за по-широк кръг от медитиращи, които осъзнато* я практикуват.

 

* [ Неосъзнато всеки навлиза в медитация по време на сън, което е най-разпространета форма на медитиране („дълбока медитация”), даваща отговор на въпросите за „физиологията и физиологиката на сънят” и за ключовата му роля в живота ни.]

 

В медитация но без употребата на мантри се навлиза и при продължително наблюдаване на водна повърхност или на течаща вода (река). Водата (нейното съзерцание и шумът на вълните) „поглъща/„удавя”/отмива... ума” („вербалността на вътрешния монолог”), и затова след продължителен престой край водни пространства (реки, езера, море, океан...) човек винаги се чувства отпочинал, релаксиран, спокоен... и „зареден с енергия”. Това обяснява защо „лошите хора” подсъзнателно избягват продължително съприкосновение с големи водни простраства, защото те ги „плашат” – подтискат, дразнят... и депресират. „Човешката лошотия/злост” е болест на ума и функция на „лошият” (злонамерен) вътрешен монолог, който не само е безсилен срещу водата, но изпитва панически ужас, че и тя е „злонамерена” и може да го погълне/удави, и защото не е в състояние да я контролира и манипулира.

Его-то има атавистичен „Едипов комплекс” от водата, понеже не може да я обхване и вмести в думата „вода” – дУМА прекалено „жалка” за „Умът”/ТриУМфът на: Умът на единият от „петте елемента” на Сътворението (огън, земя, въздух, вода, знание), Умът на една от „природните стихии” (Потопът) и Умът на един от елементите на Живота, съдържащ се в над 50% от човешкото тяло.

По логиката на „Едиповият комплекс” на Его-то, от хилядолетия Медитацията (осъзнато или неосъзнато) се практикува „върху” всеки от „петте елемента” на Сътворението, като някои мистични школи медитират върху пламъка на огън, който изгаря/„изпепелява” умът/вътрешният монолог, други постигат не-умът съзерцавайки „въздуха”/небето, в който се „разтварят” и „политат”, трети медитират върху „земята” („философският камък”, злато, диаманти, „калта”, от от която е сътворен Адам...), а четвърти медитират върху „знанието” (емпиричната наука) без да подозират, че концентрирайки се върху решаването на научен проблем, в един миг те спират „плямпането/дърдоренето на ума си”, което им позволява да „направят” „научното откритие” преоткривайки „топлата вода”/знанието, което ментално по-висшите Форми от човешката, са опознали още преди появата на „живота” на Земята.

Медитация може да се практикува върху: музика, танци, рисуване, цветове, аромати, цветя, растения, животни... т.е. върху всичко, което ще ни помогне да отречем егоизмът си, като прекалено жалък (дребнав, завистлив, мизерен...), умърсен (с желания и мании да притежава) и болен (с амбицията да доминира над всичко и всички), за да му се ПОСвеТИМ.

 

1.1.3. Медитацията е Съзерцание – „сърцето на безграничната Обич”, с която приемаш света без да го оценяваш, обвиняваш... или осъждаш, понеже вече не си обвързан/„окован” с предразСЪДъците на реЛИГИиТЕ и МОРАла, и не си зависим от маниите на Его-то и ЮриДИческите ЗакОНИ.

Обичта се проявява само когато изчезне умът/Его-то, който я подменя с „любовта”. Въпреки, че малцина правят разлика между „обич” и „любов” считайки ги за синоними, в неформалният свят на Съществуването Обичта е разум, който е „зрящ за недостатъците” и затова не винаги е „приятен”/„приятел” за обекта на обичта. Тези „недОСТАТЪЦИ” се ментални изкривявания/дефекти, които противоречат и нарушават общият Принцип на Хармонията в Съществуването, който е отражение на Движението на Енергията във Времето и Простраството – случващо се в Безкрая на Вечността и във Вечността на Безкрая.

За разлика от „зрящата” Обич, „сляпата за недостатъците” Любов е красива но егоистична, коварна и отмъстителна маска, зад която се крие користният/нарцисичен стремеж към самозадоволяване (емоционално, „духовно”, „интелектуално”... и най-вече сексуално) – без оглед на трагичните последствия от „любовта”, която винаги се стреми да притежава/владее обекта си като своя „лична/частна собственост”, създадена за задоволяване на „любовните й” желания.

Когато егоистичният/собственическият стремеж бъде: накърнен, „наранен”, незадоволен... или отблъснат, „любовта” се превръща в „омраза”, която не е нищо друго освен трансцедентирана любов – но вече към стремежът да причиниш „същата болка” на любимият, каквато „той ти е причинил” давайки ти да разбереш, че не можеш да го имаш/притежаваш по начина, по който го жеЛАЕШ.

Любовта (а не сексът) е поквара (на ума)Знание, до което Юдаизмът и ХристияМството не успяват да достигнат за повече от 5.000г. – липса/незнание белязяло Историята на човешката цивилизация с „морета от сълзи”, с „реки” от човешка кръв и с „планини” от трупове на любовта към: „бог”, властта, парите, лукса, любимият/любимата, семейството, вярата, истината, справедливостта, свободата, честта, отечеството, мира... и демокрацията.

Когато Вербалността „изчезне” с нея „изчезват” любовта и умът/Его-то. Тази „празНОТА” трябва да се „запълни”, и „на мястото на мозъка” като „центъра, в който живеем” („Вариант – А”), „идва” сърцето – резервният „Вариант - Б” на живота ни, който винаги сме пренебрегвали – защото дори когато считаме, че се ръководим от чувствата (сърцето), а не от разума (мозъка), ние пак сме слуги/роби на Его-то си, че сме „любящи” (деспоти –майки/бащи, съпрузи/съпруги, синове/дъщери...), „сърдечни” (манипулатори – свещеници, благодетели, учители, творци...) и „благородни” (тирани – монарси, меценати, политици... и управляващи).

Появата на безграничната Обич е условие, че всичко което ще се случи в Медитацията ще бъде реципрочно и възможно „най-доброто”/разумното за медитиращият, дори ако тази доброта се изразява в „плесницата”/„лекарството”, което ще получи ако се наложи. „Плесница”/„Лекар”– която няма за цел да го „унижи”, „наскърби”... или „накаже”, а да го „събуди” от сънят на илюзиите и да го „излекува” от коШ(А)МАРЪТ на забЛУДИТЕ. Обичта е Разумът, който поКАЗВА, че вкусът на Лекарствата (на Разумът), които пием често е и „неприятен” – за разлика от вкусът на отровата (на Вярата), който винаги е „прияте(н/л)”, иначе няма да я изпием.

Знанието за УМ-ът на Удоволствието, е само едно от Знанията за начините да се поквари умът/Его-то, което от хилядолетията осъзнато и неосъзнато се практикува в Покварата на човечеството.

Обичта е едно от „Лицата” на Бог (Висшият Разум). Обичта винаги е към всичко и към всички. Обичта е „чиста” защото няма его, корист и фаворити. Обичта е безгранична като мащаби, но е разумна – т.е. не е „безрезервна и сляпа” – доказателство, за което е „Обичта на Еволюцията” на Земята през последните 4 млрд. години. Еволюцията е дала шанс на милиарди форми на живот (растителни и животински) да се появат и да се развият/приСПОСОБяват към изменящите се условия на жизнената среда и към нарастващите изисквания/критерии на Живота. В един момент от Еволюционното развитие повечето от тези Форми са били отречени/„унищожени”, което е в името на появата на нови Форми – адекватни на новите условия на средата/разума... и на Обичта.

Двойната спирала” на Обичта съставена от преплетените вериги на Живота и Смъртта доказва/гарантира, че Обичта е „жива” и не е Статуя на Нечия/Ничия куртоазия... или филантропия/мизантропия. Живата Обич е критерий на Еволюирането и гаранция, че Обичта не може да се корумпира/изврати/поквари/самоунищожи.

Обичта е „Застъпникът” и „Гарантът” на човечеството, че като биоЛОГИЧНА и разУМНА Форма на Еволюцията му е „дадено всичко”, от което се нуждае за да се развива и самоусъвършенства. Менталната еволюция на човешката Форма е условието тя да не бъде отречена/„заличена” като: „хищник на невежеството/вярата”, „паразит на алчността/лицемерието”... и „динозавър на разума”.

Макар и като „Застъпник”/„Алгоритъм”, Обичта няма да се превърне в „Престъпник”/„Политик”а – възпрепятствайки отричането/унищожението на човешката Форма, ако тя не удовлетвори Критериите на Съществуването или ако се превърне в „Чума на Разумът” и в „Терминатор” на други Форми. Обичта не е морал и като Застъпник на Разумът гарантира, че всеки „ТерминатОР” в генезисът си е и „Тор” за Съществуването, върху която ще израсне още „по-красива” Форма на Разум. В Еволюцията на „красивото” обаче, понякога се налага и преминаване през най-мрачните и уродливи форми на „грозноТО” – като гаранция, че ТО няма да се повтори – или поне не и в този му примитивен и уродлив вид, в който вече е било отречено.

СЪзеРЦаниЕТО в медитацията не е безцелното/просташкото „зяпане” и „лапане на феномени като мухи”, а постигането на Свидетелят и Освобождаването на съзнанието, чиято „пресечена точка” в Будизма е ОпиСАНА като ражДА/НЕто на Златното дете (Сидхарта Гаутама), а в ХристияМството като ражДА/НЕто на Младенеца (Иисус Христос).

Постигането на Свидетелят е способността да Видиш явленията, съБитията и фАКТите без „диоптрите/слепотата на „истината”, невежеството и морала”, с които умът е „отровен” и „окован” – от мигът, в който всеки се ражда. Част от Отровата и Оковите за човешкият ум са Категориите („добро - зло”, „истина - лъжа”, „красиво - грозно”, „долу - горе”, „ляво - дясно”, „топло - студено”...) съзДАВАЩИ Светът на Категориите, в който се раждаме, живеем и умираме – оставайки глухи за разумът на Категориите и слепи за неговата относителност... и глупост.

Менталната (а не офталмологичната) слепота ни пречи да Видим, че умът ни е в плен на слабоумни вярвания и на умопоБЪРКАНИ „исТИНИ”, които безкритично приемаме от родителите си за нещо абсолютно („безспорно”, „божествено”, „разумно”, „чисто”... и „свято”), и които безмозъчно предаваме на потомците си – като бреме, на което да служат, за което да умират... и което да възпроизвеждат и мултиплицират, като го „даряват” (натрапват/вменяват...) и на други идиоти... и народи.

Само чрез постигането на Свидетелят може да се Види, сМИСЪЛ и отвъд границите на установеният с „категориите на умът” и с пРЕДстАвите на вяРвАНИята и МОРалЪТ.

Човешкият ум е окован с МОРал (религиозен, юридически...), който е самовлюбен, себедостатъчен, закостенял, смъртоносен... и корумпиран. Този МОРал не ражда добродетелност а убива ужеланието и стремежът да бъдеш различен от МОРАлното. Ако не убие желанието и стремежът „Да Бъдеш!” извън „Ноевият коВчЕ(г/К)” на „Спасението/Любовта/Истината”, МОРАлът наказва или убива всеки, който не му се подчини или не си плати за да бъде А/МОРален („амор” – любов) – т.е. корумпиран/корумпиращ и влюбен – в наРУШаВанЕТо на МОРАла.

МОРаЛЪТ е Морга за Разумът (МОР(Г)Ал), която не дава знания а забранява/„ПОГребВА” любовта на/към Егоизмът, който е: грозен, алчен, тираничен, садистичен, мазохистичен... и перверзен.

Просветленият/Пробуденият Ум не руши МОРАлът, защото на мястото на всеки разрушен МОРал се изгражда нов или няколко нови. МОРалЪТ е ЛАМ(т)Я и на мястото на отСЕчеНАТА й глава израства нова глАВА или няколко нови. Просветленият Ум не разрушава/подменя МОРАлите а ги ОТРИЧА – по начина/алгоритъма, по който Пролетта отрича Зимата. Опи(а)тът за „разрушаване”/нараняване/подмяна... на Някого или на Нещо провокира опи(а)та за неговата „защита” и така се раждат Войните/Терорът – МОРалЪТ на Насилието и Жестокостта („Око за око – зъб за зъб – кръв за кръв!”).

Умът на Его-то е умът на Вярата (в Някого или в Нещо). Този ум е „умопобъркан” защото е „слабоумен” (невеж/предубеден/оБРЕМЕнен/закостенял) и защото е окован с оковите на МОРАла, без да подозира, че вижда света през неговото „око на Циклоп” – енигма на Клопката на Цининизмът (ЦИничнатаКЛОПка).

Умът (на Вярата) няма представата за цинизмът и вероломството на МОРалЪТ като „Циклоп” – случващи се във Форматът на ЦИКъЛ(на)ОтровенПрагматизъм и във Форматът на Цикло(по)френията на вАнДАлизма – свирепият и фанатичен примитивизъм, който забранява и убива всички други форми на Вяра/МОРал, освен себеподобният, който изповядва, и с който „ОКОвава” жертвите си.

С ОКОто на „отровният ПРАГматизъм” е невъзможно умът да Види робството си, защото в пътуването си „нагоре по течението” към „Изворите на Живота”, умът не може да преодолее „Прагът/водоПАДЪТ на Его-то”. Една от причините за невъзможностите на умът на вярата е, че той вярва в „свободната си воля”, която е прекалено слабоумна или коварна за да му покаже ОКОвите на волята и ОКОвите на идиотската „свобода” – илюзия/мираж в Пустинята на Невежеството. В търсенето и „намирането” на този мираж („Обетованата земя”), Его-то на религиозната ос Авраам/Моисей е създало цял един „богоизбран наРОД” (юдеите/евреите), който е през ХХІв. е доказателство за психопатията на вярата – практикувана повече от пет хилядолетия във Форматите на: убийства, предателства, жестокост... и престъпления към Разума и човечеството.

Умът (на Вярата) няма съзнанието/съмнението, че „окован” е енигма на Окото и Оковите на Вандализма (ОКОван(дализма)), в който приМИТивно и вАнДалСКИ се отрича/забранява всичко, което не може да се изПОЛЗвАа за благото/блатото на МОРАлизма и неговите автори/аватари/главатари/клакьори, и в който свирепо/вАнДалСКИ се наказва всеки дръзнал да изобличава вероломството, слабоумието и престъпната лудост на МОРализмЪТ, МОРАЛОФРЕНИЯТА... и „трАДициятА”.

Ум-ът (на Вярата) няма идеята за съществуването на Умът на Съмнението (Умът на Буда), понеже дори когато се „съмнява”, човешкият ум само и отново ВЯРВА, че се съмнява, което е причина да обори/отхвърли/потуши всичките си „съмнения” и „бунтове” срещу идиотизмът на вярата. Друга причина за „крахът на съмненията му” е, че ум-ът/Его-то не познава: Свидетелят, Същността на Съмнението и Методологията на Съмнението, и като резулта от невежеството си практикува „съмнения/„критика на истината” като пародия, фарс... или вяра в друга „истина”.

В медитацията Свидетелят е потенциал, който не всеки медитиращ може да постигне и да „отключи”, и в който Видяното е строго индивидуално, понеже зависи от разЛИЧНИТЕ „СПОСОБностИ” и каЧЕСТвА на медитиращите. Само в медитацията може да се Види Идиотизмът на Честолюбието останало сляпо за истинската същНОСт на Честта като каЧЕСТвА на УМ-а, а не като „девственост” (качества на тялото) или като недОСТАТЪЦИ на ЛюбОВтА/Его-то да си МОРален/„ЧЕСТен”/ЧЕСТващ... – „пРАзНувАщ” менталните си дЕФЕКТИ/поражения, като поБЕДИ на умопомрачението си.

Свидетелят е „ключът” към отключване на „под”съзнанието, което от хилядолетия се „освобождава”/„отключва” само на думи. Осъзнато да „освободи съзнанието си” може само Този, който има съОТВЕТНОТО съзнание, който е Видял и снел „оковите му”, който е Просветлен... и познава Капаните на Умът и Демоните на Съзнанието.

Ако в медитацията Зрялостта е „лОСТТА на не-умът”, Съзерцанието като „сърцето на безграничната Обич” е „опорната точка” за този „лост”, чрез който може да се повдигне и отмести „скалата”, затваряща Изхода от Пещерата на Невежеството и Вярата. В „Новият завет” „излизането от Пещерата” е описано като „чудо”/„съживяването на ментално мъртвият Лазар” – сМИСЪЛ/Знание, до което Юдаизмът и ХристияМството не успяват да достигнат въпреки всичките си Месии, Пророци и Светци, и въпреки религиозните събори и кланета, които повече от 2000г. взаимно си устройват.

 

1.1.4. Медитацията е Пътешествие – „тест” за раждането на Младенеца/Златното дете от „утробата” на Пещерата – енигма на Пещерната ера на Невежеството и Вярата (ПЕЩЕР(Н)А).

Всяко раждане е ново начало на едно пъТЕшеСТвие в Свят, съставен от безброй паралелни светове създадени от Висшият Разум (Бог), за да направи възможна Хармонията на Съществуването. ДОСтъпът до тези светове е ограничен от невежеството на ума/Его-то и затова едно условията за тяхното откриване и за постигането им е „отрицанието” на умът – с всичките му мании, паранои... и престъпни лудости.

Ключът” към свеки паралелен свят е поредица от „неформални тестове”, от чието решаване се определят: нивото на достъп, времето, мястото... и начина, по който ще се случи пътуването.

Медитацията е осъзната форма на постигане на светове – за разлика от сънят, който е неосъзнатата форма за постигането им. Осъзнатото Пътешествие метафорично е описано чрез Двата пътя – на Буда (Пътят на Знанието/Ума) и на Иисус (Пътят на Спасението/Любовта), чиято обща цел е Пътуването към Просветлението... и към Себе Си.

В Будизма и в ХристияМството Младенецът/Златното дете са метафора на Просветленият и Медитиращ Буда (проБУДЕН/проСВЕТЛЕН Ум), който е успял да открие Себе Си и да постигне Цялост. Гаутама Буда получава Дарът на Просветлението Си под дървото бодхи, а Христос Буда върху Разпятието, с което по виртуозен начин метафорично се подсКАЗВА на човечеството, че ако не тръгне по пътя на Знанието и Самоусъвършенстването, чийто символ е „Дървото на Знанието/Сидхарта”, ще постигне Просветлението си Приковано като престъпник върху „Разпятието на Христос/Страданието/по-ЗОРА”, сковано от „отСЕчеНОТО/отреченото” Дърво на Знанието.

Пътят на Знанието е този, в който се отрича съществуването на религиозният бог и всичко се свежда до самоусъвършенстване – чрез овладяване на нови знания, умения и практики. Това е Пътят на Будизма и на неговите произВОДНИ „течения/учения”.

Пътят на Спасението е този, в който се признава съществуването на религиозният бог, като Му се придава ролята на Господар на хората, чиято съдба е в Неговите ръце, и с която Той еднолично се разпорежда – като награждава/спасява „добрите” и наказва/низвегва „лошите”. Този Път се проповядва и от Ислямът, който е религиозното плагиАДство на ХристияМството, което О/БЯСнява фанатичната ревност и завист на мохамеданите и ЦИоНИЧНАТА страст на юдеите/християните, към общата им Майка – фАНаТИЧНАТА Вяра в Бог и в Спасението/Наказанието.

И двата Пътя (на Гаутама и на Христос) са религиозни, понеже са пътища на Вярата (в Някого или в Нещо), а там където има Вяра, тя „замества”/доказва недостига на Знания и дефицита на Разум.

Медитацията е възможност за навлизане в Необятното Знание, част от което е и Знанието за Цялостта на съзнанието. Тази цялост е „критичната маса” отключваща „верижната реакция” на най-дългият и „трънлив път” в Търсене и Намиране на Бог (Висшият Разум) – чрез самоусъвършенстване със знания, умения и практики, случващо се осъзнато и отвъд идиотските религиозни представи за „Спасението”.

Медитацията е възможност за Виждане и за Постигане на Младенецът/Златното дете едновременно като: Началото на „Нов път”/Ново ниво на съзнание, като Прераждане/„Възкресение” в рамките на един житейски цикъл/живот и като Завръщане към Изворите на Съществуването („Живота и Смъртта”), в което вече осъзнато избираш да си Себе Си – като Част от Цялото („Нещото” и „Нищото”).

 

1.1.5. Медитацията е Приключение – „ключът” към „невъзможното”, но само: за Глупостта на Егоизмът, за Величието на Невежеството... и за Кретенизмът на Вярата, че някой Друг „ще си измие зъбите вместо теб” („ще те „спаси” от теб самият”).

Човекът е „гладен” за пътешествия и „жаден” за приКЛЮЧения защото е дете – въпреки, че не го разбира. Той иска/стреми се да открие нови места, да изпита нови усещания, да вкуси нови трепети и да се наслади на нови преживявания, защото е само дете на разума, защото е ограбен от илюзии/надежди... и най-вече защото е „гладен за знания” – като „вълк с намордник”, сред стадо „тлъсти агнета”.

Както всяко дете, първите си знания за светът и за живота човек получава от приказките. В тях се разказват истории за животни и за хора, за добри герои и за злодеи, за чародейства, за далечни страни/светове... и за приключения, в които доброто винаги побеждава. Когато детето порасне и се нуждае от нови – по-обширни и по-задълбочени знания: за светът, в който живее, за „живота и смърта”, за „доброто и злото”, за „другите и за себе си”... за „Вселената и за Бог като неин Създател”, и тогава на мястото на приказките идват Митологиите и Религиите – приказките за „пораснали деца”.

Да се спори с един християнин за това дали Иисус Христос е съществувал, е все едно да се спори с едно дете дали Дядо Коледа съществува. Да се спори с един будист дали Принц Сидхарта Гаутама е бил историческа личност, е все едно да се отрече пред малките „почитатели” на Екзюпери съществуването на Малкият Принц. Да се поиска от един мохамеданин да не вярва във всичко, което „Коран”-ът приписва на Мохамед, е равносилно да накараш едно дете да повярва, че Супермен е страхливец и джебчия.

Човешкият ум/Его-то е умът на Вярата (в Някого или в Нещо) и това е логичното/разумното решение на Уравнението на Съществуването му, защото този ум е инфантилен (невеж за Знания). Чрез вярване в „истините” на приказки/митове/легенди/притчи, инфантилният ум се „огРАМотява” с основни/базисни знания, върху които изгражда представите си – за „себе си”, за другите, за Бог... и за светът, в който съществува. Един от начините за „закодирано”/метафорично ОПИСание на инфантилните знания на „истините” е като „Въздушни замъци/кули/стени” приютили Аз-ът в един Свят на „Информационни Стихии” и на „Енергийни Урагани”, в който няма особени шансове да оцелее.

Друг метафоричен запис на „базисни знания” е „Ноевият ковчег” – в който „ковчег” е неслучайно подбрано описание/номенклатура, тъй като кодира ключова информация за отключване на Знанието за Потопът.

В „Старият Завет” „ковчег”-ът на Ной е енигма на Векът на Вярата/Ной (коВчЕ(Г/К)) и енигма на Човекът/Ной на Вярата ((Ч/к)ОВчЕ(Г/К)) – „спасен” в „Ковчег” от Информационният Потоп, представляващ Стихия/Знания заляли цялата Земя.

В нисшите ментални нива/Светът на Формализма, като номенклатура „ковчегът” е изделие за погребване на мъртъвци, но в неформалният свят на Съществуването и във Висшите ментални нива той има безброй смислови значения, едно от които е на „спасителна капсула” за Невежеството на прохождащият човешки ум – все още „мъртъв” за Разумът, което обяснява полагането му в ковчег.

Освен „спасителна капсула”, ковчегът е и „отроба”, от която един ден ще се роди Младенецът/Буда, а самото Раждане от „отРОБАта на Ковчегът на Невежеството и Вярата” е приключение, в което си поел риска да бъдеш обявен за „зъл магьосник”/богохулник и като такъв законно/заслужено прикован върху „позорният стълб”/Разпятието на „добрата Вяра”, преВЪРНАЛА човека в религиозна овца/говедо от „Стадото Божие”, което Църквата/Религията дои, стриже... и изнасилва повече от 6.000г..

Истински религиозният (търсещият Срещата с Бог) ум/човек е „голямо дете” жадно за нови знания, а всяко Знание е един „Връх”, който трябва да бъде изкачен. Има обаче и Знания, които са дълбоки проПАСТИ, Пещери и БЕзДнИ, в които трябва да се спуснеш... и да се върнеш – въпреки оПАСносТИТЕ и/НА „митичните ЧУДОвища” пазители на тези Знания/Съкровища. Една от най-страховитите БЕзДнИ е собственият ти ум/Его-то, което отчаяно ти пречи да напуснеш „долната земя” на Вярата, в която този ум се е родил: сред мрак и жестокости, сред страхове и отчаяния, сред манни и престъпления, сред сенки и писъци... и сред стонове и надежди – най-светлата от които е, че един ден този зловещ кошмар най-после ще свърши.

През целият си мизерен „живот” религиозният ум търси „несметни богатства” и „скрити съкровища”, с които да се „откупи” от Страданието и от бедността си, без да подозира, че е потопен в несметни „богатства на Ум-ът” и заобиколен от безброй „съкровища на Знанията”, „невидими/скрити” от неговия „поглед” не от друг, а от собственото му невежество. Невежеството пречи на умът да Види/проУМЕЕ, че Знанията са единствените Съкровища, за които си струва да се живее и „умре”, понеже само те правят човека Богат (духовно) и понеже са единственото „Нещо”, с което идваш на този свят, и с което можеш да си тръгнеш от него. Всичко останало: злато, пари, скъпоценности, власт, кариера... са „съкРОВищата” на глупците и „БОГАТствата” на идиотите, които те не могат да вземат със себе си, когато приключи жалкият им и изпълнен с престъпления и безумия „земен живот”. Така в следващия си живот глупците и увластените идиоти отНОВО ще бъдат също толкова БЕДнИ, колко са били и в настоящия – защото това е тяхната карма/съдба и „наказание”, която сами са заслужили – упреквайки: светът, системата, другите... и Бог (Висшият Разум) за това, че ги „наказва” въпреки подкупите/„даровете”, които са Му принесли – „даРОВе” откраднати от по-слабите (физически и умствено) в служба на Вярата, Невежеството... и на Егоизмът си.

Медитацията е приКЛЮЧение, в което ще намериш, отвориш и затвориш „Кутията на Пандора”, за която никога не си подозирал, че „кутията” си самият ти.

Медитацията е приКЛЮЧение, в което ще откриеш „Златното руно”, като „усмирителната риза”, която Вярата във всемогъществото на Парите е надянала на човешкия ум („Парите правят човека.”), превръщайки/омагьосвайки човека в овца – от финансовото стадо на Банковата система/Финансовата Църква.

Медитацията е приКЛЮЧение, в което ще откриеш че думите, които използваш са „живи”(полиморфни) но не и за слабоумието и за празнословието/злословието/скудоумието на Политическата система/Политическата Църква, която ги е превърнала в Мумии на ОБЕщанияТА, в СТАтуИ на наДЕжДИТЕ, в доспехи/„успехи” на Ковар(вар)ството и в Масов гРОБ за човеЧЕСТвото и разУМЪТ.

Медитацията е приКЛЮЧение, в което ще отключиш Знанието за Властта като МАГнит за „дървените глави”, които се крият с „КОРонИ” – „лавровите венци” на глупостта за Психопатията на Величието/Властта, обрекли поданиците на Глупостта и слугите на Властта (религиозна, финансова, съдебна, икономическа, политическа, медийна...) да са свине на Вярата, хранещи се с „ДУХовнатА поМИЯ” на реЛИГИиТЕ (теистични, финансови, юридически, икономически, партийни, политически, медийни...).

Медитацията е приКЛЮЧение, в което Сам ще наМЕРИШ безброй „чудеса” и ще отключиш „невъзможното” – за да установиш, че няма нищо невъзможно когато осъзнато отречеш Егоизмът и Невежеството/Незнанието си.

 

1.1.6. Медитацията е Процес – един от „процесорите” в „Гробалната Мрежа”/Вселенският „Интернет” на Съществуването, който „стартира”, интерпретира/„превежда”, съвместява, редактира... и непрекъснато обновява „Софтуера” и „Хардуера” на Съзнанието* ... и на самия медитиращ.

 

* [Феномен на Съществуването, част/„искра” от което е и човешкото съзнание – пише се с малка буква за да се прави разлика. Като Феномен на Съществуването Съзнанието не е синоним на Нравственост, чиято морална категория е „съвестта”, а на Разумност, която е практикувана в различните Ментални нива на Съществуването.]

 

В Съществуването всеки Процес има начало, алгоритъм и край, който е ново начало на следващ Процес. При успоредното протичане на безброй различни по време, място, продължителност и по сложност Процеси, е необходимо осъществяването на връзки (информационни, енергийни, ментални... „социални” и „асоциални”) в Процесинга – т.е. изгРАЖДАНЕТО или преКЪСвАНЕТО на връзки между самите Процеси и между участниците в тях.

Пример за Процес/инг е „жизненият цикъл” описан/дефиниран като Процесът на „Раждане, живот и смърт на индивида”, последван от „прераждане” – т.е. от нов/следващ такъв Процес. Мистичното в Процесинга на „жизненият цикъл” метафорично/закодирано е описано в „Светите писания”, които свещениците повече от 6.000г., не успяват да проУМЕЯТ – въпреки хилядолетните си религиозни „наПЪНи”, довели до появата на огромни религиозни ХЕмоРОИДИ (храмове) и до ГрАнДиозНИ църковни насиРАНИя („Светата Инквизиция”, Борджиите, „Вартоломеевите нощи”, религиозните ВОйНИ... и „Освобождаването на Божи гроб”/Кръстоносните походи).

Житейската история” на Иисус Христос описана в „Новият Завет” не е АВТОбиоГРАФИЯ на ничий живот, а е метафорично закодирано в притчи послание към човечеството, съдържащо Знания само за Просветлените/проБУДенИ Умове на Съмнението. Едно от Знанията в Процесът „Иисус” е Знанието/Алгоритъмът на Прераждането, в което се описва как само в рамките на един „жизнен цикъл” „умира” човекът (Синът Човешки – вярващият идиот) и се „ражда” Будата (Синът Божи – съмняващият се/самоусъвръшенстващият се Разум („Младият Бог”).

В Знанието за Прераждането се кодира и най-важното послание („Благата вест”) за човечеството – „Всеки човек е един малък „Божи гроб”, в който Бог (Висшият Разум) търпеливо очаква да бъде Открит, за да се Случи/„Възкръсне”.” Това „Благовещение” идиотизмът на ХристияМството подменя с „благата вест”, че „Дева Мария” е бременна с Иисус, който е заченала „непорочно”.

Знанието, че човекът е един малък „Божи гроб”, който Религиите и Църквите оскверняват от хилядолетия с манни и с пресТЪПнАТА си лудост е (по)КАЗАНО буквално (в прав текст) и в „Старият Завет”, който религиозното слабоумие и високомерието на Попщината никога не успява да проУМЕЕ. В „Сътворение” е казано, че „Човекът (Адам) е съзДАДЕН по Божият Образ и по Божие Подобие.”, но е премълчано, че частите на този „ОБРАЗец”, първо трябва да бъдат изровени от КАЛТА, от която е сътворен Адам и която е метафора на „Гробовете/МОРАлите на религиозните Предразсъдъци” и „Тресавищата на Църковните исТИНИ”.

След като Божественият ОБРАЗ(ец) бъде събран като частите на „Пъзел”, неговият ум трябва да се преВЪРНЕ в ПОДОБИЕ на Първообразът Си – Бог (Висшият Разум). В неформален превод това означава Его-то/религиозният ум да бъде „отречен„ – т.е. Просветлен/„усъвършенстван”/трансФОРМИРАН – отвъд Егоизмът, отвъд Кретенизът на реЛИГИозната Вяра за приРОДÀТА на Бог, и отвъд Идиотизмът на религиозната „истина” за „Спасението” – на Живота от (г)Ной и на човечеството от Иисус („сус” – лат. свиня).

Човешкият ум/Его-то е следствие/резултат от безброй процеси на социаЛИЗАЦИЯ/„смилане”/„предъвкване” (религиозни, семейни, образователни, културни, личностни, политически, криминални...) съзДАВАЩИ индивида като разЛИЧЕН от останалите членове на общността/обществото. Целта на МОРалЪТ (вкл. и на ЮриДИческите ЗакОНИ – Юридическият МОРал) е „стандартизиране” на членовете на обществото спрямо установена Норма/„Истина” за „правилното/разумното” присъствие в социалното (обще)ЖИТИЕ. Следствието на МОРалЪТ е Терора/Репресията – спрямо „аморалното”/незаконното.

МОРалЪТ е Религията на Терора, а Терорът е Религията на МОРАла. Колкото по-морално е едно общество (социална обществена система), толкова по-репресивна, ретроГрАДНА и ТЕрорИСТИЧНА е нейната същност и практика/Битие. Най-красноречивото доказателство за Тероризмът на МОРАла е Ислямският МОРал – основоположил „Законите на Шириата” в една изключително невежа/неграмотна/фанатична/жестока и ментално примитивна част от човечеството, чиято най-радикална и фундаментална ПРОСТлойка има претенции към глобалното „(П(О)РиОБщаВАНЕ” на „неверниците” към/с „правата вяра” на Ислямският ТЕрорИЗЪМ.

Стандартизирането/„калибрирането”/МОРализирането на умът е гаранция за „нормалното” функциониране на социалният живот/организъм, в правосъдната „Зона на Справедливостта/Закона” – „жизнената нисша” в нисшите ментални нива на Съществуването.

Библейската метафора на „З(АК)ОНата на Справедливостта” е „Обетованата земя” – полупустинна местност, в непос(р/л)едствена близост с най-голямата пустиня на Земята (Сахара) – метафора на Ментална пусТИНЯ на Невежеството/МОРАлът, в случая на юридическият МОРал, чийто „ПРЕдтеЧА” са „десетте „Божи” запоВЕДИ”.

Един от „шедьоврите” на слабоумната Справедливост установена с лицемерен МОРал и с продажни/лобистки ЮриДИчески за(И)КОНИ е Престъпността, чиито мащаби са ЧУДОвищни във всяка Ментална пусТИНЯ, и които са прОПорЦИОНАЛНИ на височината в „социалната” пирАмиДА на КорУпЦИЯта в „Справедливостта”, и в нейното пРАКтикУВАНЕ.

Медитацията като ПРОЦЕС/сор на Разумът и като неформален „ПРОЦЕС срещу увластеният Идиотизъм”, не е в състояние да видоизменя/изкривява/дефинира и деформира Битието (Светът, в който медитацията се случва), а само да дАВА инФОРМАЦИЯ, която на по-късен етап медитиращият, решава как да практикува. Самото изменение на Битие/Свят е изключително сложен и продължителен Процес/инг, възможен само при определени условия и след удовлетворяването на множество Критерии на Съществуването.

Пример в „личен план” за сложността на един Процес/инг е отрицанието на Неблагодарността – един от „генетичните маркери” на Егоизмът.

Човешката неблагодарност/алчност/нищета е „РОжБА” на Релгиите и Моралът, в Епохата/Ерата/Векът на Матералното, в който приТЕЖАването на материални ценности е социален Критерий на БЛАГОсъстояниеТО (БЛАгосъсТОяниеТО на Егоизмът). Маниакалният материализъм на Тълпата и Вулгарният материализъм на „духовният елит на човечеството” са доказателството, че чоВЕКЪТ е най-големият Неблагодарник от всички живи същества на Земята, който никога не е щастлив с това което има, и затова винаги е неЩАсТЕН с онова, което няма – но което съкРОВенно МЕЧтАе да има(нярства).

Завистта и Алчността са двата „вечни двигателя” на Неблагодарността, която е безкрайна и затова винаги фанатично се стреми да приТЕЖАва/ИМАнярства обекта на мечтите/желанията си – като свое: „дете”, „съкровище”, „царство”, „величие”... и БРЕМЕ, което превръща живота на неблагоД(А/И)РНИКА в: агония, кръстоносен поход, война... и престъпна лудост – логично наказани с Адът, който НЕблаГОДарНОСТТА сама е СЪзДала за неблагодарника, в търсенето и в намирането на (к)Раят за Егоизмът му.

Ад-ът на Неблагодарността е съставен от „адските кръгове” на: Алчността, Завистта, Невежеството, Глупостта... и в тази връзка Процесът на отрицанието на самата Неблагодарност е обвързан с Процесите на отрицанията на: Алчността, Завистта, Невежеството, Глупостта... случващи се в един неформален и динамичен свят – параЛЕЛЕн на безброй други светове, с които е сВЪРЗАН.

 

1.1.7. Медитацията е Трансформация – „метаморфозата” на „Софтуера” (умът (Его-то), Умът (Просветленият Ум), Разумът...) и „метаморфозата”/трансФОРМАЦИЯТА на „Хардуера” (Фòрмата („тялото”/„телата”) и Формàта (Светът/Световете) на Съществуването... и на медитиращият.

Метаморфозите на насекомите (пеперудите – ларва, какавида, имаго) е отдавна познат на човечеството, а пример за трансФОРМацИия на човешката Форма е ембрионалното развитие, по време на което зиготата се трансформира в ембрион, който възпроизвежда възходящата Еволюция на животните – от Мешестите (Безгръбначните) , през: Рибите (Гръбначните), Земноводните и Бозайниците... до Човека.

Еволюцията на ембрионалното развитие” доказва, че човешкият „Хардуер”/Геномът притежава инФОРМацИи, които остават „заключени” след раждането, а възходящата еволюционна линия на развитие е само част от отговорът на въпроса: Защо човек „използва”/експресира едва 10% от капацитета/обемът на човешкия Геном/Генотип – съвкупността от всички гени, които го изграждат.

Освен като възходяща, Еволюцията паралелно протича и като низходяща – Знание отдавна известно на човечеството като: Двата еволюционни пътя – Биологичният прогрес (СЪзДал - Хищничеството) и Биологичният регрес (съзДАЛ - Паразитизмът). За да постигне/реализира „Двата пътя”, Еволюцията (едно от проЯВЛЕНИЯТА/„Лицата” на Висшият Разум (Бог)) съзДАВА различни среди (условия на живот/същствуване), които „отключват” разЛИЧНИ ПОТЕНЦИалИ на Генотипа, чиято проява е Фенотипът – съвкупността от проявените/„случилите се”/експресираните гени – доКАЗВАЩИ се чрез техните признаци/качествата, които кодират.

Най-разпространеният Алгоритъм, по който се създават „жизнени среди” е този на „преГРАДИте”/бАРИерИТЕ. Разделянето на древният мегаконтинет Пангея на днешните Континенти, е причина за създаване на различни условия на живот (различни жизнени среди), които на отделните Континенти са „отключили” появата на общи, но и на уникални животински и растителни видове – специфични само за тази конкретна биоЛОГИЧНА среда („златната среда” за уникалността на Формата (Растителна или Животинска).

Еволюционният модел на Преградите/Бариерите се практикува неосъзнато от човечеството в продължение на хилядолетия, през които са изграждани и разрушавани различни бариери – расови, класови, езикови, религиозни, културни, юридически, държавни, политически, финансови, икономически... създали многообразието на човешката цивилизация такава, каквато я „познаваме” – със своите еднаквости и различия (уникалности). Именно „средата” (жизнената) е „ключът” към отключването на човешките ПОТЕНЦИалИ, които Статуквото на увластеното Невежество (юридическо, политическо, финансово, икономическо, медийно...) не иска да бъде променено, тъй като „овцете” на Вярата и Невежеството, които от хилядолетия властимеещите доят, стрижат... и изнасилват, ще се трансформират в: „кентаври”, „еднорози”, „грифони”, „свинксове”, „русалки”, „тигри”... и „лъвове”, които е невъзможно да „избият” или да „дресират” на 100%, но дори и да успеят кошмарът им тепърва предстои, когато някои „черни овце” се трансформират в Дракони.

Медитацията е Трансформация, в която достигането до нови Знания (нови „Х”ориЗОНтИ” на Ума”) трансформира медитиращият (тялото му) по начин, правещ възможно „протичането” през него на енергийни потоци („инФОРМАция”), която би го „разрушила” ако не се трансФОРМИРА. Товарът, който може да носи едно „магаре” би смазал „мишката”, но товарът, който може да носи един „слон” би наранил или убил магарето. Човекът (Его-то) е Мишка/Плъх на Вярата, копнееща за „щастието” на един Слон (Буда) и затова бива смазан като мишка от нещастието, че не може да бъде слон (енигма на подСЛОН/„обител”/„хРАМ” за Хармонията/Нирваната/Екстазът).

УМ-ът е единственият Храм, в който може да встъпи Бог (Висшият Разум), но при вярващите този храм е ПРЕВъРнАТ в: харем, бардак, бастилия, се(и)ргия... – в ТЪрЖИще на реЛИГИТЕ и паЗАР на Църквите, на който свещеници продават на вярващите идиоти: илюзии, обещания, страхове, мании... и исТИНИ. Именно Знанието за Превратът в УМ-а (Храмът Божи) е в основата на притчата, в която Иисус изгонва „търговците в храма” – метафора на „сВЕЩенИЦИТЕ на ИстиНАТА” в ума/главите на вярващите идиоти. Иисус е гневен, защото ци(о)низмът на свещениците е чудовищен. Те са убили с невежеството си Бог (Висшият Разум), за да Го продават като стока – религиозни тиран(т)и, с които богоМОЛЦИТЕ не крепят „гащите на съмненията” каквито нямат, и затова ги използавт като „прашки”... и като въжета за „бънджи скокове” – практикувани от куполите на: храмове, пагоди, джамии... и минарета.

Свещениците са не само убийците на Бог (Висшият Разум), те са и Тираните за вярващите в абсурдите на религиите – менталните пу(И)СТИНИ на Невежеството, из които в търсене на „обетованата земя” бродят Авраамовите/Моисеевите последователи, без да подозират, че Авраам и Моисей не са исторически личности, а енигми – на Авторитарният Храм (АВторитарен/хРААМ) и на Слабоумието, което се проповЯДвА във всеки храм на Невежество и Вяра (МалОумИя/СЕЙ).

Свещениците са „пропадналите ангели” практикуващи „черна маг(ар)ия”, в един умопобъркан маскарад на „антиСАТАНИЗЪМ”. Те са поЗОРЪТ на Божествеността, когато тя фанатично се практикува от алчни брокери и от егоистични лицемери.

Всички религиозни градища (манастири, храмове, катедрали, пагоди, джамии...) са Банки и Казина на Църквите. Те са Хемороиди на Религиите получени от напъните им да Владеят вярващите идиоти, скрити зад маската на „духовността... и спасението на душата”.

Всички свещеници са сводници на Вярата, а чрез медитацията може да се Види, че Вярата карат хората неконтролируемо да се размножават като мишки (опитни, върху които експериментира) и затова ги прави ментално импотентни, което е Драма за живота на Планетата, заплашваща да се превърне в Катастрофа.

Вярата/Религията/Църквата „ментално кастрира” вярващите преВрЪЩайКИ ги в ментални евнуси, които не могат да се трансформират в нещо повече от „Пазители на Храма/Харема/Бардакът на Вярата”. И с цялата Власт дадена им от Законът (Невежеството и Глупостта) тези евнуси на сана си остават Магарета – религиозни, юридически, политически, медийни..., които никога няма сами да проУМЕЯТ/разберат защо Иисус влиза в Йерусалим яхнал Магаре.

В мистичният свят на Феномени и Мистерии, чиято идиотска религиозна интерпретация са „чудесата”, за невежите (ментално слепите/глухите/„мъртвите”) Магарето е метафора на Магията на Вярата и на Маг(ар)ията на Властимеещите. За проБУДенИТЕ „Магарето” е метафора на МАГическатаАРия(на)Енергията, която е в основата на Трансформацията/Метаморфозите – преДстАвляВАЩИ Движенията и Преходите на Формите, които не са нищо друго освен „ФОРМулИ”... и „ФОРуМИ” на движеща се Енергия.

В едно от „чудесата на Новият Завет”, религиозната Маг(ар)ия на Вярата в „чудеса” буквално превръща „водата” във „вино”, защото Религията е невежа/скопена от собствената си Вяра и Фанатизъм, чиито символи са: Разпятието – за Синът Човешки и за всеки, който не вярва в „Истината/Спасението”, и клАДАта върху, която изгарят еретиците на вярата и вещиците на съмнението в „истините” на Църквата.

Според религиозните канони и доктрини, ВЕЩИциТЕ са слугите на Сатаната, но в каноничното доктринерство се „ПРОПУсКА” да се каже, че това е Сатаната за религиозният идиотизъм и за простащината на попщИНАТА.

В религиозният си идиотизъм сВЕЩенИЦИТЕ (самозванците обявили се служители на Висшият Разум (Бог)) остават в пълно неведение/мрак относно същността на религията, която е форма(т) на магьосничество. В неформален превод дУМАта „религия” е енигма на релативна магия (РЕЛатИвна/маГИЯ), която с невежеството и идиотизмът си каноничните „ангели” (магьоНсниците) практикуват като релативна магария в релацията (относителността) на „Верният път”.

В простащината на попщИНАТА същите тези „расоносци”/рогоносци/маГЬОНсници в ролята си на ЗЛОвещи крадци на Божествеността най-истерично крещят „Дръжте крадеца!”, като преследват, измъчват... и екзекутират ВЕЩИциТЕ в Знанията – ЗНАниЯ/УМ-ове, за чието съществуване самовлюбената в съществуването си и себедостатъчна Попщина няма дори идея.

Доказано ВЕЩИциТЕ/Просветлените УМеят да вършат „чудеса”/„магии” много „по-впечатляващи” от приписаните на религиозният Бог, с което заплашват Неговата Хегемония и „Непостижимост” за простоСМЪРТНИТЕ „грешници”Доктрината върху, която се ГрАДИ, цялата ортодоксална концепция на Юдаизма – Семитизмът, ХристияМството и Ислямът – зАЛЕегнаЛа/основоПОЛагаща КАниБАЛИЗМЪТ на Западна(ла)та цивилизация/„демоНкрация”.

Знанията/УМ-ът/практиките... на Мистиката не са обвързани с догми (блата на „истините”) и с доктрини (тресавища на Невежеството и Вярата), а „черпят/пият” Знания (вода) от Извора – Съществуването. Игнорирането на „исТИНИТЕ” позволява на Просветленият Буда „да ходи по вода”, като преносно (цис-транс) „транс”ФОРМИРА дУМАта „вода” във вОДА на Живота („Жива вода”) разКАЗВАЩА и една история/притча, в която „водата” е Невежеството („гола вòда”) на един самозван за „бого(Т)ИзбРАН наРОД”, който с Фанатизмът и с Пихопатията си превърнал това Невежество/Вярата си в ЧУДОвищно пресТЪПление и във Вино(вност) (вино - „Мъртва вода”). Виновност/Вина – към себе си, към наРОДА си, към човечеството, към Сина Божи... и към самия Бог (Висшият Разум).

Ходенето по вода е мистична практика, чиято тайна остава неразбулена в продължение на хилядолетия. Всички религии описващи „ходенето по вода” свързват тази „свръхестествена способност” като доказателство за Божествената принадлежност на ходещият. В съвременните представи „ходенето по вода” се свързва с левитацията, но истинската същност на „чудото” е свързано със същността на самата „вода” – енигма на Превода. Именно в: еФИрНИЯТ, ефеиричен... и „елфичен” Превод медитиращият може да Види, а Буда-та да преживее Мистерията на Съществуването и Безкраят от Доказателствата за съществуването на Висшият Разум (Бог).

В много религии се практикува ритуал (енигма на спиритичен алгоритъм/алегория (спиРИТУс/АЛгоритъм) да се „поливат/почитат” гРОБОВЕТЕ на умрелите с вода („жива вода”) и с вино („мъртва вода”). С вода, за да „съживят разумът им”, и с вино за да „умъртвят вярата/мъката им за пропиленият с вярвания и с престъпления (към Себе Си... и към Разумът) живот”.

Медитацията е Дарът на Боговете, метафорично ОПИСван („трансФОРМИРАН”) през вековете чрез „ПРИзМИТЕ” на разЛИЧНИТЕ Знания като: „Философският камък”, „Амброзия”, „Манна небесна”... и „Свещеният Граал”.

 

1.2. Седемте Нивà („5 + 2”) в „Нивата на Знанието”

В неформалният, динамичен и „ирационален” свят на Съществуването всичко е относително – т.е. неопределено, докато не бъде УСТАноВено („спряно”/„статично”/„константно”) и ФОРМАлизирано („рАциоНАЛИЗИРАНО”/„ПРЕвеДЕНо”/„оБЯСнено”), в най-малко седем нива на Знанието - Ниво на УСЛОВИЕТО, Ниво на ГРАНИЦАТА, Ниво на СИЛУЕТА, Ниво на ПРЕДСТАВАТА, Ниво на ФÒРМАТА, Ниво на ФОРМÀТА и Ниво на СЪБИТИЯТА.

Чрез сЕДЕМте нива на Знанието се снема ПРИМитивизмА на Невежеството и Предразсъдъците, с които си служи всяка Вяра – в Някого или в Нещо.

 

1.2.1. Ниво на УСЛОВИЕТО (0 + 1)

„Нивото на УсЛОВието” е следствие от самото Условие за Съществуването, в което всяка конкретна и дискретна Форма освен допустима, е вече установена (Случила се), след като е удовлетворила/изпълнила Китериите за съществуването си.

Нивото на Условието е степен/ниво на ОРГАНизация на Енергия/та, което условно може да се определи като „Първо ниво”.

В Съществуването неотменно право на всяка Форма е Правото на „свободен” Избор, в което „свободата” е Условна и Относителна (т.е. Разумна), но никога изрично Забранена или Отменена. Нивото на Условието е едновременно УСЛОВИЕ (определеност) и УСЛОВНОСТ (вероятност), установяваща се чрез ВЕТО-то на УСЛО/ВиЕТО.

Ограничаването на „свободата” за из(б/в)ора на ментално нисшите Форми спрямо Изборът на Висшите ментални форми се постига чрез Система от Критерии (неформалното „ВЕТО на избора”), които всяка Форма и всеки неин представител непрекъснато „уДОВлетвОрява(т/Д)”/„ПОКРИВат”. Чрез Практиката на Критериите, се гарантира „Менталната Еволюция” на Формите и се игнорира „Менталната Революция/Метеж/Терор” на ментално нисшите Форми – спрямо ментално Висшите.

Формално и условно Изборът може да се „пРЕДстави” като „иЗбОР”, „МЕЧта” или „ПриОРИ(В)тет”, чието постигане е непоСРЕДСТвенА задача/цел на ум-а. Доколкото различните ум-ове имат различни приоритети, които за нисшите ментални форми са „налуДнИчаВИ”/маниаКАЛНИ... и Егоистични, чрез Нивото на УСЛОВИЕТО, тези „приоритети” и техните авТОРи се „улавят”/установяват (УсЛОВието) и препращат към съОТВЕТНИТЕ и съОТВЕТСТВАЩИТЕ им ментални нива, всяко от които приТЕЖАва КРИТерии, които следва да бъдат удовлетворени.

Всяко ментално ниво съзДАВА и съОТВЕТНИТЕ дискретни и реципрочни субнива, в които се случва/постига приоритета/целта/желанието – но винаги във Формàта на ВЕТО-то (т.е. в допустимата, възможна, реципрочна и дискретна за индивидът/представителят форма).

 

1.2.2. Ниво на ГРАНИЦАТА (0 + 1 + 1)

„ГЛОБАлните/всеобщите/универсалните истини” са формалистични екстраполации на инвалидни знания и като такива са „генетични маркери” на Невежеството. В Разумният и неформален Свят на Съществуването всичко е конкретно и дискретно – т.е. разЛИЧНО за конкретния индивид, в конкретното време, на конкретното място, в конкретното съБитие. За да се постигне установеност на приоритета (цЕЛтА, ЖеланИеТО, „МеРАКЪТ”, „ВОЛятА”...), което е Първото условие за постигането му в Безкрая, той трябва да бъде конкретизиран – т.е. заДАДЕН в опРЕДелени/УСТАноВени и КОнкРЕтНи граници.

Всички граници са общи („корени”) за съответната ФОРМА и разЛИЧНИ за нейните представители. Ако тези граници са допустими за КОНкрЕтния индивид (представителят на ФОРМАта), приоритетът ще бъде постигнат във възможното за него време, което също е разЛИЧНО за различните индивиди.

Границите са друг/втори „КритеРИЙ на ВЕТО-то” и ако те са недопустими за индивида, то приоритетът или няма да се постигне/случи или ще се „измести”/„ПОДмени” с друго допустимо решение („мЕНте”) – имитиращо „вярното” решение за ментално по-висшата форма/индивид, която го е задала и от която ментално по-нисшият индивид го взаимства или плагиАДства.

В ментално нисшите нива Границата е функция на „ИстиНАТА” и на Предразсъдъците. Тя е „око на индивидуалния ум (Его-то)” и „окови на/за УМ-а”. Поради тази оБРЕМЕненост на ума, Условие на Будичността (Просветлението) е Отрицанието на Границите, зададени чрез: Его-то, Предразсъдъците, „Истините”, Вярата... и Невежеството.

Границата е неФОРМАлна и полиМОРфна. Тя заДАВА възможностите и се заДАВА чрез невъзможностите на конкретната ФОРМА, и чрез тези на конкретния неин ПРЕДстАвиТЕЛ („индиВИД”).

Всеки „представител” на конкретна и установена ФОРМА притежава/практикува осъзнато, само част от Потенциала на ФОРМА-та (човечеството ползва осъзнато по-малко от 6% от потенциала на мозъка/ум си, като останалите над 94% остават „заключени” в: условности, вярвания, „истини”, „предразсъдъци”... и Невежество). Няма нищо невъзможно. Броят и Вида на „невъзможностите” са Неформално СИТО (енигма/абревиатура на Селекция чрез Ирационално Тестване на Обекта) на всяко ментално Ниво, и Неформален КРИТЕРий/„Арбитър” за МЕНталното ниво на всяка ФОРМА и неин ИНдивид/представител.

Като представител на ФОРМАта, всеки ИНдивид метафорично може да се представи като неин „предател” (енигма на ПРЕДстАвиТЕЛ), понеже притежава потенциала/възможностите на ФОРМАта, но само частично ги реализира/практикува. Тази метафора на „предателството” е КЛЮЧът към Виждане „предателството на Юда” – енигма на ЮДА/ИЗМА – религията, която преДАВА (на ХристияМството) УМ-ът на МИсТикатА „Иисус” на ХристияМската Църква, която Го „ПРодАВА” на вярващите идиоти във Формàта на Попщината/Невежеството/Буквалничеството и в Границите на 30-те сребърници за: „ПОтоПА”, „пърВОроДНИЯ грях”, „Ноевият ковЧЕ(Г/К)” за „богоИзБрАНИЯТ наРОД” на юдеите, за (РИ)„ЦАРството Божие”, за „неПОРочНОТО зачатие”... и за „сПАСЕнието” – на Невежеството от Ной и на Вярата от Иисус.

ГРАНИЦАТА на „възможностите” (допустимите/разумните решения), може условно да се ФОРМАлизира (представи/установи/илюстрира) като гРАНИЦАТА с „преживеният опит” и с „умственият багаж”, с които всеки човек идва и си отива от „този/онзи” свят. Тези „опит” и „ум” съставят съзнанието и са единственото смислено/разумно нещо, за което си струва да се трудиш „робски” и „безвъзмездно”, за да се освободиш от „Робството” на: Его-то, Материализмът, Невежеството, Надеждите, „Свободата”, Вярата... и „Истината”.

Нивото на ГРАНИЦАТА е степен/ниво на ОРГАНизация на Енергия/та, което условно може да се определи като „Второ ниво”.

 

1.2.3. Ниво на СИЛУЕТА (0 + 2 + 1)

Ако в материалният и формален свят на човешките представи „вето” се налага от позиция на силата на слабоумието/принудата/егоизма, в неформалният и Разумен свят на Съществуването, Силата има други Измерения – недостъпни и неподвластни на „мусКУЛИТЕ” на Насилието (физическо, религиозно, църковно, юридическо, политическо, финансово, медийно, КУЛТурно...).

Принципът на СИЛАТА (на УМ-ът и РАЗУМА) във висшите ментални Нива, най-ярко може да се „илюстрира” чрез Нивото на СИЛУЕТА, с което се съзДАВА и заДАВА поредното/трето неформално ВЕТО (на свободата/приоритета...) случващо се в „Нивото на Критериите”.

Неформално СИЛУЕТА е полиморфе(н/й)/динамичен/пластичен и може едновременно да бъде „СИЛА” (СИЛуетА) на Разума, „СИТА” (СИлуеТА), през които да се „отсяват” Абсурди, Невежество... и „СУЕТА” (СилУЕТА), образуващи Блато/Тресавище, в което се „давят” Его-то и всяко слабоумие. „Удавянето” в Суетата го прави освен СИТО на Критериите и един от „генетичните маркери” на Слабоумието, чиито мащаби са „граници” за всяка ФОРМА и приоритет/цел.

Нивото на СИЛУЕТА е неформален ЛАБИРИНТ/КОриДори на Висшият Разум, в който всеки сам влиза в търсене на „Щастието си” (приоритета/каПРИЗА), за да открие „Нещастието”/Невежеството – в слабоумният, коварен, лицемерен... и алчен Свят на търсачите на „Щастие”.

Ключът към осъзнаване/„отключване” Нивото на СИЛУЕТА е максимата „В тъмното нещата/„истините” си приличат и стават „невидими” за невежеството и Суетата.”. Освен, че е невежа, Суетата е и повърхностна като ШАМАНдура и никога не навлиза в „дълбоките води” на същността. Тя не изСЛЕДВА причИНАТА и затова не я/го познава – слаБОСт, която си прави „лоши шеги” с нейните КапРИЗИ, пОДМЕНЯЙКИ ги с реципрочни/АДекватни „решения/облекла”.

Дори в Мракът на човешкото слабоумие, Правото на Избор, която всяка разумна и УНИкална/ФОРМА притежава е Неотменно, но не и Безусловно. Правото на Избор не гарантира на никоя ФОРМА, че тя ще избира приоритети („Щастия” за себе си и „Нещастия” за „враговете си”), които не са й реципрочни, или които „друг”/Бог ще изпълнява – само защото такъв е „идиотският юридически закон” или защото на Бог (Висшият Разум) е даден/обещан подкуп (дар, обет, молитва, жертвоприношение...).

В разумният и динамичен Свят на Съществуването поредното неформално ВЕТО/СИТО на/за Корупцията, Алчността, Злобата... и Завистта, налагано ирационално за достъпът до Висшите ментални Нива се постига чрез неформалното „обвързване” на Принципите (неформалните „ЗакОНИ”) на Съществуването. Чрез практиката на обвързаност/свързаност/скаченост на принципите, Принципът за Свободата/Допустимостта на Правото се „ограничава” (прилага успоредно) от Принципът за Реципрочност на Изборът (Жабата не е кон, а конят не е компютър... и затова „Всяка жаба да си знае „гьола”” – блаТото на блаГото, което сама си избира!”).

Разумът на „Скачените/Обвързаните Принципи” се задава от превенцията на Злоупотреба с Права, понеже ако направеният избор е „ПРАВО”, то последствията от практикуването му са „ОТГОВОРНОСТ” за упражняването на това право.

Като следствие/маркер от/на Невежеството, ментално нисшите форми са „зрящи” за правата си и „слепи” за отговорността от ПРАктикуВАнето им, и за да не се стигне до абсурди в осъществяване на права/приоритети, на упражняващият правото си на избор се задава „галерия/лабиринт/КОриДори от безброй „приоритети”/„врати” със „силата”, „силуета” и „суетата” на зададения приоритет. Понеже Съществуването е динамично а в Мракът на Невежеството „силуетите” се РЕдуВАТ, (ЗА)КОНкурират... и си приличат, в Галерията на Силуетите, Суетата на ФОРМАта свободно избира силует – но не този, който „иска” (невъзможният/нереципрочният за нея), а който „може” – възможният и реципрочен на невежеството й.

Поставяйки пред „Его-то на приоритета” (проекцията на ум-а в желанието/волята си) разумна СИЛА (енигма/абревиатура на Система/„Стена” за Игнориране на Лидеромания/Лидерофрения и Абсурди) и обективни/ментални СИТА/КОриДори, които невежеството му не е в състояние да „ОтклюЧИ”/„преодолее”, не се налага ВЕТО върху Правото на избор какъвто реално се случва, а неформално се „МИНИмизиРА” само Правото да избираш приоритети (желания/щастия/нещастия...) ако те нарушават Принципите на Съществуването или чужди права, и за които не си способен да носиш реципрочна/АДеквАтна ОТГОВОРНОСТ от практикуването на правото си на избор, ако изборът е нАлуДничав за възможностите.

Чрез Нивото на СИлуеТА във висшите ментални Нива неформално се игнорира/пресява/отстранява „плявата” на: Суетата, МенТОРството, Егоизмът, Подлостта, Алчността, Злобата, Завистта, Омразата, Кариеризма, Лидероманията, Лидерофренията... и Корупцията – без да се нарушават основополагащите Принципи на Съществуването и Разума.

Като неформално Трето СИТО/ВЕТО/„ФИЛТЪР на Критерият”/„Усмирителна риза” за Его-то”, в Нивото на СИЛУЕТА е допустимо да се Моделират нови Форми и да се Усъвършенстват Съществуващите, когато това се прави Осъзнато и Разумно.

Нивото на Силуета е степен/ниво на ОРГАНизация на Енергия/та, което условно може да се определи като „Трето ниво”.

 

1.2.4. Ниво на ПРЕДСТАВАТА (3 + 1)

Дори в триизмерното пространство условието за изграждане на обемно тяло (материална форма/„нещо”) е – тялото/нещото да бъде зададено чрез представата за него. Ако във физичният и рационален свят на Тригунометрията представите за телата на: куба, пирамидата, конуса, сферата... са относително точни (константни, доказуеми и възпроизводими), в метафизичният и „ирационален” свят на Психичното, представите за „телата”/„нищото”/„нематериалната форма” на: „живота и смъртта”, „истината и лъжата”, „вярното и грешното”, „умното и глупавото”, „справедливото и несправедливото”... клонят в интервала: от нула – до плюс/минус безкрайност.

За да се избегнат: Неопределеността, Относителността и Разминаването на представите (и техните „поданици”) във Време-проСТРАНСТВОТО на Безкрая, метафизичните „тела/форми” също се установяват чрез Критерии, които са относително „общи” и същеВРЕМЕННО разЛИЧНИ (дискретни) за различните ментални нива.

Според изградената в Античността представа за Света, той е съставен от четири елемента – огън, земя, въздух и вода. Тази архаична представа съответства на менталното ниво, на което и в ХХІв. се намира по-голямата част от човечеството на Изтока (Хиндуизма, Будизма и Исляма), и на Западна(ла)та цивилизация (ХристияМството), изповядваща религиозната доктрина според, която Бог е сътворил света за няколко (шест) дни.

В Рационалният свят на Формализма, триизмерноста на представата се постига чрез „наслагване силуетите” на нейната: „ментална височина”, „поклоническа широчина” и „времева дължина”.

Колкото по-примитивна („ментално ниска”) е една представа („Слънцето се движи/„върти” около Земята.”), толкова по-кратък е нейния потенциал/амплитуда/„живот” във времепространството.

Колкото повече поклоници има представата („колкото по-широка/по-голЯМА е нейната физична маса – МАсаТА вярващи”), толкова по-В/ЕРОятно е нейното възпроизводство и оцеляване. (В Театъра на Живота трагедиите надживяват трагиците, които ги създават.)

Колкото по-дълга е представата във времето/„менталната Еволюция”, толкова по-малко вероятна е нейната „истиност” – реципрочност на „новите” знания, до които се доСТИГА след като е била установена „истината” за представата (Когато се родило „Златното дете” Сидхарта Гаутама (Буда) дърветата/налъмите „цъфнали”, а 563г. по-късно Дева Мария заченала непорочно и родила „Младенецът” Иисус Христос.)

Нивото на ПРЕДСТАВАТА е УСТАновяване на Регламент/Порядък чрез:

- „РЕДА” на УСЛОВИЯТА, ГРАНИЦИТЕ и СИЛУЕТИТЕ (пРЕДстАва)

- „РЕДА” на АЛГОРИТЪМА/ПРЕДАВАНЕТО на този РЕД (ПРЕДстАВА)

- „РЕДА” на ПРАВÁТА, които са допустими/реципрочни на избора/ФОРМАта (ПРедстАВА).

В Нивото на ПРЕДСТАВАТА всяка вече установена ФОРМА, има правото да съществува в Свят на УМ-ът, който сама съзДАВА. Този свят е паралелен на безброй други Ментални и припокриващи се Светове (на: Държавите, Религиите, КУЛТурите, Изкуствата, Науката, Либерализма, Консерватизма, Радикализма...), с които ФОРМАта е в динамично ЕДИНСТВО и в непрекъснато ПРОТИВОРЕЧИЕ – Условие на Съществуването и на Движението на Енергията – в Без/кРАЯТ и ВЕчноСТТА.

Нивото на ПРЕДСТАВАТА е степен/ниво на ОРГАНизация на Енергия/та, което условно може да се определи като „Четвърто ниво”.

 

1.2.5. Ниво на ФÒРМАта (4 +1)

За да се изгради/надстрои/установи представата във ФОРМА (материална/физична или нематериална/метафизична) с правото да съществува, тя трябва да удовлетворява Критериите на Съществуването. Когато всичко е движеща се Енергия, първото условие/критерий е – ФОРМАта да бъде енергийно допустима, т.е. да бъде стабилна и възпроизводима.

ФОРМАта е надстройка/съвкупност/(единство и противоречия) на ПРЕДСТАВИ, част от които взаимно се изключват и които формата неформално и адитивно обединява в конкретното време и място, на конкретното ментално ниво.

ФОРМА-та е Двуполюсна и полиМОРфна структура на Съществуването, която Невежеството/Рационализма формализира/редуцира до определена представа/полюс (ПоЛЮС или МИНУС)/инФОРМАция – представляваща само една от многото представи/инФОРМАции, които я изграждат.

ФОРМА-та освен степен/ниво, е вече и установена/конкретна/дискретна ФОРМулА на УСЛОВИЕТО, ГРАНИЦАТА, СИЛУЕТА и ПРЕДСТАВАТА – случваща се в дВИЖението и ОРГАНизацията на Енергия/та. Това Ниво на ОРГАНизация на Енергията (4+1) условно може да се определи като „Пето ниво” на Енергията – което е „КЛЮЧово” за Съществуването – случващо се (осъществяващо се) „от” и „чрез” Движението и Преходите на ФОРМИ.

ФОРМА-та е динамичен – самоизследващ се и самоусъвършенстващ се Модел (включително и на Моделът на УМ-ът на ФОРМА-та), случващ се в безброй Формати - от които най-съществен/значим/разбираем за ментално нисшите нива е Формàтът на ФОРМАлизма.

 

1.2.6. Ниво на ФОРМÀТА (5 + 1)

Безкраят от ФОРМИ налага установяване на ФОРМÀТА – неФОРМАлният Порядък/Регламент/Алгоритъм/Свят... за тяхното ФОРМАлно и неФОРМАлно съществуване, включващо „двупосочен” обмен на енергия/инФОРМАции между две (респективно всички) ФОРМИ.

Нивото на ФОРМÀТА е степен/ниво на ОРГАНизация на Енергия/та, което условно може да е представи като „Шесто ниво”.

ФОРМÀТА е „Средата” („жизнената среда”)/„СРЕД(А)ството” на Критериите, в която се п(р)оявяват/изчезват алтернативните състояния на всяка ФОРМА – в зависимост от това дали в конкретната Среда („златната (за тях) среда”), тези състояния са „ДОМиниращи” или „РЕЦЕСивни”.

Условно ФОРМÀТА може да се представи/илюстрира като КАМЕРЕН ФОРУМ, в който се изпълнява СИМФОНИЯТА на Съществуването, в която отделните ФОРМИ „звучат/мълчат” „МИноРно”/„МинОРно”/„МИноРНО”..., „мажорно”... или „ФОРСмАЖорно/ФОРС-МажОРно””, в отделните „регисТРИ”... и „ОКТАви” на Разумът, Съществуването и Хаосът.

Условно ФОРМÀТА може да се „представи”/„поСЛУЖИ” и като „Театрална сцена” на съОТВЕТНОТО ментално ниво. Върху тази неформална „сЦЕНА” на Критериите и Принципите, отделните ФОРМИ осъществяват/изпълняват „Пиесата на Съществуването”, която за всяка от тях може „да бъде или да не бъде” „Комедия”, „Трагедия”, „Трагикомедия”, „Драма”... или „Фарс”.

 

1.2.7. Ниво на СЪБИТИЯТА (5 + 2)

Един от Основовополагащите Принципи на Съществуването е Принципът на Огледалността (Принципът на ДО (Двойното Огледало)), в която Съществуването се случва в най-малко две огледални Измерения на ФОРМÀТА – „Позитивното”/Бог/(+) и „Негативното”/ДЯвоЛ/(–). Всяко от тези Измерения е Битие/Свят на ФОРМИте за съОТВЕНОТО им ментално ниво и тяхна („жизнена”/„мъртва”) СРЕДА, а съвкупността на Бития/Светове е Нивото на Събитията (СЪ(вкупните)БИТИЯ/ТА, в които всяка Фòрма и Формàт реално се случват/включват/изключват).

В Съществуването, Нивото на СЪ/БИТИЯТА е Безкраен ОГледален лабиринт на безброй взаимосвързани нива. „ЛАБИРИНТА” на СЪБИТИЯТА е ЕДНОвременно „БИТ” (съБИТия) за всички ФÒРМИ и ФОРМÀТИ, и СЪЩевременнО неформални „СИТА” за тях (СъбИТиятА).

Пример за „отсяване”/игнориране на ФОРМÀТ и на ФОРМИ, случващо се във Висшите ментални нива на Разумът е игнорирането на ФОРМÀТА на Вярата („Замъгляваща и МАТираща” Разумът), в който се случват/„живеят” безБрОЙНИТЕ ФÒРМИ на Предразсъдъците – УСТАновените „истини” на вярванията (в Някого или в Нещо), явяващи се предшественици (предци/предтечи) на Разумът/Разсъдъка (ПРЕД(И)разсъдък), до Който Формите на нисшите ментални нива нямат осъзнат достъп.

Нивото на СЪБИТИЯТА е степен/ниво на ОРГАНизация на Енергия/та, което условно може да се представи като „Седмо ниво”.

 

1.3 ФЕНОМЕНЪТ на ХАОС-А („ХА(О)С-ът” и „ХА(Х)ОС-ът”) (7 + 1 = ∞ („8”) )

Седемте нива на ОРГАНИзация на Енергията се обединяват в Живият ОРГАНИЗЪМ на ХАОС-ът. В този ОРГАНИЗЪМ/ОРГАНОН на Енергията, всяко от седемте Нива в „НИВАТА на ЗНАНИЕТО”, условно може да се представи/„илюстрира” и като ОРГАН(изация на Енергия) в неформална, витална и „БИОлогична” СИСТЕМА, участваща в изграждането на „ЖИВият” ОРГАНИЗЪМ на ХАОС-а.

Във „Формàта на Съществуването”, Нивото на УСЛОВИЕТО – условно/формално е „Дихателна система”, Нивото на ГРАНИЦАТА – „Храносмилателна система”, Нивото на СИЛУЕТА – „Отделителна система”, Нивото на ПРЕДСТАВИТЕ – „Сърдечно-съдова система”, Нивото на ФÒРМАта – „Опорно-двигателна система”, Нивото на ФОРМÀТА – „Полова система”, а Нивото на СЪ/БИТИЯТА – „Нервна система”, като всички тези „Системи” неформално... и адитивно изгРАЖДАТ „Организмът” на ХАОС-а.

ХАОС-ът е Феномен на Съществуването. Той е Висш Порядък, чиито Мащаби не могат да бъдат „обхванати”/„УсМислени”, за да не може да бъде контролиран в „интерес” или „вреда” на никоя ФОРМА, която и в най-мащабните си измерения е „само” ФОРМ(УЛ)А на Движението на Енергията – в Уравнението на Съществуването.

ХАОС-ът е енигма/абревиатура на единствено възможната и разумна неформална – Хармония на Алгоритмите в Осъществяване на Съществуването.

Всичко („Нищото и Нещото”, „съБИтията и неБИтията”, „иточниците на енергия” и „черните дупки”....) е Причина и Следствие от ХАОС-а – Моделът на „Вечният двигател” на Съществуването и на Движението на Енергията.

За глупците/ПРОСТацИТЕ/поданиците на Формализма, Хаосът е ХА(о)С-ът им – бъркотията, от която се опитват да се „скрият” или да „избягат” – заравяйки (като щрауси) главите си в пустинните пясъци на: религии, догми, канони... и „истини”.

За рицарите на „спасението”, за талибаните на „истините”, за муджехедините на терора и за евнусите на вярата – Хаосът е лудост (ХА(Х)ОС) и религиозна ос (хаОС) на: Невежеството и Вярата, на Егоизмът и Страданието... и на Религиите и Църквите, които го проповядват като „Пътят на Спасението” – оправдаващи/КРиЕЩИ Глупостта си: с Бог, Сатаната, „случайности”... и „чудеса”.

От хилядолетия всички религии и църкви, които ги проповядват са останали „слепи” и „глухи” за най-голямото и зловещо „чудо” – това на ЧУДОвищното им Невежество – КОР(Е/А)НЪТ на: Его-то, Абсурдите, Престъпленията... и Ужасите, които Глупостта на П(р)ороците произвежда в умопобъркания, садистичен и религиозен Свят на СТРАДАНИЕТО, създаден от Църквите за СТ(Р)АДАта на Вярата (в Някого или в Нещо).

Егоизмът на Църквите е ЧУДОвище на/в религиозният и егоистичен „ХАоС”/Свят, което хората сами създават и почитат в/с невежеството си. Това е техен избор, за който носят отговорност и ако тази отговорност се измерва: в религиозни кланета и войни, в мъченичество и отровителства, в коварство и лицемерие, в алчност и идиотска набожност... или в робуване на религиозни идоли и в пълзене към рая на умопобъркани миражи/утопии, никой не може да ги „спаси” от глупостта им, преди сами да са я Осъзнали/Видели и преди сами да са се Отрекли от нея – лично поемайки отговорността за собственият си живот, в пътуването по ДЪЛГият и „трънлив” Път на Знанията, Съмненията... и Разумът.

 

1.4. „Омагьосаният кръг” на Историята – „Колелото на Мъченията” за глупците вярващи в исТОРии

От хилядолетия човечеството се върти в „омагьосаният кръг” на Невежеството и Вярата, ожесточено и фанатично спорейки „Кой е първи в него?”. Като СЛЕДствИе от тази умопомрачена и налудничава практика се „раждат” Боговете (Институциите на Невежеството и Вярата), които основополагат Религиите (Практиките на Невежеството и Вярата), чието социално проявление са Църквите – Тираните и Сводниците на Невежеството и Вярата.

Ключът към осъзнаване Генезисът на съвременната човешка цивилизация/Форма са Невежеството и Вярата, чрез която всяко невежество става допустимо и възпроизводимо.

Допустимо – защото в Неформалният и Разумен свят на Съществуването, физическото оцеляване на „един” религиозен невежа е „сложна задача”, която в нисшите ментални нива е свързано с извършване на ЧУДОвищни престъпления („Светата Инквизиция”) и социален канибализъм (религиозен, кастов/класов, партиен...), практикувани в името на съхраняване на конкретното социално (Националсоциализмът...) или религиозно невежество („ХристияМството”...).

Възпроизводимо – защото Моделът на Невежеството се възпроизвежда чрез дУХОвното възпроизводство на физически оцелелите невежи, чиято глупост е не по-малко пагубна/фатална и за самите тях (Религиозните и Световните ВОйНИ, СЪзДавАето на „Третия свят”... и предизВИКвАнето на ЕкоЛОГИЧНИ катаСТРОФИ, най-голЯМАТА, от които е Глобалното затопляне).

ЧУДОовищната (не)МОЩ на човешкото Невежество, може да се илюстрира чрез „ЧУДО”-то на „непорочното зачатие” на Иисус и неговото „раждане” от дЕВА МА(Р/Ф)ИЯ – отправни точки в ЮДАизма и ХристияМската религии – отговорни за най-дълго продълЖИЛИте и най-кръвопролитни религиозни войни на Планетата, и „безотговорни” за създаването на такива ЧУДОвища на Терора като Ислямизмът, „Светата Инквизиция”... и съвременната Западна(ла) цивилизация.

Сами по себе си (априори) Формите на Религиите (Будизъм, Християнство, Ислям, Монархизъм, Капитализъм, Фашизъм, Социализъм, Комунизъм, Демокрация...) не са причина за престъпленията на представителите на човешката Форма, които наричат себе си: християни, мюсулмани, комунисти, монархисти... и демократи. ПричИНАта за всички престъпления е Невежестовото (пресТЪПник) и Психопатията („сАДизмЪТ”) на самите индивиди-социопати, обсебени от: лидеромания, фанатизъм, реваншизъм... и амбиции надхвърлящи техните възможности.

Безсилието (умствено, емоционално... и физическо) е една от причините за определяне на приоритет надхвърлящ възможностите на отделния индивид. В СТРЕМЕжът за преодоляване на БЕзСИлието и за постигане на приоритета се създават групи (родови, племенни, социални, религиозни, етнически, класови, расови, партийни, политически, юридически, културни... и медийни), чиято цел е винаги егоистична – да ДОМИНИРА/ГОСПОДства, а не да бъде доминирана.

В началните форми на социализация Доминирането/ГОСПОДството се осъществява или във Формата на Хищничество или във Формата на Паразитизма. С еволюиране на социалните отношения и на социални индивиди се създава Фòрмата Мегахищник обединяващ Паразита и Хищника случващи се във Формàта на Мегахищничеството обединяващ Празитизмът/Паразитирането (спрямо по-силните индивиди/форми) и Хищничеството/Канибализмът (спрямо по-слабите индивиди/форми).

Идеята за „защита” на индивид/група от друг(и) доминиращ индивид/група или за „спасението” им от него/тях, е само Форма(т) за умножаване на групите – но по други критерии. Те мултиплицират стремежът към Доминиране/ГОСПОДство, но скрит зад маските на: „правото”, „закона”, „справедливостта”... и „добрите/благородните намерения”.

Създаването на множество социални групи („стада/глутници”) води до „конкуренция”, до логичен сблъсък/конфликт... и до война между тях. Във войната по същата логика на идеята за „защита”/„спасение”, чрез която се създават групи/племена/банди/народи, „защитата” чрез нападение се практикува като една от маските на Агресията/Хищничеството („Нападението е най-добрата защита.”), с която от хилядолетия се водят войни „в името на Мира/Спасението/Справедливостта... и Бог”. Последната най-перверзна и най-уродлива война, която се води в името на „Цивилизацията” и „Антитероризма” е Третата световна война – „Войната срещу „световния тероризъм”” – медийното и пропагандно тВОреНИе на САЩ, обслужващо психопатичното америКАНСКО ГОСПОДство на Чичо Са(да)м и Белия (Со)дом над неоколонизираното с „демокрация” човечество.

Историята на съвременната човешка цивилизация е един „омагьосан кръг” на: „Безсилие, Невежество, Егоизъм, Терор, Мегахищничество... и Манията да се Доминира/ГОСПОДства. Този „омагьосан кръг” се създава от религиите (невежеството/вярата) като „Колелото на мъченията” за да служи на Църквите (институциите/държавите/империите) в практикуването на ГОСПОД(ство).

Манията да се Доминира/ГОСПОДства (Лидероманията) е алгоритъм, който рано или късно прераства/ескалира/хипертрофира в ЛУДОСТ (Лидерофрения), която разкъсва/отваря „оковите” на „оМАгьосаНИЯ кръг” – разрушавайки го за известен/кратък период от време на катастрофа/революция/еволюция – снемащи натрупаните непреодолими противоречия.

Затварянето на „оМАгьсаНИЯ кръг” се извършва на друго ментално ниво, образувайки Спиралата на Историята на „омагьосаните кръгове” (Спиралата на Олигархизмът) – обединяващ Лидероманиите и Лидерофренията на Лидеромафията да Доминира/ГОСПОДства). В Спиралата на ОЛИГ(о)АРХ(а)ИЗМЪТ умственото Безсилие, Невежеството, Егоизмът, Терорът, Мегахищничеството... и Манията/Лудостта да се Доминира/ГОСПОДства отново се случват, но при други условия. Това са Условията на новата Среда („Новата ера”), създаваща: новите проЯВЛЕНИЯ на: безсилие, невежество, терор..., новите богове/„богоявления”, новите „исТИНИ”, новите предразсъдъци, новите МОРали, новите ЗакОНИ, новите СОЦИОПАТИ/ГОСПОДари... и новите им слуги/идиоти/поклонници... и жертви.

Всички стари и нови ГОСПОДари на човечеството са СОЦИОПАТИ и ПСИХОПАТИ, които вЕРОломно (епохално, измамливо... и лицемерно) се самоопределят като „поКЛОНици/поДаНИци”/пълноМОЩници/„С(Ъ)ВЕ(С)Тци” на Някого (Бог/овете, Държавата, Нацията...) или на Нещо (Религия, „Истина”, „Спасение”, „Свобода”...), за да ДОМИНИРАТ/ГОСПОДСТВАТ – т.е за да черпят Облаги, Власт, Права и Привилегии, за да произвеждат/вършат безнаказано Престъпления... и за да практикуват от хилядолетия Терор в свой интЕРЕС – но винаги „от името” („в/името”) на: Бог, Закона, Вярата, Църквата, Короната, Нацията, „Демокрацията”, „Мира”, „Свободата”... и „Антитероризма”.

 

1.4.1. РЕЗюмЕТО на БУДизмА

Цинизмът на Буда е Прогрес, прогресът на Будизма – цинизъм.”

Буда Шакамуни (Сидхарта Гаутама) може да бъде Видян само от Буда. Всяко друго Виждане е случващо се в религиозната Мъгла на Будизма. Историята на Сидхарта, като „исторически” прототип на БУДизмА е виртуозно решение на ментален проблем, чрез което в един жесток свят на: примитивизъм, невежество, предразсъдъци/морали... и религиозна шизофрения, се основополага първият от Трите пътя на човечеството – Пътят на Ума.

В раждането на БУДизмА Висшият Разум е трябвало да реши три основни проблема на съществуването:

1. Конкуренцията и Войната между „боговете”.

2. Отрицанието на Кастовата система (Класовото общество) на Брахманизма.

3. Революцията на БУДизмА.

Буда е рЕВОЛЮЦИЯ (религиозна и ментална) и като такава тя „няма смисъл/живот/бъдеще”, ако не може да се защити.

Благородническият произход на Сидхарта Гаутама е първата крачка в решаването на трите основни проблема на съществуването. Факта, че е Принц („благородник”, а не лумпен) „защитава” Сидхарта от ненавистта на брамините (кастата на духовниците), чиято абсолютна власт и привилегии Буд(изм)а отрича.

Значи/МОСТтА на ПРОизХОДА е Психокинетична пропаст/бариера („имунитет”, „привилегия”...), с която БУДизмА се огражда и която може да бъде Видяна само чрез Битието на Иисус. Иисус също е революция срещу властта на първосвещениците, но той увисва на Кръста защото е син на дърводелец. Ако Исус беше „благородник” никой не би посмял публично да Го охули и екзекутира като престъпник. Първосвещениците биха отровили, убили в съня му... или дискредитирали Иисус с интриги, но не биха се гаврили с Него публично както е описано в „Новият Завет”, защото те ще са следващите на Неговото място, ако релгиозната ТЪлПА почувства силата си – чрез слабостта/уязвимостта/„ахилесовата пета” на екзекутирания ПРЕДстАвиТЕЛ на Властта.

Чрез персонифицирането на Златното дете, новият бог се извежда от миманса на абстракциите (Буда е „реален” – той е човек от плът и кръв), а чрез значиМОСТтА на проИЗХОДА се обявява религиозна „Война” на всички останали „абстрактни богове” и на техните религии, чиито съзДАТЕЛИ не са Принцове и БЛАГОродници.

В Индия се почитат над 2 млн. богове и войната с тази богофрения най-успешно може да бъде спечелена чрез принадлежността към Властта („силните на деня”). Именно тази власт в лицето на Цар Ашока налага Будизма в Индия като основна религия, което едва ли би се случило ако Буда произхождаше от шудрите – най-нисшата и презряна обществена каста. Скокът, който Ашока би трябвало да направи – от върха на социалната пирамида до дъното на социалната пропаст е прекомерен за Его-то на всеки владетел, и с това го прави невъзможен.

Буда е революция срещу Властта на Желанията, които „счита/посочва” като източникът на Страдания. Желанията властват над човека и това прави хората нещастни. Само човек освободил се от желанията си може да бъде щастлив и да посигне Нирвана.

БУДизмА е най-брилятният пример за вероломство и коварство, чрез които се постига много повече отколкото и чрез най-свирепият терор. БУДизмА е революция не срещу „Властта на желанията”, а срещу самата Власт. В превод от санСКРИТ „Нирвана” е отсъствие на привързаност. Най-голямата привързаност на човешкият ум/Его-то е към тялото с което се идентифицира, а най-голямата мания („болест/обсебеност”) на това тяло/Его е тази да доминира (ГОСПОДства/ВЛАСТва) над останалите тела – включително и като ги: притежава, унижава... и унищожава по-добрите „ОБРАЗцИ”.

Психопатията на Доминирането/Доминусът метафорично е описана в „Старият Завет”, чрез притчата за „Клането на Младенците”. Когато Цар Ирод (енигма на Изродът на Властта (ИзРОД)), научава за раждането на Младенецът Иисус, който ще го измести от Трона/Властта, Ирод заповядва избиването на всички деца на възрастта на новороденият Младенец.

Всяка власт едновременно е сеПАРА(ЗИ)ТИЗЪМ, ТЕрорИЗЪМ и ЕГОизъм. Самият Будизъм е Власт – религиозна власт над тази част от човечеството считаща себе си за „свободна”... и за „будисти” – без да поДОЗИРА, че всяка лингвистична (ментална) форма окончаваща с „-изъм” е белязана със стигмата на Измамата. Окончанието „-изъм” е енигма на ИЗ(Ъ)Мама и най-ярък пример в тази насока е „Атеизмът” на Комунизма заменил в Религиозният Иконостас на ИстиНАТА и на „сляпата/идеологическата вяра” иконите на Иисус... и Дева Мария с иконите на Маркс, Енгелс... и Ленин. По същата логика в Религиозният Иконостас на „Антикомунизма”/Еврокомунизма/Евроболшевизма иконата на другарят Ленин е заменена с иконата на ГОСПОДин/ДРУГарят Брюксел, пред чиито неоколониални престъпления и бесове „престъпленията и бесовете на Ленин” са „пролетарска лирика”.

Будизмът е „революция срещу властта”, превърнала се в „контрареволюция на религиозната власт”.

Будистите свързват идентификацията на Его-то с човешкото тяло (физичното тяло) и затова чрез отрицанието на тялото „постигат отрицание” на Его-то. Това „отрицание” обаче е само привидно, което не е умаловажава факта, че е „голяма крачка” в отрицанието на умът на вярата/Его-то. Самият Будизъм обаче е вяра, която не може да бъде отрече с вяра, а само подменена с друга - „по-ефирна” вяра/Его. Дори след дълги години на практикуване на будизъм Его-то остава и продължава да манипулира и да контролира будистите, но още по-невидимо и по-ювелирно и скрито зад: „учения”, „медитации”... и зад практики имитиращи Нирвана и Просветление.

Просветлението не е крачка в отрицанието на Его-то, а Скок в „Нищото”, което само Просветлен може да преживее и опише. Ако сред будистите имаше поне един Просветлен, той щеше да им поКАЖЕ, че Посветлението не се постига, а се ДАВА.

Стремящият се към Просветление трябва сам да изкачи Върхът на Просветлението, но дори стъпил на него това не му гарантира, че ще му бъде дадено Просветление. Там на Върха стремящият се може да Види следващият – по-висок връх, който го очаква в Пътят към Просветлението.

Платон (считан за „бащата на философията”) е най-яркият пример за човек изкачил Връха на Знанието, на когото не е било дадено Просветление. Неговите „Диалози” са шедьовър на Мистиката и на Виждания, защото в тях чрез образът на „Сократ” Платон успява да отрече Его-то си на „Знаещ” и така постига „Свидетелят” (на Сократ). За всеки Буда е очевадно, че в „Диалози”-те „Сократ” е самият Платон, който не би могъл да пресъздаде случващото се в тях – дори да е направил звукозапис на описания диалог, тъй като всеки диалог е БЕЛЯзан със стигмата на метафизичното – доказателството, че не се е случил във ФОРМАта, в който е описан.

Триумфът” на Платон в „Диалози” е неговият провал в „Държавата” – другото му фундаментално произведение, белязано от глупостта на „Знаещият”. Въпреки, че „Сократ” „Знае, че нищо не знае”, в „Държавата” Платон не е устоял на изкушението на Егоизмът да установява граници/държави, в които да практикува: исТИНИ, МАНипулацИИ, ЗакОНИ... и конТРОЛ.

Платон/Сократ се посочва като основоположникът на Диалектиката (доктрината за процесите на движение и развитие в: Природата, Обществото и Мисленето), но видян без „розовите диоптри на философията” Платон (чрез Сократ) е един от „най-ЯрКИТЕ” представители на Метафизиката, чийто философски аналог е „Агностицизма”.

Въпреки, че и самата Метафизика се счита за „философско учение” (за най-общите основи на Битието, изследващо явленията: Изолирано, Независими едно от друго, Неизменни и Недостъпни за опита), това учение е „хибрид”/химера между по-малко Философия и повече Мистика, като липсващият „основен елемент” във философията е ОПИ(а)ТЪТ, от който мистиците черпят Знания/УМ/Виждания.

Противно на установената философска догма за основополагането на Диалектиката, в Будизът има много повече Диалектика отколкото Метафизика/Мистика, а в Платонизма има много повече Мистика/Метафизика отколкото в Будизма – „парадокс” и една от „ирониите” на човешкото „научно” невежество, останало „сляпо” за нея. Именно този „парадокс” е ДОкаЗАтелство, за глупостта на емпиричната наука отричаща всичко, което не може да „оБЯСни” и да „доКАЖЕ” с алгоритмите си. В неформалният свят на Съществуването и „най-емпиричните” алгоритми са „безсилни”/ИНвалидни ако се практикуват от позицията на: Формализма, на липсващото Знание/УМ или на липсващият Опит.

В мистериите на Съществуването, което битовият идиотизъм превръща в мания за физическо оцеляване, Просветленият е осъзната част от един Свят на Висшият Разум, и този Висш Разум Сам решава кога и как ще Приеме осъзнато стремящият се към Него. Само когато стремящият се е напълно готов да получи Просветление, Висшият Разум ще Му го даде – приемайки Го като осъзната част от Себе Си – в Безкрайният Свят на Знанията и Опита.

Просветлението на Вярата” (известно на човечеството чрез „просветленията” на: Буда, Махавира, Лао Дзъ, Иисус, Мохамед...) е само инициация/В(я)РАТА на/към предстоящото Просветление. Най-яркият и „най-просветлен” представител от групата на „просветлените от вярата” е Ошо – индийски мистик и философ, който в БЕсеДИТЕ си обединява най-добрите достижения на Мистиката и Философията през последните шест хилядолетия, подлагайки на УНИщоЖИТЕЛНА ирония/СаРкАзъМ/„критика” Глупостта и Невежеството на всички религии, за което е преследван и забраняван от тях.

Също като Платон Ошо е изкачил Върхът на Знанието, и също като него остава в плен на Его-то на „Знаещият”, което му пречи да опознане и да практикува една от сновните мистични практики – Практиката на Сънуването (неосъзната медитация, която може да се практикува и осъзнато), без която за него е било невъзможно да се справи с ПРЕДизвикАТЕЛСТВАТА и с „капаните” на Его-то си.

Ошо е навлязъл в дълбини на Знанието и е изкачил негови Върхове недостъпни за именитите си „просветлени” предшественици, защото здраво е стъпил на достиженията на емпиричното знание през последните 300г. (Математика, Физика, Химия, Биология, Медицина, Философия, Астрономия...), защото има примера на „провалите на философите” да достигнат до природата на Битието без практиките на Мистиката и защото критично/разумно изследва „въЗтОРгА”/„МОР(Г)Ала” на религиите от съществуването на: „истините”... и на „религиозният бог”.

Вярвайки, че е „постигнал” Просветление Ошо отлага във (в/б)ремето („си”) отключването, преминаването и отричането на последната „врата”/„вяра” – Вярата на „Просветленият”, че е просветлен (Един от „Капаните на УМ-ът”). Просветлението не се постига а се Дава от Висшият Разум, без Който е невъзможно отричането на Его-то и „отДАВАНЕТО” („Скокът в Нищото”).

Просветление се практикува само чрез Висшият Разум като Просветление на Съмнението, защото – Вярата в съмнението, е Съмнение във вярата.

 

1.4.1.1. Проектът „БУДА” – Практиката на „Двата Стана”

Фактите сочещи, че Буда Шакамуни не е историческа личност са безброй, и един от тях са Неговите думи: „Не се привързвайте към „моята личност”!” – завещание, което всички будисти/течения/школи нарушават.

Самото раждане на Сидхарта е твърде спор(т)но. Според някои източници Буда е роден през 623 пр.н.е, а според други – през 563г. пр.н.е.. Животът на Буда продължава 80г., от които 45г. активно проповядва учението Си. Будизмът обаче се утвърждава като религия едва при управлението на Цар Ашока живял през периода 268г. ÷ 232г. пр.н.е. – т.е. повече от два века след предполагаемата „смърт” на Буда.

От позицията на диСТАНция надхвърляща 230г., БУДизмА се налага/случва не по това, което се е случило/казаното според писанията на самият Буда (Станът/„Лагерът” на Буда), а по това, което се е случило/КАЗАНо според описанията на неговите „УЧЕНИци” (Станът/„Лагерът” на Будистите). Основен проблем („умрялото куче”) в БУДизмА, в който никой будист не иска да от(го)вори „Кутията на Пандора” е: Защо Шакамуни Буда като високообразован за време си Принц не е документирал Сам проповедите си, а само ги е проповядвал устно – оставяйки най-важната част – докуМЕНТИране на учението Си на „своите” УЧЕНИци/„чиРАЦИ”, давайки си сметка за тяхната обремененост с невежество/глупост/слепота.

В Практиката на „Двата Стана” възпроизвеждана по-късно и при Юдаизма (Семитизмът, ХристияМството и Ислямът) съществува един огромен ментален проблем/дЕФЕКТ, дефиниран с мАКСИ(О)МАТА „Всяка глава си има своя собствена акустика.”. Каквото и да е (по)„казал Буда”, неговите УЧЕНИци са „чули” само това което могат, а възможностите им са твърде скРОМнИ.

Акустиките” „изтъкани на становете” на Будизма, ХристияМството и Ислямът са сбъркани, понеже са ИНвалидни. Това прави „С(а)ТАНА на УЧЕНИциТЕ” САТАНА, а КАЗАНото от тях „адски религиозен КАЗАН(О)”, в който от хилядолетия се „варят” религиозните идиоти (будисти, християни, мохамедани...). Именно ИНвалидността на източниците на религиите основополага ТЕРорИЗМЪТ и КАниБАЛИЗМЪТ, чрез който са налагани – и в които всяка нова/следваща религия „изяжда” предшестващите я. Будизмът „изяжда” стотици хиляди индийски богове, ХристияМството „изяжда” езическите богове на: Рим, Египет, Шумер, Мексико..., а Ислямът „изяжда” Будизма и ХристияМството.

Мисионерът на БУДизмА Принц Ашока от династията Мауриа в Индия, е известен със своята жестокост в амбицията да властва и уПравЛЯВА. Той се възкачва на Трона след като избива всички останали претенденти, в лицето на своите братя. Следва завладяване и на съседното царство Калинга, като в каМпАНИЯТА по разширяване на властта си Ашока избива не само войници, но и жени, деца и монаси. Ашока е типичен „Калигула на Изтока” и като такъв е идеалният ЧовЕК за утвърждаването на БУДизмА, в „Меката на религиите”.

Цар Ашока никога не би попаднал в „Капанът на БУДизмА”, ако самият Сидхарта Гаутама, не беше описан като Принц отказал се от властта си. Това, което от хилядолетия е останало скрито не само за Ашока е практиката на отказване от светската власт (преходността), в името на по-голямата власт – тази над човешките умове (непреходността).

 

1.4.1.2. Капанът на Благородството – Космо(а)гонията на „Съвършенството”

Доктрината на БУДизмА е тази на „Четирите благородни иСТЕНИ”, с които се огРАЖДА. Първата „благородна” иСТЕНА установява, че „Светът е Страдание”, с втората се установява, че „За всяко страдание има причина”, с третата иСТЕНА се установява, че „Страданието може да бъде прекратено”, а четвъртата иСТЕНА ПОсоЧВА „Пътят за прекратяване на Страданието (Космическият Път)”.

Дори само „истина” („Страданието може да бъде прекратено”) е доказателство за един Буда, че авторът на тази доктрина/„истина” не е Просветлен а ментален дезертьор и религиозен шарлатанин.

Светът не е страдание, но живота е превърнат в стрАДАние от Невежеството и Религиите. В тази връзка БУДизмА е ПРАВ(ителство на съвършенството) като „КАЗВА”, че за всяко страдание има причина, без обаче да посочва и себе си като част от Религиозната причина.

Страданието не може да бъде прекратено защото е неделима част от самото Съществуване. Страданието има свой УМ, без който УниверсуМЪТ не би съществувал. Страданието е „ЛЕКАРство” и „отРОВа” – в засимост от това: в какви конЦЕНтрациИ, при какви обСТ(Р)ОЯтелства, от кого... и спямо кого се практикува.

илиАДА” – епосът за „Троянската вина” е метафорично описание на Страданията на Войната. В генезисът на Съществуването войните/страданията са генетични маркери на Властта, Религиите и Невежеството. Там където има власт (религиозна, политическа, финансова, икономическа...) има и войни за нейното практикуване, а страданията са естествените спътници на всяка война.

Чрез името на автора на „илиАДА” – „О,Мир!”, Висшият Разум по виртуозен начин е показал, че човекът е една „самоходна война”/„самоходно страдание”.

В „Троянската ВоИНА”: със себе си, с ближните, с разума... и със света, в който живее, рано или късно всеки егоист бива УНИщоЖЕН от „Троянският (ЗА)КОН” на Его-то си – Знание, до което човечеството още не е достигнало/осъзнало, практикувайки Егоизмът като форми на: „лична свобода” и „лично щастие”.

Светът не е страдание, но Его-то превръща всичко в страдание, за да манипулира и контролира страдащият чрез „Бягството от Страданието” („Бягството от Сянката си”, „Бягството от ЗатвОРА”).

Б(Р)ЯГството от Страданието” е Его-то на БУДизмА („спасителният БрЯГ”), което е много по-възвишено (ментално и духовно) от човешкото Его, което будиста отрича.

УМ-ът на Спасението”, което ХристияМството плагиАДства от БУДизмА и безмозъчно/ПАПАгалски проповядва в „Доктрината на Спасението” е именно УМ-ът на отрицанието на човешкото его, чрез приемане Его-то на религиозният бог. В спасителният Б(р)ЯГ, на „бягащият”/вярващият се предоставя (а не не се налага) възМОжноСтТА да премине на „другият бряг” на Егоизма – заменяйки примитивното си Его на Мегахищник/Овца/Идиот..., с благородното Его на „Спасителят – Иисус/Буда/Мохамед...”.

Раждането на Благо” е алтернатива на „Раждането на Блато” и затова Благородството е Добродетел, а добродетелта е Съвършенство. Всички религиозни богове са Съвършенни (Абсолютни и Безсмъртни) защото са Благородни и Добродетелни. Във вероломството на религиозните доктрини дори когато наказват или убиват, това е доказателство за „Благородство и Добродетелност”, защото Боговете/„жреци им” наказват и убиват само „лошите”.

Космогонията на Съвършенството” е Агонията проповядвана от всички Религии, основоположени върху „каМЪКА на Страданието” – „Философският камък” на Съществуването в Космо(а)гонията на БУДизмА. Не случайно Буда Шакамуни умира от „хранително отравяне” – „духовната храна”, която дава за храна на човечеството е „развалена”. Развалата на БУДизмА се посочва/кодира в едно от имената Му (Му – анаграма на Ум). Име(ние)то „Шакамуни” е енигма на Владетел на религиозни маймуни в Джунглата на Религиите, чието очовечаване тепърва предстои (ШАКА(на)(май)МУНИ).

 

1.4.2. Невежеството и Властта на Психопатията – КОР(Е/А)НЪТ на Лидероманията (Религията) и Лидеромафията (Църквата)

Невежеството и Психопатията на Духовните „водачи”/гризачи/палачи на човечеството е Ключът към Виждането на човешкото СТрАДАние и аГОНиЯ, което е в основата на Практиките за тяхното Отричане. В неформалният Свят на Съществуването понятието „Ключ” се случва на поредица от Нива (Всеки „ключ” е неформален „пъзел”, който е само част/фрагмент от друг „пъзел”...), като „заСТРАХовка” от/срещу ИДИОТИЗМЪТ – енигма на Идващ от Измамата (ИДИ/ОТ/ИЗ(Ъ)М/АМА).

В рационалният Свят на Формализма и в патриархалният Свят на Невежеството, изМАМАта („Илюзията”) е религиозната „Майка” на човечеството, което и през ХХІв. не може да прекъсне „пъпната си връв” с хилядите изМАМИ, формиращи Светът на Предразсъдъците, чрез които инвалидно и в интерес на измамниците се ВЪЗПРИема/УСТАновява Съществуването („животът и смъртта”) и се инТерпРЕТИРА/„превежда” ИНформацията на съБитията.

Невежеството е „Капиталът” на Измамниците – Илюзионистите на „Истината”, Производителите на Вяра и Членовете на Лидеромафията (Религиозна, Законодателна, Съдебна, Финансова, Политическа, Духовна, Медийна...), която генерира, регенерира, утилизира и практикува измами като: „исТИНИ”, запоВЕДИ, за(И)КОНИ, илЮЗ(Д)Ии... и забЛУДИ, които проДАВА на вярващите идиоти в различни опаковки – реЛИГИозни, МОРални, духОВНИ, КлАСОВИ, РасОВи, етНИчеСКИ, наЦИОНалИСТИчески, полиТИчесКи, юРИдичеСКи, МЕДийни, КУЛТурни...

Според установената формална представа, етимологията на думата „мафия” произлиза от арабската дума „маха фат” означаваща: защита, охрана, същност, съпротива. Тази представа е само малка част от неформалния прочит на дУМАта „мафия”, който разкрива Знанието за Мафията – отвъд границите и на друга инвалидна ПРЕДстАВА, според която „мафия” е акроним на – „Цяла Италия иска смъртта на Франция”.

По своя генезис дУМАта „мафия” е енигма на Моята Фамилия (М(оят)А/Ф(амил)ИЯ), която в границите на „заЩИТа” и „оХРАНА” може да бъде: родова (родствена), религиозна, партийна, политическа, финансова, икономическа, медийна, класова, расова, етническа… или юридическа фамилия.

Престъпни фамилии като: Коза Ностра (Сицилия и САЩ), Камора (Неапол и Кампаня), Ндрагета (Калабрия), Якуза (Япония), Мафия (Турска и Албанска)… и Триада (Китай), са „криминални джуджета” на фона на Династиите (родословните мафии), Църквите (теистичните мафии), Съдебната власт („правозащитната и правораздавателна” мафии), Правителството (изпълнителната мафия), Президентството (президенската мафия), Парламента (законодателната мафия), политическите партии (партийните мафии), финансовите институции (финансовите мафии), съсловните съюзи (съюзните мафии – лекарска, стоматологична, фармацевтична, АДвокатска…), профсъюзите (профсъюзните мафии), корпорациите (корпоративните мафии), медиите (медийните мафии) Държавите (националистическите мафии)… и Империите (транснационалните мафии).

Непознаването на генезисът/Кор(а/е)нът на Мафията я прави „невидима” за невежеството. Мафията е „нищо”, което е навсякъде и във всичко – а невидимото й присъствие я прави(телства) „недосегаема” за юридическите закони и за „правосъдието”, превърнато в Бастионът на Престъпността във всичките й незаконни форми и узаконени РефОрМИ („цигании”).

В Мафиотският свят на престъпната и перверзна „Защита” и „Охрана” на: „вярата”, „честта”, „истината”, „свободата”, „мира”, „демокрацията”, „закона”, „човешките права”, „справедливостта”... и „националната сигурност”, се раждат ЧУДОвищата на Църквите (Тираните и Сводниците на Невежеството и Вярата), чиято Психопатия е „червената нишка” в „Гордиевият възел” на Болката и Страданието – превърнати от Мафиите в „Религията на Живота” (Страдалчеството).

Като мафиотски изход” от окаяния и „КучЕШки живот” СЪзДадЕН чрез религиозната Вяра във Формàта на Страданието (Болката, Унижението, Садизма, Мазохизма...), Църквите не посочват „входа” на Лабиринта на Лидеромафията („Изхода най-често е там, където е Входа”.), а вероломно посочват „Панацеята на Спасението”, но не Тук и Сега, а „СПАсеНиЕ” след кРАЯ на мизерния живот, който Църквите са осиГУРИЛИ на човечеството.

Ако поданиците на Вярата (в Някого или в Нещо) не бяха слабоумни религиозни идиоти, те сами биха открили аБсУРдИТЕ на рекламирания от религиите и обещаван от църквите „вечен райски живот”, който е заБРА(Н/Д)ЕН от самият Бог (Висшият Разум) най-малко по три причини:

- Висшият разум (Бог) не е създател на СТРАХопочитателни идиоти, чиято почит и симпатия „печели” или „губи” като ги „награждава” или „наказва” – още повече, ако „нагрАДАта” е за практикувано слабоумно вегитиране и идиотско съществуване/оцеляване (физическо, културно, духовно... и ментално), а наказанието за отричането на религиозният Ад на Невежеството и Вярата.

- Висшият разум (Бог) няма нужда от сводници, които Го ПРодАВАт като сТОКа и ТЪрГУВАТ като ПРОСТИтутка, нито от религиозна мафия съставена от ПАПАгали, фанатици, лицемери... и зомбита, бращолевещи неща, които не само не разбират, но и дискредитират с глупостта и невежеството си

- „духОвниЦИТЕ” самопровъзгласили се „сводници” на Висшият Разум са най-неграмотните, умоПОбъРКАНИ, ПСЕвдоелиТАрни, перВЕРзНИ... и сАД/ИСТИчНИ „ГЛАВАтари” на човечеството, отговорни за хилядите религиозни войни, чудовищни кланета, отровителства.... и престъпления спрямо Разумът (Бог) и човечеството.

В ментално нисшите нива всички „духовни водачи/главатари” (на човечеството) са „апокрифни” духовни гризачи и духовни палачи, чиято цел е Властта над вярващите идиоти. Най-прекият и сигурен/уТЪПкан път до нея е като се представят за:

- „Божии”: праТЕНици, изБрАНИЦИ, слУЖИтеЛИ, менТОРи, саТРАПи... и НАМЕстниЦИ на Земята

- „Божие ЗНАМЕние”, което ще води вярващите към: „Бог”, „Мир”, „Багоденствие”... и „Спасение”

- „Божии ВЕзНИ на чоВЕЧНОСТ” – „ВЕзНИТЕ”, в които тече „(о/с)ловото” на Невежеството и перВЕрЗНИТЕ ВЕзНИ на богоУГОДНИЧЕСТВОТО и Грехът, с които се измерват „каратите на овчедушието”.

Дори само идеята, че за да общува с някого (хората) Висшият Разум (Бог) се нуждае от уСЛУГИте на рЕлиГиОзна мафия и се ПОЛЗвА от МЕР(А)зостТА на: лицемерни ПАПагалИ, канонизирани шарлаТИтани, коварни лидерофреници, фанатизирани психопати... и слабоумни сводници е – БогоХУЛСТВО и БогоХУНСТВО, чрез които алчната, покварена, перверзна и лицемерна Попщина психопатично манипулира, садистичво малтретира, цинично ограбва... и йезуитски изнасилва вярващите религиозни идиоти – ГОСПОДствайки „в/името” на Бог – „екзекуТИРАН”/преВЪРНАТ в най-голямата религиозна крАВА, която ЮДАизмът сатанински „дои” ПовЕЧЕ от пет хилЯД/оЛЕТиЯ.

 

1.4.3. Безумията на ЕВАнгелизма – „Умът” на „ЧудЕСаТА”

В библейската притча за „непорочно зачатие” на дЕВА МА(Р/Ф)ИЯ, по виртуозен начин се поКАЗВА ПАРАДоксА на ПОРочНОстта. Според нЕГО най-сигурното място, на което може да бъде скрит „ключът” на/към Идиотизмът/Бог е в самите идиоти/богоМОЛЦИ, които дори да го/Го търсят – ще търсят навсякъде, само не и в себе си – най-достъпното за всеки: обиталище, тъмница, цирк... и харем/бардак на Глупостта, но освен това „падение” човекът е и Храм на Висшият Разум (Бог), в който „храм” е енигма на „Х”РАМ – „ОПЕРАтивна памет/ера/„опера”... и „оПЕРАза „крилете на Умът”.

ФундаМЕНТАЛЕН проблем на „непорочното зачатие” според идиотската про„теза” на ХристияМството, е невъзможността да бъде възпроизведен човешки организъм от една полова клетка (гамета), независимо дали клетката е мъжка (сперматозоид) или женска (айцеклетка). Причина за тази биоЛОГИЧНА бариера е редуцирания наполовина генетичен набор от хромозоми (46), който в гаметите е хаплоиден (23). Диплоидният набор от хромозоми се постига чрез сливането на две гамети, при което яйцеклетката се превръща в зигота даваща началото на новия организъм. Редукцията (разделянето) на човешките гени протичаща в половите клетки е сложен биологичен процес(ор) (Мейоза) и е принципно различен от процесът/процесорът на Митозата, при която соматичните клетки се делят, диференцират... и регенерират тъканите.

Невъзможността от постигане при естествени условия на полова клетка с диплоиден набор хромозоми (независимо дали клетката е мъжка или женска) е Еволюционен „капан” за Невежеството, в който попадат авТОРите на Библията и нейните сводниции – факт(тор), който е само един от пИРОНИ(И)ТЕ в „Ноевият ковчег” за религиозното Невежество на ХристияМството, родило идиотската истина за „Спасението” и за „Спасителят” Иисус Христос – в умопобърканият вид, в който се проповядва от Евангелизмът – ЮДАизма(мата).

Втората ирония/пирон в „Ковчегът” на „Спасителят” и на „непорочното зачатие” е факта, че женските гамети притежават само „Х” хромозоми, определящи женския пол и от тях не може да се възпроизведе плод с мъжки пол. „У” хромозомата отговорна за образуването на мъжките полови признаци се съдържа в мъжките гамети и дори хипотетично да се допусне възможността за „клониране”, клонингите получени от женски индивид могат да бъдат само от женски пол.

За разлика от женските клонинги, клонингите от мъжки индивиди могат да бъдат и от двата пола – причина за което е факта, че мъжкия геном и респективно сперматозоидите съдържат „Х” и „У” хромозоми в еднакви съотношения и при оплождане възпроизвеждат и двата пола – женски (ХХ) и мъжки (ХУ) в приблизително съотношение 50:50.

Ако се (раз)следва Разумът на Биологията и Еволюцията на биоЛОГИКАТА се стига до пълното отрицание на библейската религиозна (про)ТЕЗА за „непорочното (асексуалното и безполово) зачатие” на Иисус, и на още по-абсурдната проТЕЗА, че от жена може да роди/възпроизведе мъж, без да се приложи оплождането й (сексуално, „ин виво” или „ин витро”) с мъжки гамети.

Науката (емпиричното зание) е най-големият „враг” на религиите защото е „враг” на Невежеството. Науката е изобличител на духовните шарлатани и на религиозните шарлаТИТАНИ, чието „елитарно слабоумие” и „свято невежество” метафорично („закодирано”) е описано в митовете за: Фаетон, Сизиф... и в притчата за сътворението на Ева от ребро на Адам.

Науката е „очи”, с които може да се види отвъд „Стената на П(а)лача”, с която се огражда всяко „елитарно” Невежество – УСТАновено чрез: Властта на слабоумни „вярвания”, Терорът на умопобъркани „истини” и Страхът от Наказание/Неизвестното/Смъртта.

Науката/Знанието е УМ, който отсъства в безУМИЯТА на Властта, чиято цел е ГОСПОДство над Невежеството, която всяка Власт („дЕВА”) създава („зачева непорочно”) в/името на: Бог, Справедливостта, Отечеството, Истината, Спасението... и „Демокрацията”, но рАжДА и практикува порочно за НУжДИте на менталната ГОЛ(г)ОТА и за интЕРЕСИТЕ на увластени чрез нея психопати... и лидерофреници.

Науката/Знанието/Ум-ът е „ключ”, с който може да се „отключи” или да се „заключи” цяла нация, цивилизация... или епоха – лутаща се в Лабиринта на Невежеството. Това Невежество винаги е „свято” защото създава Свят, в който Абсурдът добива конКРЕТЕН ментален образ (Иисус, Мохамед, Буда...), който на определен етап клонира дисКРЕТЕН социален модел/ум/смисъл/СВЯТ, чрез които в Битието на Глупостта се случва КРЕПОСТничеството/Феодализмът на Вярата (в Някого или в Нещо).

 

1.4.4. ГлупОСтТА на Историята/„ИстиНАТА”, срещуположност на УМ-ът на МИстикаТА/МитоЛОГИКАТА

Видяна отвъд границите на Етимологията, „Глупостта” е феномен на Съществуването, който може да се формализира като енигма с много лица/образ(ц)и/обРЕДи... и САНтименти. Едно от нейните „лица” е това на Гост (ГлупОСТ), понеже Глупостта е най-честият и „най-скъпият” (скъпоструващият) гост от Ерата на Миналото, невеЖЕСТвото и примитиВИЗмА. Лишен от знания, разумни критерии и методология, по които да оценява (д)ефектите на съществуването си, този „Гост” се опитва да бъде ГОСПОДар – на себе си, на околните и на: „истината”, Историята... „Живота и Смъртта”.

Понеже ГОСТоприемството е „тясна кожа”/формат за Глупостта, тя се преФОРМАтира в НАШЕствеНИК (енигма/абревиатура на Наше Естество (Естествено/„Естетическо” състояние) на Невежество и Комфорт), който отдавна е завладял/обладал човечеството и създава/„пише” неговата История.

Видяна във ФормÀТА на „Истината”, дУМАта/практиката „ИСТОРИЯ” е енигма на Истината „ТОРЯ” и „ТВОРЯ (ИС(тината)Т(в)ОР(И)Я). Като правило/практика най-често срещаната истина/история е тази на победителите (по-беди/тели), които имат интЕРЕСИ различни от правдивото отразяване на събитията. Това е следствие от Ум-ът/ГЕНезисЪТ на самата „победа”, която е по-голямата беда/по-голямото зло (поБЕДА) от това, което поБЕДИТЕлите предполагат или „побеждават”/„отМЕНЯ(Т/Д)”.

Историята е правото на поБЕДИТЕлите да овеКОВечАТ събития и факти по желания за тях начин, оПРАВдАващ ги за пресТЪПленията, които са изВЪРшиЛИ.

Историята е Теория (исТ(Е)ОРИЯ) и Територия (исТ(ЕРИТ)ОРИЯ) на Психопатията, която се възпроизвежда чрез историческите модели/алгоритми, преДАВАЩИ се от поКОЛЕНИЕ на по-КОЛЕНИЕ.

Историята е Истерията (ИСТ(О/Е)РИЯ) на Терорът (исТ(ЕР)ОРия), чрез който се постига ГОСПОДството/Доминирането в нисшите ментални нива и общества на Съществуването.

ИсТОРиЯта е „ВЕЛИКАнската ТОР” на пресТЪПнОТО величие, към което се стремят всички слабоумни и умопобъркани ГОСПОДарИ на общности, народи... и на човечеството. ТвОРЕЙКИ исТОРия, те произвеждат торта на „величието”, с която се Торят, Творят и Тероризират джуДЖЕТАта на „истИНАТА”, гноМИТе на НАЦИоналиЗМА и ЛИЛИпутИТЕ на „вЕЛИчиеТо” – слабоумно, идиотско, коварно... и перверзно.

Историята винаги се пише от поБЕДИТЕлите” чрез техните сервилни/продажни слуги иСтОРИиците, слепи и глухи за Знанието, че всички „победи” са „Пирови” и Формàт на по-големи Беди (по-БЕДИ) от тези, които са „премахнали/победили”.

Писмената история на човечеството е „Авгиевият обор” на „ИстиНАТА на Терорът” и на „Терорът на ИстиНАТА”, видяна през очите на: страхът, угодничеството, невежеството, глупостта... и интЕРЕСИТЕ.

Историята е ФАбРика за Митологизирано Величие, Слугиня на диктаТОРри, тиРАНИ и Деспоти, „Х”раЛУПА на Доктрини, МариОНЕТкА на НАЦИоналиЗМА, ТЕритОРИЯ на рЕВАншизма... и МОРга за ФАКТологИята и за фактоЛОГИКАТА, които не се вписват в догматиката на инвалидната „историческа истина”.

Историята е ФОРМАлната гРАНицА – на съБитията, интЕРЕСИТЕ... и на умът на Вярата, отвъд която се намира Светът на „Антиисторията”/Метаисторията/Фактите, такива каквито историцине не искат или немогат да опишат.

Историята е само част от докуМЕНТИраният СЪН на Его-то и е неСЪществеНа част/триците от „семената на съБитието”, които исТоРИЦИТЕ са успели да „СМЕлЯТ” с „вятърните мелници” в главите си.

Историята е „Порочният кръг”(оврат) на СТЕреотиПИТЕ на Невежеството и „Омагьосаният кръг”(оврат) на „историческите гРЕШкИ”(решения), в който от хилядолетия се въртят ПодАНИЦИТЕ: на „ГОРДИевИ въЗЛИ”, на КолониАЛНИ практики, на Епохалното поКвАРявАНЕ, на БЕзСкрупулНИ СРЕДствА, на ЦЕЛЕсъоБразНИ (прег)решения... и на перВЕРзНИ истории, СЪзДадени от авторитарни пРофАНИ и от тоталитарни историоФРЕНИ/и.

За да игнорира Историофренията и за да СнЕМЕ „СЕмеНАТА” на: услоВиЕТО на огРАНИченияТ(а/Е), калта на Субективизма и скалата на ЦЕНЗурАта (Дамоклевият меч на „по-БЕДИТЕлите”, върху главите на историците), МИстикаТА игнорира/отрича автентичността на личНОСттА, за сметка на Моделът на Опита/УМ-ът, чийто носител се явява ОПИсанаТА ЛИЧНОст/ГЕроЙ.

Неформалното Отрицание на ЛИчноСтТА („листа” върху, който се „изписва” съОТВЕТНОТО Знание/Ум) се постига чрез Практиките/„тактиките” на Метафоризма, включващ кОДИРАНЕ на знания/инФОРМцИя във Формàтите на: Епоси, Митологии, Притчи, Метафори, Драматургия, Етнография... и Мистика.

В нисшите ментални нива, една от най-разПРОСТраненИТЕ практики за ПОпуЛЯРИЗИРАНЕ на знание, е чрез въвеждането на Представ(а/и) за: „добро-лошо”, „смелост-страх”, „сила-слабост”, „умно-глупаво”... и „божествено-сатанинско”. ПРЕДстАВАта предава фрагмент от знанието на достъпен за невежеството език/алгоритъм и един от тях е „езикът”/Форматът на Драматургията – енигма на: „оперативна система” (РАМ) на мирогледа (светоусещането и световъзприятието) (дРАМатургия)... и енигма на „зрелостен изпит” („МАТура”) за Невежеството (драМАТУРгИия).

Чрез Практиката на ДРАМАтургияТА се „раждат”/съзДАВАТ и „оживяват” Знания, като метафизичните Форми и ФорУМи на: Митове, Легенди, Епоси, Приказки... и Притчи, в които натуралистично/разбираемо/популярно и привидно „досТЪПнО” за невежеството, се разКАЗВА „иСтОРИя”, в която „закодирано”/метафорично се описва фрагмент на конкретно Знание/УМ/Опит, във Форматът на конкретно съБИТИЕ.

Притчата е метафорична Формула и метафизична Форма, в която „историческата истина” е илюзия („художествена измисЛИЦА/изМАМА”) и (гал)ФОН, върху който „закодирано”/енигматично/метафорично... се „рисува” посланието на/към съОТВЕТНОТО Знание/УМ/Опи(а)т.

В притчата за ражДА/НЕто на Иисус неговото зачеване е „непорочно” не защото е „асексуално” (т.е. „безгреховно” – доколкото ХристияМството ЗАКЛЕймяВА куитоса/секса като „грях”), а защото по този начин закодирано (за идиотизмът на попщината) се поКАЗВА, че Иисус не е историческа личност, а ДРАМА(ли)тургичен образ – идеализиран, стилизиран, хиперболиран... и манипулиран – включително и МЪНИпулиран и МАНИЯпулиран за целите на Религията/Църквата да бъде ГОСПОДар на вярващата ТЪлПА.

Едно от безбройните доказателства за ДРАМА(ли)тургията в образа на Иисус от „(Н/Л)азарет” е факта, че Евангелията са писани през втората половина на Ів. - т.е. значително по-късно сЛЕД „смъртта на Иисус” през 33г. н.е.. Въпреки, че никой от авторите на четирите евангелия съставящи „Но(е)вият Завет/Ковчег” не е бил исторически свидетел на описаното от него, местата/декорите* са ПОДрОБНО описани, а в съБИТИЯТА Иисус (респективно присъстващите) говори в първо лице единствено число, което за да бъде исторически достоверно е възможно само ако са били направени невъзможните за тази епоха стенограми, аудио или видеозаписи.

 

* [„деКОРИ” - енигма на укори за „РАционалНАТА” религиозна „ПОпЩинА”/ДЕБ(Е/И)ЛАщина, която е Бащата Дебил на Буквалничеството/Буквоядството в ПрОЧИТА на „Светите писания” - ДЕ(белащината)КОРИ.]

 

С УМ-ът на Мистиката/Притчата и с ЛогИКАта на „непорочната” ДРАМА(ли)тургия се „отива” далеч отвъд идиотските/„иСтОРИческите” реЛИГИозни гРАНИци/ПРедстАВИ/ПеЛЕНи/паМпЕРСИ за личността – пък били тя и най-ЗНАчиМата/„многоплаСтОВА” или най-веЛИКАта личНОСт. Метафоричността на описанията в „Библията”-та има безброй явни и скрити ДказАТЕЛСТВА, но най-буквалното е дадено от самият Иисус по време на „Тайната вечеря”. На нея Той ПОсоЧВА на апостолите „хляба” като „Тялото Божие”, а „виното” като „Кръвта Божия”. Скритото Послание/Тайнството на „Тайната вечеря” гласи: „Ако вие неграмотни и невежи вярващи (каквито са били всички апостоли с „изключение” на Павел) приемате всичко буквало, смесвайки „хлябът” и „виното” няма да Получите Бог (Висшият Разум), а ще получите ПОПАРА (измама), която сами ще трябва да „сърбате”/изстрадате!”. Оставайки слепи за УМ-ът на Невидимото с „просто/невежо око” и глухи за Разумът/Знанията на „Светите писания”, поданиците на християМството близо две хилядолетия „сърбат попарата на вярата”, в очакване на Завръщането на Иисус, Който да ги „спаси” от Мъките на Вярата и от Страданията на Невежеството им.

Само енциклопедичното невежество на Вярата е сляпо за Виждането, че когато става дума за Знание/Ум/Божественост, а не за Вяра/реЛИГИИ, личността няма значение. Личностите са АВТОРИтети/иДОЛи/проПАСТИ... на/за тълпата, които оставят след себе си Авторитаризъм/АВ(А)ториТАРИзъм... и иДОЛОПОКЛОНИЧЕСТВО/Низост. Един „спасител Иисус” създава два милиарда хиристияни-удавници очакващи да ги спаси, един „герой Супермен” създава четири милиарда страхливци криещи се зад героизмът му и затова на десетки места в „Библия”-та изрично се казва – „...не си създавайте Идоли/кУМиРИ!”.

Чрез Моделът на Апостолизизма/Евангелизма прилаган в „Библия”-та закодирано се казва: „Вие човеци сте прекалено невежи за знания в емпиричен вид, и затова единствения достъпен за вас начин да стигнете до някакво знание, е чрез негов „апоСТОЛ”/посланик/пратеник/носител. Не почитайте носителят/апоСТОЛЪТ/„Светият пре(стъпен)СТОЛ”, а П(р)ОЧИТАЙТЕ Знанието, което ви носи (което „седи на стола”) и само така ще почитате Бог (Висшият Разум)! ...апоСТОЛЪТ е измамен/паянтов и преходен, Знанието е проверено/доказано и Вечно, затова ако изберете „стола” ще паднете (от небето/умът му) на земята!”

След като в Невежеството си религията е „изгубила” „Нищото/Тайнството” (Умът, „Небето”, „Душата”, Моделът/Светът „Иисус”), което никога не е откривала, тя съзДАВА „Нещото/Разпятието” образът/тялото/„столът” на „Спасителят” Иисус. В избраният от ИстиНАТА на Вярата Път на Буквалничеството/буквоЯДството, „Светият Пре(стъпен)стол” на Ватикан-а е Апотеоз на Невежеството, Вероломството... и Сатанизмът на христиЯМството, в което чрез слабоумни пРЕДстави/„поПАРИ” и чрез ВЕРОломна догматика/иДОЛи се ИЗгРАЖДАТ умопобъркани МОДелИ/доктрини – оСновополаГАЩИ Кретенизмът на Спасението”, в който Кретенизъм е множествена енигма на: (кр)ЕПОС-ът описващ Крепостта и Крепът на Вярата/Невежеството, и Крепостничеството/Феодализмът на Теизма/Вярата (КР(рЕПОСтничеството)(на)ТЕ(Н)ИЗЪМ).

Кретенизмът на „СПАсеНиЕТО” е поредното виртуозно РЕшеНИЕ на Висшият Разум (Бог), Който в един примитивен свят на Невежество и ментална недостатъчност успява да „кОДИРА” колосална ИНформация изобличаваща „заспалият”/хипнотизиран от Вярата ум, останал „глух” за Знанията и „сляп” за Алчността/Сребролюбието на ЮДАизма и (з)ВЕРОломството/Лидерофренията на ХристияМството, като тази изобличАВАща инФОРМАЦИЯ е кодирана в най-светите и най-почитани от ЮДАизма и ХристияМството ТЕкСТОВЕ.

В религиозното „Ноу-хау” на „Спасението” биоЛОГИЧНОТО/сексуалното възпроизводство вЕРОломно е въведено/заДАДЕНО като „грях”/„първодният грях”, тъй като с това вероломство ВСИЧКИ човешки същества „автоМАТично”/априори се превръщат в „пациенти” и „клиенти” на Църквата, която единствена/МОнопоЛно може да ги снаБДИ със стоките/фетишите на „БожЕственоСттА” и да ги (У)„СПасИ” от/с: „грехове”, „падения”... и „адски мъки”. В религиозната доктрина на „Спасението”, се проповядва ИстиНАТА, че само сляпата и фанатична вяра в религията/Църквата ще ИЗБавИ „грешниците” от „властта на Дявола”, каквато сама реЛИГИя/Църква се явява като Негово оЛИЦЕтворение на Лукавството (неслучайно единия от авторите на Евангелия в „Новият Завет” се казва Лука(в)).

Едно от закодираните Знания в „Библията” е за Вярата като ЧУДОвищеТО на Психотерорът в религиозната Доктрина на стрАДАнието (Садизмът и Мазохизмът), посочвано от ЮДАизма/ХристияМството/Ислямът като път към Бог (Висшият Разум). Според нея „страданието облагородява”, от което следва, че „мазохистите са най-благородните хора на Земята”. И пак според същата умопобъркана логика на „страданието” – Бог (Йехова, Бог-Отец, Аллах...) покварява/развращава обитателите на Рая, понеже не ги кара да страдат.

От хилядолетия ЮДАизмът практикува псиХОтеР(О/Ъ)Р над умовете на вярващите, поставяйки ги пред Дилемата на „Тоятагата/Ада и МОРковА/Рая”, в един свят/Битие на Невежество, Коварство, Престъпност... и Власт на/за Религии и Църкви, който е в пълно противоречие с „ЦЕНностИТЕ”/МОРалЪТ, които проповядват. Съвсем логично и естествено (т.е. ВЕРОломно и перВЕРзНО) е в религиозният свят на Илюзионизмът/изМАМАта за „АДските мъки” и за „Ве(нери)чният райски” живот, да се предполага и утвърждава СтрадалчествотоБитието на „сПАСЕнието”/Наказанието на „стАДото БожИЕ”.

ОБЕщаваноТо „спасение” обаче е възможно само срещу СъотвЕТНОТО заПЛАЩ(А)не – в пари, собственост, служба... и в натура (саМОжеРтва, креПОСТничество, стрАДания, „сЛЕПоТА”, паРАноЯ...). Следвайки логиката на абсурдите/вероломството отново съвсем логично (перВЕРзНО) е, който не плаща за „спасението си” да бъде наказан „с адски мъки” – което „не е една от най-ранно официално установени социални форми на рекет (религиозен)”, а е религиозна „формула” на „изкупление/откуп” за „първородният грях”.

С крЕПОСтнатА и перВЕрЗНА доктрина за „първородният грях” (ерго - за „богоуГ(О/А)ДНАТА” асексуалност), освен че се практикува психотерор и през ХХІ в., идиотски се отричат 4 млрд. години Еволюция на Земята, и мафиотски се въвеждат Монополизъм и Сатанизъм, като „ОТкРОВеНО” но „двУсМИсЛЕНО” се Богохулства: „Бог (Висшият Разум) е СЪзДал половото размножаване за да преВЪРНЕ чрез него всички хора в „грешници” – т.е. в „клиенти”, „пациенти”, „угодници”... и в „крепостници” на Лидерофреничната и Алчна ХристияМска/ЕВАнгелистка/Мохамеданска Църкви.”.

В подКРЕПА на Богохулството практикувано от ХристияМството чрез доктрината за „първородният грях” е и друго – още по-умопоБЪРКАНО и по-цинично „ПрОРОЧЕСТВО” – това за „Ст(а)рашният съд”. След като религиозният идиотизъм на ЮДАизмът/ЕВАнгелимът приписва на Йехова (Бог - Висшият Разум) егоистичният облик/профил на ревнив ГОСПОДар, който няма да се занимава с вярващите в „други богове” и ще „накаже” (с пренебрежение, презрение... адски мъки) тези, които са му обърнали гръб, Идиотизмът хипертрофира в Идиофрения отиваща още по-далеч в Богоху(л/н)ството си, като Му приписва/ПРисвОЯВА и още по-ужасният облик/профил на отмъстителен но „справедлив” войнстващ психопат, който с „арМИяТА” Си „заслужено ще накаже всички „грешници” – зло(И)ДЕИ и „вРагОВе” на „Неговата” алчна, слабоумна... и лицемерна Църква, и критици на нейните невежи поданици – перВЕРзНИ фарисеи/лумпени... и умоПОбъРКАНИ поклоници/угодници. И понеже Бог (Висшият Разум) не е психопат, с тази психопатия се заемат „неговите”: рицари, талибани... и муджехидини – невежи мазохисти и садистични главорези неспособни да напълнят/„спасят” собствените си празни кратуни със знания, и затова отправили се да „пълнят” кратуните на човечеството с Вяра... в „Истината за Спасението”.

В Битието на Кретенизмът (енигма на Крепостничеството на Вярата (КРЕпостничествоТЕ(Н)ИЗЪМ)), предсказаното чрез ПрОРОЧЕСТВОТО за „Страшният съд” „заслужено” и „справедливо” възМЕЗдиЕ/наказание за „враговете” (критиците, изобличителите и опонентите) на църковната мафия, „ще се СлУЧИ” – независимо, че тя е съСТАвеНа от НЕГОДНИци на УМ-ът и от ци(о)нични САМозванЦИ, „изоБрЕтиЛИ” хилядолетия преди Нобел (дина)мита за кретенското и олигарХИ(Ч/Щ)НО (ри)„Царство Божие”, богохулно поставяйки Бог (Висшият разум) в ролята на Цар – т.е на Хищник-Паразит, Лидерофреник-Мъдрец, Диктатор-Хуманист... и Деспот-Благодетел.

По религиозният Модел на „Царството Божие” се създават всички известни на човечеството Форми на държавно/ОлигарХИ(Ч/Щ)НО управление, чрез които от хилядолетия реално и престъпно (спрямо Разумът и останалите индивиди и Форми) се практикуват Лидероманията, Лидеромафията и Лидерофренията.

В (П)РЕДелИте на (ри)„Царството Божие” Невежеството (в)РАЖДА МОРал (църковен/слабоумен/егоистичен), който (в)РАЖДА „оМАгьосаНИЯт кръг” на Моделът на ОЛИГАРХизмА, чието съществуване в един слабоумен (т.е. алчен, лицемерен, коварен, жесток, извратен (от права и привилегии)... и егоистичен свят/формат е възможно чрез Моделът на ТЕРОРизмА (религиозен, физически, кастов/класов, юридически, културен, медиен, политически...).

Олигархът е Фòрма на ГОСПОДар, практикувана/случваща се само в нисшите ментални нива, а Олигархизмът е Формàт на ГОСПОДарството, в който се случва Доминирането/Доминусът/Диктатурата/Терорът... на един/няколко социопата/психопата/тирани/деспоти/диктатор(и)... над останалите членове на социалното общество/стАДо.

В неформалната история на човешката цивилизация са практикувани и продължават да се практикуват различни конкретни Форми на Олигарси/ГОСПОДари (Вожд, Тиран, Диктатор, Фараон, Цар, Крал, Император, Имам, Аятолах, Папа, Махатма, Патриарх, Президент, Премиер...) в съОТВЕТСТВАЩИТЕ им Формати на Олигархизъм/ГОСПОДарство – Държава („светска” и религиозна), Царство, Кралство, Империя, Република (парламентарна, президентска, джамахирия...), Ватикан, Патриаршия, Имамат...

В никоя от хилядите Истории писани и пренаписвани от исТоРИЦИ/ПрОРОЦИ през последните шест хилядолетия не се описва моДЕЛЪТ на Олигархът-ГОСПОДар, чиято заСЛУГА са: Терорът, Алчността, Мъченичеството... и Мегахищничеството, които Диктува на своите слуги/поданици/васали/поклонници... Моделът на Доминиране/ГОСПОДство/уПравЛЕНие е в основата на Мъченичеството и Страдалчеството, от което вярващите идиоти се опитват да избягат – чрез един измислен от Църквите (к)Рай/свят на „вечно” идиотско Благоденствие и „нескончаемо” кретенско Благополучие.

Въпреки милионите докторати по История, никой академик, професор или доцент по История не е имал умът/Очите или сМелОСтТА/„КУРАжа”/„тОПкИТе” да напише История на ГОСПОДарството, чиито исторически (социални и религиозни) кор(е/а)ни са описани метафорично в притчите на ЮДАизмът, ХристияМството и Ислямът.

Като ВсЕотДайнИ клакьори на умопобъркани Олигарси/ГОСПОДарИ, за исТоРИЦИТЕ е „табу” (забранена ТАБУлация) темата за безБрОЙНИТЕ форми на (ри)„Царството Божие”, което е „червената нишка” в СЪзДАването на/за мегахищната, садистична, лицемерна... и сатаНИн(с/З)КА Западна(ла) цивилизация, чието най-свирепо и лицемерно/химерно творение е Западна(ла)та Демокрация/Клептокрация. Именно тази „ДемоНкрация”/„циВИлиЗацИЯ” (но вече в глобален маЩАБ) е „Страшният съд” на Егоизмът за Идиотизмът на Невежеството/Вярата, за Психопатията на Властта/Попщината, за Лидерофренията на Религиите/Църквите, за Олигофренията на социалното ФАвориЗИРАНЕ... и за Кретенизмът на „СПАсеНиЕТО”.

Историята е глуПОСТта на ум-ът и на исТоРИЦИТЕ... и ТОРТА (сладкиш/фекалия) на историческата „истина” и перВЕРзНОТО вЕЛИ(Т)чие, с която от хилядолетия се „торят”/„подСлАжДАТ” ПОДАниците на исТОРии – слепи за Мистиката на „Светите/„СвЕТИ(т/С)Е” писания” и „глухи/мъртви” за Разумът в/на Митологията/МитоЛОГИКАТА на ДРАМАтургияТА.

 

1.4.4.1. Мистериите на Д/ЕВАлвацията на Ангели в евАНГЕЛИзмът

Ключът” към Виждане на Лукавството/Сатанизмът на ЮДАизма(мата)/ХристияМството, е във Виждането на Първата жена „Ева” – без Диоптрите на Невежеството, отвъд Идиотизмът на ПРЕДразсъдъЦИТЕ и неоБРЕМЕнено от КРЕПОСТничеството на (З)ВЯРАта.

В неФОРМАлният (неМОРален... и неМАНИАкален) прОЧИит на „СтАРИЯ(Т) ЗавЕТ”, Ева е (най-малко) тройна енигма на: дЕВА, ЕВАнгелие и ЕВАнгелизъм. Метафоризмът на „Ева” относително полиморфно може да се представи/„илю(зио)стрира” като - „Врата, заключена с три КЛЮЧАлки”.

Ключът за първата „КЛЮчалКА” е Виждането на Ева като „дЕВА”, която не е слабоумен църковен еквивалент на „деВИЦа” – а енигма на Дяволската Ева (Дяволската/ЕВА), „отключваща” Виждането на Дева Ма(р/ф)ия – чието ражДА/НЕ безсъмнено/доказано е предсКАЗАНО хилядолетия преди написването на „Новия Завет”.

Ключът за втората „ключалка” е Виждането на Ева като „ЕВАнгелие” – съставна част на „Новият Завет” и енигма на „Дявол” – ЕВ(рейски)АНГЕЛ/И(згонен)Е(дема).

Въпреки, че развива доктрината за „Триединството”, самата Библия е съставена само от две части – „Старият Завет” – метафора на Античният свят („Бог Отец”) и „Новият Завет” – метафора на Новият свят („Бог Син”), представляващ Колос с глинените крака на Античността. Това, което липсва в Библия-та е Третата Книга („Светият Дух”), която ще „вдъхне” Живот (Душа, Очи, Уши... и Разум) на първите две, без който те са само две Мумии – на Невежеството, Вярата, Религиите... и Църквите.

Ключът за третата „ключалка” върху „Вратата на ЕВА” (в друг и по-глобален Формат ЕВА е енигма и на ЕВолюциятА) е Виждането на Ева като „ЕВАнгелизъм” – Методологията съзДАЛА чрез Метафоризъм (притчи/„непорочно-литературно заЧАТие”) „личНОСттА”* на Иисус/Мохамед/Буда... – като ДРАМА(ли)тургичен, а не като иСтОРИчески образ.

 

* [Започни ли една работа/нещо да мирише, спукана им е работата на Носовете.]

 

Методологията на метАФОРИЗМА е неформален „проТЕСТ за/срещу Невежеството”, което Фанатизмът и Глупостта на ЮДАизма(мата) ПрЕвръЩАт в религиозната клАДА на ХристияМството/ИслЯМът, върху чийто (за)„бавен огън” повече от две хилядолетия еднакво умопобъркано се „пекат” евреи, християни и мохамедани.

В „ГОРДИевиЯТ„ (П/В)ъзел” на ДРАМА(ли)тургията изгРАЖДАЩА реЛИГИозният свят на Библия-та/Кор(а/е)н-ът, Бог неслучайно съзДАВА Ева от „кост” (енигма – на КОСТвеност, скелет и опора) на Адам, чието име е (най-малко) тройна енигма на: „Ада”, „Жена” и „Давам”/„Задавам”/„Предавам”/„Продавам”... (АДА(м), (М)АДАМ и (а)ДАМ).

При над 240 кости в човешкото тяло, Ева е създадена от ребро не само защото тази кост няма „мозък” (кост(в)ен)), а защото „ребро” е енигма на „сребро” (сРЕБРО) и на Сребролюбие/то – „генетичен маркер” на ЮДАизма, Евангелизма... и Лидеромафията „продала” за сребро и „с това/след това” „убила” Иисус – като заплаха/„конкурент” за нейната власт над вярващата ТЪлПА.

Среброто е СИНоним и на Предателството не само на Иисус, но и на Разумът в „Светите писания”, който чрез притчи е „закодиран” за невежеството и недостъпен за слабоумието на Попщината/религиозната Мафия – носила повече от три хилядолетия в пазвата си „змията” дала на Ева „забраненият плод” на Знанието/СъмненИеТО – в „исТИНИТЕ” за: „първоРОДНИЯТ грях”, „неПОРочНОТО зачатие”, „богоУГОДНИЧЕСТВОТО”, „БОЖИЯта ВОЛя”, „СПАсеНиЕТО”... и „Спасителят Иисус”.

Продавайки УМ-ът на Библия-та за пари и за власт над вярващите идиоти, Църквата предава Бог (Висшият Разум) – съзДАЛ безброй възможности да бъдеш разумна и осъзната част от Него, за да не бъдеш окаян религиозен „правестит” и фанатичен боГОмоЛец – пресЛЕДван от КОШмАРИТЕ на умопоБЪРКАНИ ПРЕДразСЪДци – облаДАН от ДемоНИТЕ на слабоумни „исТИНИ”.

Чрез пРЕДАтелството на самият Бог/Създателят за сребро/пари, евреите Го убиват защото превръщат парите в Панацея – Новият „еврейски Бог”, за който няма нищо невъзможно в слабоумният и корумпиран Свят на МОРалЪТ (църковен, юридически, политически, медиен...), в който Парата/Панацеята вече е „конкретна”/номинална и „приложима” – а не е абстрактна като „религиозният Бог”.

В новият евр(оп)ейски Свят на Парите, реалният Бог е златото, а религиозният Бог е ПРИМамКАТА в религиозния капан на Църквите, проповядващи чрез Мизерията и Луксът иСтИНАта „Парите правят човека.”.

В глоБАЛНИЯТ свят на Парите, вече не Бог (Висшият Разум) а „Парите правят човека”, по жестоките (алчни и хищни) ЗакОНИ на Капиталът (Пари – Пари прим), в който вместо да служат на хората, Парите ги превръщат в свой роби/слуги – обитаващи финаНсОВИЯТ Рай на луксът или Ад-ът на мизерията.

Чрез безумията и престъпленията на ЕВАнгелизма (закодирано описани хиляди години преди да се случат), КРАСноречИВО се поКАЗВА истинската ПРИ(Т)ЧинА за „изгонването на „Ева” от Едема”(ТЕритОРИЯТА на Разумът) и се доКАЗВА, че когато вместо Просветени и критично мислещи човешки Форми имаш срещу себе си неграмотна, безпросветна, фанатизирана... и егоцентрична ТЪлПА каквато всички религии/„мафии на невежеството и вярата” създват за да контролират и мА/Ънипулират в свой интерес, цялата абсурдна и идиотска логика на буКвАЛНОТО - „неПОРОЧНО зачатие” и на „раждането” на Иисус от дЕВА МАФИЯ – се ПрЕвръЩА в религиозен и Феодален Кретенизъм, оГрАДЕН за да оцелее с догматични „исТИНИ”, които имат безброй метафорични описания.

Най-популярното описание на „истината” на/за „изгонената” от Едема ЕВАнгелизация” на Еврейската и ХристияМска църкви е билейския град Йерихон (енигма на вярата (ВЕРИхон)) и неговите крепостни/крЕПОСТНИчески стени (иСТ(И/Е)НИ), с които се огРАЖДА всяко слабоумие (религиозно, юридическо, партийно, политическо, класово, расово...), за да оцелее. Тези величествени сте(пе)ни изглеждат сигурни и непрестъпни само за идиотите на вярата, които фанатично и безкритично приемат съществуването им. За Съмняващият се, всички „иСТЕНИ” са ментална хиМЕРА, която може да бъде „разрушена”/преодоляна дори само от „звукът” на съМНЕНИЕТО/„тръбата”, която ще я „срине”/ИЗобЛИЧИ ПОСОчвайКИ съществуването и на „без/БрОЙ” други „иСТЕНИ”, които я Отричат като предОПРЕДЕЛЕНА не да „заЩИТава”, а да покварява, развращава, унижава... и закрепостява.

Най-трагичното описание на „истината” на „ЕВАнгелИЗМА/МАТА” за „Спасението” и за „Спасителят”, е „Стената на плача” („иСТ(И/Е)НАТА на П(а)лача”), пред която и през ХХІв. евреите („проПАДНАЛИТЕ Ангели на Парите”) умо/по-(С)БЪРКАНО (фанатично и безкритично) се преКЛАНЯТ – като доказателство за силата на човешката Глупост (Невежество и Вяра) и като „самонакАЗание” за Егофренията им продала/убила Бог, за да го подмени със сребролюбието/„богоизбраността”/невежеството... и фанатизмът на един наРОД, в името на който са се вършили и ПРОДължАВАТ да се вършат едни от най-зловещите и (МО)САДистични престъпления спрямо Разумът (Бог) и човечеството.

 

1.4.4.2. Мистериите на „любовният еЛЕКсир” на Религиите и Истериите на „любовният келеПИР” на Църквите

В неформалният свят на Съществуването Всичко („Нещото/Нищото”) е относително... и динамично. За да бъде възможно съзДАВАНЕТО на реална среда за Съществуване, Всичко се случва в най-малко в Две Начала – „Позитивното” и „Негативното”, чрез които се СЪзДава Относителността – в (ц/т)ялото й многообразие, неопределеност, дискретност... и преходи.

Според един от най-вероломните предразсъдъци на Невежеството и Вярата - „Любовта/„Красотата” (а не Разума) ще спаси Света и човечеството.” Безумието на този „Път на Спасението” е имено „Пътят на Иисус”, в който „ПЪТ” е енигма/анаграма на ТЪП и на ТЪПотия – тъпотията на: „Истината”, „Вярата”, „Спасението”... и „Любовта”, която вярващите не познават като Един от „Демоните на Съзнанието„ – невежество/слабоумие, което е трагично за тях.

Вярващите/Любащите остават „слепи” за Виждането, че в ментално нисшите нива/общества, към които принадлежат, любовта към себе си съзДАВА Егоизмът и Нарцисизмът, любовта към семейството/фамилията СЪзДАва (и е Съда на) Мафиите, любовта към вярата/„истината” СЪзДАва (и е Съда на) Фанатизмът, любовта към общността/класата/кастата СЪзДАва (и е Съда на) Сепаратизмът, любовта към расата СЪзДАва (и е Съда на) Расизмът... а любовта към нацията съзДАВА (и е Съда на) НАЦИоналиЗМЪТ.

Отвъд Идиотските граници на Предразсъдъците (Невежеството на „Истините”/Категориите), в Позитивното Начало/Формат на „любовта”, ОсВЕН като Красота/„красиво и възвишено чувство”, тя е ЛюбОВта към Имането/Имàнето/Алчността и се ИзраЗЯВА в Любовта и към: Властта (Властолюбието/Кариеризма), Парите (Сребролюбието), Храната (Чревоугодничеството/Лакомията), към Алкохола (Алкохолизмът), към Секса (Нимфоманията), към Жестокостта (Садизмът), към Болката (Мазохизмът), към Притежаването (Меркантилността/Ревността)...

В Негативното Начало/Формат на „любовта”, тя е Любовта към Нямането/НЕ-то/Отсъствието и се ИзраЗЯВА в Любов и към Липсата на: Човечност, Чест, Достойнство, Разум, Задръжки, Почит, Уважение...

Чрез Виждане „Тъмната страна” на Любовта, може да се обясни/проУМее Моделът на Трансцеденцията, чрез който (се) манипулира човешкия ум (Его-то) („Върхът е обърната (на 180˚) проПОСТ , а ПРО„пастта” е обърнат (на 180˚) Връх.”). Любовта е Омраза и Омразата е Любов, а според доктрината на ЮДАизма религиозният Път на Иисус е „Пътят на Любовта”.

Приемайки/УСТАновявайки/МОРализирайки „истината”, че „Любовта е върховна добродетел” (т.е. „върхът на възвишеното, красивото и прекрасното”), а „Омразата е грехопадение” (т.е. проПАСТТА на низкото, грозното и уродливото”), от хилядолетия релии проповядват/насаждат „любов чрез омраза” и „омраза чрез любов”.

Колкото и невероятно да звучи тезата, че от хилядолетия Религиите и Църквите са СВОДници на Омразата, е неоспорим факта, че любовта към вярата („религиозността”) поРАЖДА омраза към „неверниците”, която от своя страна поРАЖДА любов към Терора – „заслужено и справедливо” Наказание за всички „неверници”, което според самите МОРални критерии на религиите (проповядващи с „половин уста” – опрощение и смирение, а с „другата половина” – наказание и възмездие) е проява на Сатанизъм, тъй като е омраза към Разумът (Бог – Висшият Разум).

Сатанизмът на всички религии и на всички църкви, които ги проповядват/заповядват на вярващите идиоти, се доказва с хилядите религиозни кланета и войни и със създаването на такива чудовища на Садизъм и Терор като: „Светата Инквизиция”, ЦРУ, КГБ, „Гестапо/СС”, МИ 5/6, МОСАД/„МО„СС”АД”... и „Антитероризмът”.

В Разумният и Неформален свят на Съществуването всичко е Неопределено (Относително и Условно), до мига, в който не бъде изрично УСТАновено/дефинирано/ФОРМАлизирано – при това не само от Избора (чрез Правото на Избор), но и чрез неговата РЕАЛзацИЯ, която е реципрочна на допустимото и възможно решение (т.е. докато не бъде ОСтановено чрез ОСтта(та) на съБИТИЕТО, изградена между „искам/моля и мога/получавам”.

Ключът към Виждане на Принципът за Относителността на Категириите („любов-омраза”, „истина-лъжа”, „справедливо-несправедливо”, „горе-долу”, „ляво-дясно”, „топло-студено”....) е максимата „Пътят към Ада е осеян с добри намерения.”, понеже в един слабоумен и егоистичен свят, „добрите намерения” са само „Троянският кон” на маниите, суетата... и ПОлЗАТА, че си „добър/морален”.

Ако в една „многоетажна сгрАДА” приемем за „истина”, че „горе/тавана е 3 метра а „долу”/пода е 0 метра/кота нула, то изкачвайки се от първия етаж на втория етаж, тази „истина” става неистина/„лъжа”, понеже таванът на първия етаж („горе”), вече е пода на вторият етаж („долу”).

Приемайки в първият ментален етаж на „сгрАДАта на Категориите” УСТАноВената/МОРАлната „свята”, „безспорна/догматична истина”, че „Любовта е нещо красиво и благородно”, а „Омразата е нещо низко и уродливо”, то изкачвайки се на вторият ментален етаж ще се наложи да доказваме, че Любовта към Насилието/Терора е „Благородство”/Връх, а Омразата към Насилието/Терора е „Уродливост”/Пропаст.

За да не попадат в Капаните на Ума/„Лъжата” и в Бастилиите на Глупостта/„Истината”, за ментално Висшите ФОР(у)МИ Категориите и в частност „истината” и „лъжата” не съществуват като Универсални и Всеобщи, а като Относителни, ИНвалидни, Дискретни и Конкретни – за конкретния индивид, в конкретното време, на конкретното място в конкретното съБитие.

В нисшите ментални нива „ИстиНАТА” е екстраполация към инвалидно знание/опи(а)т, възприета/УСТАновена и ПРилАГаща се като Всеобща/Универсална/Абсолютна. Подобна „истина” е идиотска/ИНвалидна и този неин идиотизъм я прави ЧУДОвище/Ламя/Змей/(Халла/Аллах), от чиято „отровна слюнка”/ЛИГИ, реЛИГИите заБЪРКвАТ „любовен еЛЕКсир” на „истината за доброто”, който използват като „противоотрова/АНТИдот срещу лъжата/злото”.

Ерата/Епохата на Мъченичеството по КАТЕГОРИ(И)чен начин доказва, че религиозният „атидот” срещу Злото не е „анти(И)Д(И)ОТ” а е про(И)Д(И)ОТ, понеже се заБЪРКвА/заБЪрКвА от глупци (фанатизирани самозванци и невежи лидерофреници), по „тайните РЕцеПтИ” на магическото изкуство, в което Магия е енигма на Магария (МАГарИЯ).

Знанието/УМът за Магията на Магарията закОД(И)РАНо/метафорично е описано в притчата за Иисус, Който влиза в Йерусалим (енигма на Върховенството на Рим (ХЕРОзаРИМ)) през Източната Порта (енигма на Източната Ера и изТОЧНА ЕвРопА), яхнал Магаре (енигма на Магията и Магарията на: Вярата, Невежеството, „Доброто/Злото”, „Истината/Лъжата”, Властта, Закона, Свободата, Демокрацията... и Спасението).

И в „най-добрите намерения” на всяко Невежество има прекалено много „отрова”/„исТИНИ” и твърде малко „противоотрова”/знания/УМ, за да бъдат „любовен еЛЕКсир”, с който да се излекува Омразата, с която всички Религии изпълват умовете на вярващите – след като са „напълнили сърцата им с „любов” – към Вярата в Някого или в Нещо.

Възпитавайки Любов към „ИстиНАТА” за принадлежността/отсъствието на Бог в разЛИЧНИ образи (Амон Ра, Зевс, Йехова, Аллах...), Религиите открито или тайно, осъзнато или неосъзнато възпитават и Омраза към всеки, който отрича Идиотизмът на „техния Бог”, който самата религия е ОМерзИЛА като иДОЛ/„масов гРОБ” на фанатизирани Идиоти и оСКвеРнИЛА като Оръжие в ръцете на коварни сВЕЩенИЦИ – организирали злоВЕЩИ/ЦИ гонения и сАДистични екзекуции на инакоМИСЛЕЩИ хора – прОзРЕЛи и отрекли Идиотизмът на ревнивият реЛИГИозен „бог” и Кретенизмът (КРЕ(постничеството)(на)ТЕ(Н)ИЗМА) на корумпираната Църква, която Вероломно/Коварно го проповядва и (З)ВЕРОломно/Жестоко го налага.

ПресТЪПленИЯТА на реЛИГИиТЕ и в частност тези на ХристияМството са тяхната „Диплома за Сатанинство”, и част от „най-добрите” образци на Сатанизмът са останали в историята като „Лов на вещици”. В Мракобесието на Неграмотната, Слабоумна и Увластена Попщина, религиозната мафия търси и намира собствените си престъпления към Бог (Висшият Разум), в други/„виновни” за религиозната Психопатия – вЕРОломно скрита зад „служба на Бог”/Вярата. В практикуването на хилядолетната Психопатия, „Вещиците и Крадците” на Божественост и Разум са автори и гла(в/д)ни действащи лица в „Божествената Комедия” в която, религиозните крадци най-фанатично крещят „Дръжте крадеца!”, а ЦЪРКоВнИТЕ сВЕЩенИЦИ най-истерично вият „Смърт за вещиците!”.

Истерията и Фанатизмът са два от „генетичните маркери” на Сатанизма и Невежеството, в които вярващите остават „слепи” и „глухи” за касаещите ги съБития, чрез които в служба на Вярата/Религията/Църквата те се превръщат в сатанисти – слуги на Лукавството и поДАНици на Алчността/Злобата/Терора..., сключили сделка с Дявола/ВелЗЕвуЛ/„Вземащият”, в която са му продали душите/ума си, срещу Власт или срещу обещания за „сПАСЕние” от Кретенизмът на реЛИГИозното Мъченичество/МАГарИЯ, чиято еманация са „вечните адски мъки”.

Религиозната МАГарИЯ/Мъченичество се случва винаги Тук и Сега, в името на „истината” за Бог и за „Неговата Църква” (Еврейска, Католическа, Православна, Адвентистка, Баптистка, Мохамеданска...) и в ИМЕ(ние)ТО на обещанието/„имàнето”/„истината” за „вечният райски живот”/келеПИР, за всеки „религиозен иманяр”, който се подчинява, възхвалява, унижава... и служи на тази църква/алчност.

Всички сВЕЩенИЦИ са сатанисти и сводници на сатанизъм останали ментално „слепи” за Виждането, че „религия” е енигма на Релативна Магия (РЕЛатИвна/маГИЯ), в която релацията на „верният път/тъп” е Тъпотията и Магарията на Попщината и пресТЪПността на Магията на сВЕЩенИЦИТЕрелигиозната Мафия на „Истината” и „Спасението”, и АРмИЯТА на Сатаната/Лукавството.

Всички свещеници са сатанисти и сводници на Сатанизмът, останали ментално „глухи” за Разума поКАЗАЛ по безброй мистични/метафорични начини, как с „любовния еЛЕКсир” на реЛИГИите, се СЪзДава и гаРАНтирА „ЛюбОВНИЯ келеПИР” на Църквите/Сатанизмът, които от хилядолетия вероломно произвеждат всевъзможни „еЛЕКс(е)ири” в свой интЕРЕС – но винаги от името на Бог и в/името на: Любовта, Справедливостта, Мира, Щастието, Цивилизацията, Демокрацията... и „Спасението” на правоВЕРНИТЕ идиоти, които ловят с мрежи от „исТИНИ”, и „ОТстРе(О)лВАт”/”тРОвЯТ” с: пропоВЕДИ, водоСВЕТИ, за(И)КОНИ... и пРичАстиЯ.

 

1.5. Невежеството като Религия и САтаНа

В нисшите ментални нива и общества каквото е човешкото, Манията и Лудостта да се Доминира/ГОСПОДства е доказателство/генетичен маркер за НЕВЕЖЕСТВО.

Видяно във Формàта на Невежеството и през ПРИзМАТА на ХристияМството, Невежеството на човешката Форма „дуалистично” може да се представи като Злодеяние/Сатанинство и като религиозният Бог Отец, основополагащ своя Бог Син – Вярата, чрез която на невежите боГОмоЛцИ, се предоставят основни знания и представи за Света (Съществуването), които макар и ИНвалидни (предразсъдъци) са по-добри от отсъствието на Знания (разсъдък) и пРЕДстави.

Най-значим в „Светата Троица” на ХристияМството е Светият Дух – „оЛИЦЕ/ТВОРЯваЩ” (ФОРМАлизиращ) Невидимият с „просто око” Нематериален (Метафизичен) и Необясним за Невежеството Свят на Мистерии/Съзнанието и на Феномени/Висшият Разум (Бог). Именно Светият Дух е метафора на източника на Божествени Знания, чиято неформална и грАДивна същност е УМ-ът.

Пример за едно от безБрОйНИТЕ Знания/УМ-ове е Знанието за „Антихриста” – точно предсКАЗАН и ОПИСан метафорично в „Но(е)вият Зàвет”, близо две хилядолетия преди да се случи/ПрОЯВИ.

В едно от Неформалните „Виж/ДАНИЯ” на „Антихриста”, той е Уравнение на Форм(ул)ата „Антихрист”, в което „Х” е неизвестното (анти„Х”рист), чрез което може да се реши Уравнението на Фòрмата – т.е. да се УСТАнови/Конкретизира/ФОРМАлизира Антихриста.

Ключът” към отключването на това Знание е Виждането, че Невежеството е ПРИМитивизъм, който се УСТАновява от „Истини” (енигма на „Стените на плача” и на „Сте(пе)ните на п(а)лача”) и се КРЕПи на Насилие/Агресия/Терор – фИЗИЧЕСКИ, поЛОВ, СЕМЕен, РЕлигиоЗЕн, ЮриДИчески, ВОенеН(И), ИКОНомИчески/иКОноМИчески, ФИНансов, ПолитичЕСки, ПАРтИен, КУЛТурен, МОРален, МЕДиен, реКЛАмеН...

Пресечената точка/„Общо кратно” между „Плача”, „Палача” и „Насилието” е ТЕРОРЪТГолямото Неизвестно „Х” на планетата Земя/ТЕР(ор)А и „Панацеята” на нейните слабоумни, алчни, ревниви, маниакални... и умопобъркани ГОСПОДарИ.

ТЕРОРЪТ е приоритет на Невежеството, който от хилядолетия се практикува от човешката Форма (осъзнато или неосъзнато) спрямо всички останали земни съзДАН(Н)Ия/Форми, спрямо себепоДобНИТЕ... и спрямо себе си. В светът на умопобъркано, хищно... и слабоумно ГОСПОДство, ЛогИЧНО и ЗАКОНомер(т)но се създават безброй пРОБлемИ/(ЗА)КОНфликти/дРАМи, чиито критици най-често са отделни индивиди/лица. Най-лесният начин, по който от хилядолетия се „решават”/„потушават”/„отлагат във времето” проблемите на Властта/ГОСПОДарите е чрез Практиката на Терорът, в която „Няма човек – няма проблем.”

Ако във Форм(ул)ата на „АнтиХриста” полученото решение на неизвестното „Х” бъде заместено с „ТЕРОР” (Х = ТЕРОР) се получава Решение на Виждането на Уравнението на „Антихриста” в което „Антихриста” е енигма на „АНТИТЕРОРРИСТА”.

Името на най-големият „Анитетерорист” на ХХв. и на ХХІв. са Съединените америКАНСКИ ЩАТи, чиято абревиатура САЩ е енигма/анаграма на (ЩАСтие), което е перверзното и престъпно НЕ/щастие на „америКАНСКАТА МЕЧта”.

Идеологията/Доктрината на „МЕЧтатА”, не е нито нова нито американска – нация с 200-годишна история, която сама е избила една трета от своите президенти и съвсем логично не тези, които е „трябвало/заслужавало” да бъдат избити.

Идеологията/Доктрината на „МЕЧтатА”, не е нито благородна... нито миролюбива. От хилядолетия Завоеватели/Тирани/Деспоти/Диктатори са постигали мечтите си да владеят/ГОСПОДстват с меч в ръка. И пак от хилядолетия най-ужасните престъпления са се вършели в името на: Бог, справедливостта, мира, свободата... и демокрацията. Не случайно върху „МЕЧа на Мохамед” е изписано: „Мир (превод на „Ислям”) е моето послание.”

Мирът” на „Меча” и на „МЕЧтата” е Война с Разума, доказателство за която е менталният примитивизъм на мохамеданите, чиято радиКАЛизация ги преВРЪЩА в поЗОР за всеки Разум/Бог, в талиБАНИ на Идиотизмът и в мудЖЕхидиНИ в „Харемът на Терора”. Терор срещу себе си, срещу „братята си”, срещу евреите, срещу ЯнКИТЕ... и срещу всеки и всичко различно от техния садистичен примитивизъм – фанатична лудост, която им помага да бъдат невежи психопати, уловени в Капанът на Отмъщението.

В америК(Л)АНИЗМЪТ не са нови и глобалните мащаби на Психопатията на МЕЧтатели за слава и власт, чиЯТО патологична психоПАТиЯ отдавна съществува глобално – в богата минорна, мажорна или форсмажорна гама от национални форм(ул)и на „безумна „мусКУЛ(Т)на” храБрОСт”... и ПрАКТики на „колективна „интимна” лудОСт”.

Единственото „ново” в „америКАНСКАТА МЕЧта” е опитът да се „Преформатира” (Унифицира, Стандартизира и Хипертрофира) психопатията на Терорът вече като Мегатерор – в „Демокрация”, зад която ПрОЗИРА Ерата на най-хищническото, най-кръвожадно и най-вамПИРско ГОСПОДство за шепа ваМпИРОЛЮБЦИ. Техни мишени/„кръвни банки” са повече от 7 млрд. човешки същества от цялата Планета, на които е отредена ролята на донори за „америКАНСКИТЕ жизнени интЕРЕСИ”, ПОКЛОНици на америКАНСКАТА ДЕМО(Н)крация и жертви на „националната сигурност на САЩ” – енигма на ЩАСтието на Садизмът, в който САЩ е абревиатура на Садизмът на Американското Щастие (Амеркантилно (АМЕРИКАНско(ТИЛНО)), Меркантилно (аМЕРиКАНско(ТИЛНО)) и Катилно (америКАнско(ТИЛНО))

Историята на САЩ е история на Терорът, който се е превърнал в Религията на американците, чиито Идоли/Кумири са мегатерористи припознати като Президенти... и „Герои”. По официални данни 20% от престъпленията/терора в световен маЩАБ се извършват в САЩ – „Меката на Законът, Свободата и човешките права”, но дори прости изчисления доказват, че в държавата самопровъзгласила се за Лидер на човечеството и за ГЛАВАтар на Антитероризма се извършват 6 пъти повече престъпления/терор от тези/този, практикуван в останалия свят (20% - 300млн., 80% - 7,2 млрд.) – при положение, че в официалните данни не се включват жертвите на ЦРУ (Централа за разузнаване и убийства), жертвите на военни хунти и диктаторски режими подкрепяни от САЩ, жертвите на американският тероризъм извършил атентатите от 11 септември зад ПАраВ(И)АНЪТ „Ал Кайда”, жертвите на „Антраксната истерия” и тези на Мегатерористичната лаборатория „Гуантанамо”, както и жертвите на войните и на последвалите ги О(Т)КУПацИи на Афганистан... и Ирак.

НАрЦИсиЗМЪТ на американците, по своята пагубност и психопатия е съизмерим само с този на евреите, и не случайно САЩ е най-големият еврейски „протектурат” на Планетата, а „държавата” Израел е най-голямата американска провокация към ООН и арабския свят, и втората по големина американска „военна база” след Великобри(т/м)ания. Пред мащабите на америКАНСКИЯТ НАрЦИсиЗЪМ, нацизмът на Хитлер и Мусолини е „отвратително недоразумение”, с което неглижира опита за американизация на човечеството, по моделът на Американският Фашизъм – гриМИРан като „демокрация”.

Образът на Антихриста се конкретизира и чрез апокрифния, лицемерен/лукав и мегахищничски Садизъм на Американизма (и АмериКАн(иБАЛ)ИЗМА), енигматично посочен чрез Чичо СА(да)М от (де)Белия (Со)дом, създал чрез ЦРУ своя ментален клонинг Саддам Хюсеин за война с Иран, след операцията/кризата „Ирангейт” изхвърлила от Белия (Со)дом „гълъбът” Джими Картър и довела на власт един от най-умопобърканите „ястреби” на „Студената война” Роналд Рейгън – „святата”/ХОЛИвудска МарИоНЕТКА на пеНтАГОНЪТ, на оРЪЖЕйНИТЕ и на пеТРОЛните коМпАНИИ.

Антихристът САЩ е най-голямата финансова „черна дупка” в Слънчевата система, която поглъща капитали/финанси от цялата планета Земя, за да произвежда Мегатерор, оръжия/смърт и „демокрация”. Зад фасадата на умопомрачаващият и покваряващ лукс/Рай станал синоним на „Америка”, американците отдавна са превърнати в инфантилна, консумаТОРска и психясала нация от: психоАНАЛизираНИ „п(ос)ерковци”, меркантилни спортисти, маниакални „звезди”, „финансови вампири”, „милитаристични горили”, „икономически канибали”... и „потребителски паразити”, които живеят на кредит за да потребяват два пъти повече блага отколкото реално произвеждат – а те са най-големите консуматори на блага, които останалата част от човечеството трябва да заплаща с Адът на: оцеляване, болести, глад, мизерия... и войни.

Според международните финансови и икономически стандарти, когато отношението на Брутния външен дълг отнесен към Брутния вътрешен продукт надхвърли 80%, съответната държава трябва да бъде обявена за неплатежоспособна. За САЩ в края на 2009г. този процент е над 450%, ако се игнорират „триковете”, с които отношението се свежда „само” до 95%, което е нелепо и абсурдно при положение, че за Великобритания (дясната ръка на Вашингтон в практикуването на военнопрестъпления) това отношение е 408,3%, а за Щвейцария (най-голямата „офшорна зона” на Планетата) то е 422,7%.

Средностатистически всеки американец (включително новородените и над 3млн. бездомници) дължи над 200.000 долара, което съставя външен дълг на САЩ в порядък от 50-70 трильона долара за една фантомна икономика, която годишно произвежда около 14 трильона, от които над 75% са в сферата на „уСЛУГИТЕ” т.е. на „нищото”. Най-голямото реално производство в САЩ е печатането на долари, които заливат като хиперинфлационно цунами/Потоп цялата Планета и чиято рожба е световната финансова криза от края на 2008г. – „малък” жест на Америка към останалия свят, който и помогна „да изпусне малко пара от финансовия балон”, който Федералният резерв на САЩ повече от четвърт век надува със страшна сила.

Необезпечените с покритие (златно, стоково) американски долари са „финансова чума”, която може да се пласира/конвертира само като: „демокрация”, „антирероизъм”, „глобализация” и „защита на човешките права на 100-те най-богати американци”, нагледно доказали, че там където „Парите правят човека.”, „човеците” правят хиперинфлациите и световните кризи (финансови, хуманитарни... и военни).

Още от времето на „Студената война” една трета от фантомната америКАНСКА икономика е свързана с производства и с дейността на пеНтАГОНА. Войната е най-големият и мръсен бизнес на САЩ – най-масовият и злоВЕЩ военнопрестъпник на Планетата, който в лицето на своя пореден президент-психопат („Бубарако Бама”) обяви доктрината си за „неизбежност от война за поддържането на мира”, и то в речта си при получаване на „Нобелова награда за мир”. Военният арсенал на САЩ е най-силовото „обезпечение” на хипердевалвиралия американски долар, чието присъствие на световните финансови пазари се гарантира от американските военни бази пръснати из цялата планета – като метастази на терора и на страхът от него.

Едно от най-хуманните открития на американците белязали предисторията на Антихриста чрез историята на Империята САЩ е това, че „Най-добрият индианец е мъртвият индианец!”.

БезсПОРНО най-голямото откритие на Американската „демокрация”, белязала в глобален мащаб „демократизацията на човечеството” е това, че „Най-добрата демокрация е мъртвата демокрация!”.

Най-голямото достижение на американците в постигането и в практикуването на „световният мир” е откритието им, че „Най-добрият мир за Америка/американците е Войната в останалият – неамерикански свят, на америКАНСКИТЕ жизнени интЕРЕСИ!”.

Войната е не само „пазар” за американските оръжия и за Психопатията на „Антитероризма” заменил върху пиедестала на психотерора „Антикомунизма”, но е „работни места” за американците и гарант за съществуването на Империята САЩ – обречена на самоунищожение по Законите на Империализма („Всяка Империя, която не се разширява „загнива”... и загива.” – причина за „разширението” на Евр(оп)ейския съюз – друга Империя на мегахищничеството, колониализма... и лицемерието, обречена на самоунищожение).

Войната извън пределите на Империята САЩ е най-мощният фактор за „националното консолидиране/единение” и фактор, тя да не се случи като нова гражданска война.

Без Терорът САЩ е Култ към поБЕДАТА (на всяка цена и с всички средства), подлежащ на самоунищожение/изчезване. Чрез Мегатерорът (военен, финансов, идеологически, политически, КУЛТурен...), САЩ е КУЛТуризъм на поБЕДИТЕлите, заплашващ с унищожение живота на Земята.

Превръщайки се в милитаристично чудовище финансово задлъжняло към целия свят и лишено от разумна алтернатива за връщане на задълженията си нарастващи лавинообразно, САЩ от десетилетия планира военен Апокалипсис на Земята, в който всички американски грехове към човечеството ще бъдат заличени и в който американците ще бъдат „победители”, защото „победителите никой не ги съди”.

Антихристът от (де)Белият (Со)дом е най-големият Екотерорист на човечеството, практикуващ глобален биотероризъм чрез унищожаване на същетвуващото биоразнообразие с: „урбанизация”, химически дейности/отпадъци/оръжия, ОМП (оръжия за масово поразяване - напалм, дефолианти, военни ядрени опити, „мръсни/високоточни” и „умни бомби”, касетъчни бомби...) и емисии от тяхната употреба, производството и утилизиране/„обезвреждане”.

Друг фронт на американският Екотероизъм е замърсяването на Планетата (предимно Латинска Америка) със забранени в САЩ: хербициди, пестициди, фунгициди... предизвикващи уродства в новородени и малформации в хората, както и замърсяване с генномодифицирани организми и патогени (осн. вируси и ретровируси), чиято цел е източник на масова психоза/психотерор и до огромни печалби за Фармацевтичните компании/мафии.

Въпреки, че по-малко от 30% от брутния вътрешен продукт на САЩ е свързан с производството на реален/материален продукт, САЩ е най-големият световен замърсител с парникови емисии (осн. СО2), чийто годишен обем е в размер на 6920 млн.тона. За сравнение емисиите на парниковите газове на Китай (вторият топ замърсител) е 6500 млн.тона – при положение, че там се произвеждат близо половината от изделията в световен мащаб, а делът на ЕС (третият топ замърсител) е 4150 млн.тона.

Антихристът от Вашингтон/Лангли е най-големият Наркодилър на Планетата, чиято политическа плантация е 2/3 от човечеството под „амФЕтамиНОВАТА шапка” на ООН и НАТО, и чиято най-голяма плантация за производство на опиум (прекурсур на хероина) е Афганистан – с дял от над 90% от производството в световен мащаб на опиум, осъществявано по времето, в което страната се намира под оКУпаЦИЯта на „демократизацията”/САЩ и се управлява от „марионетката/генномодифицираният” от ЦРУ Хамид Карзай.

Контролът над търговията с опиум/хероин в световен мащаб се осъществява от ЦРУ, като с част от парите получени от този бизнес с деградацията... и смъртта, се финансират: „демократичните процеси” в глобален мащаб, „цветните революции”, терористични групировки, истерията на „антитероризмът”... и терористични акции, даващи основание на САЩ за: нови и по-мащабни воении инвазии в ключови райони на Планетата (Афганистан, Ирак, Иемен... ), чиято главна стратегическа и геополитичска цел е изолацията... и унищожението на Русия – единствената реална „спирачка” на Американският канибализъм, скрит зад маската на „демокрацията” и „човешките права”.

Във Виждането на Антихриста, ЯнКИТЕ са „Новата раса”/АРмИЯ на Западна(ла)та демокрация/цивилизация, а Чичо СА(да)М от де„Белия” Со(до)м е неин ГОСПОДар/Мастар, водещ спрямо останалия свят Неоколониална политика на геноцид (военен, политически, финансов, духовен, културен...) като този създал САЩ след геноцида над местното индианско население на Америка. Именно Чичо с(АД)ам извърши атентатите на 11 септември за да постави началото на „АнтиТЕроИЗМА” – новата Трета световна война („срещу Терора”), в която мегаТЕРОРЪТ е синоним (и КРасИВА МАСкА): на „Антитероризъм”, на „човешки права”, на „Западна(ла)та демокрация”(Клептокрацията)... и на америКАНСКИТЕ жизнени интЕРЕСИ – хищнически обгърнали като отровни пипала (финАнСОви, ЮриДИчески, КУЛТурни...) цялата Планета – ХХ века след като са били предсКАЗАНИ в „Новият Завет”.

Евреите, а след тях и американците са доказателството, че Невежеството е: КАпитаЛ на Вярата, ОПИ(А)ТА на Религиите и МЕЧтА на Църквите, които и през ХХІв. го съзДАВАТ в интерес на: Капиталистите на „БОГ/атството”, Диктаторите на „исТИНИ”, Сводниците на „сПАСЕнието”, Садистите на „Правото”, Тираните на „сВОбодаТА”, Психопатите на СВЕТовнИЯТ „ваМпИР”... и ТЕрорИСТИТЕ на Западна(ла)та демоНкрация/Клептокрация.

Невежеството е КОР(А/Е)НА на Злото, в което се превръща всеки социален модел/алгоритъм, поставен в услуга на маниаКАЛНАТА, егоИСТИчНА и сАДистична природа/същност на отделния ИНдивид – ПРЕДстАвиТЕЛ на човешката Форма, когато този индивид създаде за себе си сепаратистки ПРАВилА/привиЛЕГИИ – разЛИЧНИ от ПРАВилАТА/„легиите” за останалите.

Двойният стандарт е един от „генетичните маркери” на нисшите ментални нива, и на ДЕСПОТИзмът и ТИРАНИята, който ги съзДАВА и заЩИТава чрез привиЛЕГИИ и имУНИТЕТИ, нарушаващи Принципите на Съществуването/Разума.

Двойният СТАнДАр е Проклятието на Властта съзДАВАЩ „стадата” от нейни слуги, които всяка власт проИЗВЕЖДА за да „дои”, „стриже”... и „изнасилва”.

ДвОЙНИЯТ стандарт е БИчъТ на Невежеството и алгоРИТЪМ за ГОСПОДство над Невежеството, чрез въвеждането на Йерархия/САтаНизъм, която не се основава на Разума и на Принципите на Съществуването, а на Терор и на ГОСПОДарСТВОТО, оСтАНовени с ЕГОистични приВИлеГИи, СоцИаЛНИ реглаМЕНТИ, НЕрециП(О)РОЧНИ ПРАВилаА.... и пресТЪПнИ ЮриДИчески ЗакОНИ – „Икони” от Олтарът на корумпираната Справедливост, създадени/действащи само за идиотите на вярата и на правото.

Д/ВОЙНИят станДАРТ е „Война” с Разума, в която поБЕДИтели винаги са увластените Идиоти/пСихОПатИ/перВЕрЗНИци – Идоли на Тълпата, непоДОЗИРАЩИ Содомията, на която служат и която утвърждават/възпроизвеждат, с изВРАТенИТЕ си „ПИРови по-БЕДИ” на болните си: Амбиции, Мании, Величия, Кариери... и „Триумфи”.

Д/ВОйНИят стАнДАрт е „генетичен маркер” на Сатанизмът и на неговия Ад на Невежеството, в което Невежество е Ветото на УМ-ът на Его-то, без Който човек си остава ПрАЗЕН „чек” на Разума (ЧовЕК) и „СоциАЛно жиВОТно” – омаГЬОсаН от ВЯРвАния в „социално Говедо от стАДото БожИЕ”, в Хищник на (з)ВЯРАта, в ПАРазИт на наДЕжДИТЕ, в микРОБ на „сПаСЕниеТО”... или в Мегахищник от ДжУнгЛАТА на Егоизмът.

Ключът към Виждането на СатаНизмЪТ е Виждане на Психопатията в Йерархията на Невежеството (Олиг(о)арх(а)изма), в която не чрез Критериите на Разума, а чрез практиките на Терора/Ковар(вар)ството/за(И)КОНИ/„сеПАРаТИсткИ ПРАВилА” и юридически догми се създават алчни и умопобъркани ГОСПОДари/БОГати, и техните слабоумни и ограбени сЛУГИ/БЕДнИ.

 

1.4.1. Содом и Гомор – метАФОРИЗМЪТ на Държавата и Съдебната система

Описаните в „Старият Завет” два биБлЕЙСКИ ГрАДА „Содом” и „Гомор” са „ключът” към Виждане Психопатия на Невежеството и на Манията му да ГОСПОДства чрез Моделът на Олиг(о)арх(а)изма – „социалната” Йерархия/ПИРамида, която в ментално нисшите общества/нива не се създава чрез Разум а чрез: Терор, Првилегии, Поквара, Блудство, Сепаратизъм, Опортюнизъм, Невежество... и ВЕРОломство. Като всеки социален модел (социален УМ) и Моделът на Олигархизма/Пирамидата не е нито „добър”, нито „лош”. Той е „ПрАЗЕН съд”, чието съдържание се определя от самите човешки форми и може да бъде „амброзия” или „катран”, като най-често е смес от тях, в която различни са само СъотНОШЕНИЯТА им.

Моделът на Олигархизма се случва/практикува на много нива, като ключови от тях са Държавата (СОциалният ДОМ) и Съдебната система (ГОсподстващият МОРал) – УСТАновяващ Формàта на държавност и Фòрмата на Държавата, чрез феодална система от права, правила и норми, и заЩИТаващ държавността и Държавата чрез войни, правораздаване, санкции и наказания/терор.

 

1.5.1.1. Умът и Пространството на Правата, Правилата и Нормите

Ключът към Виждане Перверзиите на Содом и Гомор е „Двойната симетрия” – неформалната ДНК („двойната спирала”) на Съществуването, чрез която се гарантира Хармонията (между: „Позитивното и Негативното”, „ляво и дясно”, „горе и долу”, „топло и студено”... „Живота и Смъртта”). Всички висши биологични Форми са билатерални (двойносиметрични), което е Критерий на Еволюцията, чието нарушаване води до Уродливост (У(мопротиворечиви)РОДСТВА/Содомия/Гомория).

Симетричността (метафорично) е посочена и във Везните на Темида (симетрични и равновесни в изходно състояние), с които следва да се установи Уродливостта/Законосъобразността/Истиността на Битието и на съБитието предмет на съдебният спор(т).

Чрез създаване на Асиметрия (ментална, социална, юридическа, финансова, класова, образователна, културна, инФОРМАционна...) се нарушава равноВЕСиеТо/(п)РАВНО/ВЕсиеТО между „лявата” и „дясната” ПОЛОВИни на (Ц/Т)ялото, с което се инициират процесите за неговото възстановяване/уравновесяване/симетрия. Именно установяването на Хармония/Равновесие/Симетрия, както и Средствата, Начините и Алгоритмите за нейното възстановяване след като бъде нарушена, са Предмет (Ум, Цел и Задачи) на Формàта на държавността, УСТАновен с Права, Правила и Норм(ал)и – Ум който Егоизмът на държавниците/властта изкривява/извращава.

В нисшите ментални нива Формàтът на държавността винаги е един – Феодален, като следствие от Практиката на Принадлежност. Тази принадлежност е към Триизмерният Модел на Олигархизма/ГОСПОДството/Пирамидата, чиято „координатна система” се изгражда от векторите на: Права, Правила и Норми. Тяхна пресечена/отправна точка поставяща началото/центъра на координатната система е Егоизмът – ИНдивидуалният Ум на: Модела, Фòрмата, Индивида... и на ГОСПОДстващият интерес.

Чрез Векторът на Правата („ширОЧИна”) се удовлетворява основният Принцип на Съществуването – Правото на Съществуване и на Избор.

Чрез Векторът на Правилата („ДЪЛ(Г)жина”), правата („алчността”) се ограничават чрез задължения (реципрочни „отговорности”), с което се гарантира Разумността/Виталността на държавният Модел.

Чрез Векторът на Нормите („ВИсочиНА”) се задават допустимите граници на правата („безумията”) и на задълженията („буферите”), за да функционира социалният модел на държавността, без създаване на непреодолими противоречия, които биха го извратили... и разрушили.

Разумно и логично е във всяко Ментално ниво Правата, Правилата и Нормите да са с разЛИЧЕН Спектър и с разЛИЧНИ Параметри, чрез което „Спектралният анализ на Параметрите” се УСТАноВява като Критерий на Менталното ниво и се ДОКазва като Критерий за менталното развитие/недоразвитие на всяка Форма/Социум, и на всеки неин представител.

Чрез Умът на Права, Правила и Норми се заДАВА/УСТАновява Умът/Формàтът на държавността – т.е. „триизмерното” Пространство, ПРОСТстранство и ПОСТстранство, в което ще се случи и практикува Държавата.

 

1.5.1.2. Умът на Триумфа – Тригунометрия на Държавата (в Гиза и в Пиза)

„Ключът” към Виждане Тригунометрията на Държавата са Голямата пирамида в Гиза (дело на Ментално Висша „Извънземна цивилизация”) и наклонената кула в Пиза (дело на ментално нисшата човешка цивилизация).

Голямата пирамида в Гиза отразява Разумното триединство/ТриУМфът. Тя е четиристенна и е локализирана в центъра на Земята – точно ориентирана по нейните четири географски посоки. За разлика от нея и априори/„де юре” пирамидата на Държавата е тристенна, чиято основа е тъпоъгълникът на: Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власти. „Де факто” обаче този тъпоъгълник е „порочен кръг”, в който трите власти са се слели в хилядолетното упражняване на безобразия, престъпления и безумия, и този факт предполага тригунометрията на Държавата вече не като пирамида а като конус, в който се размива и снема отговорността на всяка една от трите „страни” и „сте(пе)ни” на властта в държавната пирамида/конус. Снемането на отговорността за действия и бездействия на Властта логично/закономерно води до уродства и первезии в цялата Ментална тригунометрия и Социална геометрия на държавният Модел, който добива гротесни Форми, обречени на изчезване, унищожение, унижение... или на самоунищожение.

Голямата пирамида в Гиза отразява Разумното триединство/ТриУМфът защото е четиристенна и една от нейните страни е Разумната НОРМА/Критерият, спрямо който се „изграждат”/„равняват” останалите три страни образувайки квадрат – като ОСнова на пирамидата. В случая Разумната НОРМА се посочва/доказва, чрез размерите на Пирамидата, които точно изразяват планетарните съотношения на Земята, с базова единица една милионна част от полярния радиус, като в основата на пирамидата има точно 365 такива мерни единици – съответстващи на дните в календарната година.

За разлика от Разумната норма на Гиза, юридическата норма на Пиза (Римското право създаващо Юридически Феодализъм с феодална недосегаемост и несменяемост на МАГИстратИТЕ/„МАРГИН(АЛ)ИТЕ”), преВРЪЩА „Конусът на ДЪРжаВАТА” (юридическа, религиозна, медийна, партийна, политическа... Гора/Джунгла)” в Кула на Корупцията и в ПрИЗА на Властта, към която всички ГОСПОДари се стремят, за да я превърнат в своя „камбанария” (енигма на: „камà”, „кàмаСУТРА/СУРАТ”, „кàмара/камàра” и „ария” - КАМбА/нАРИЯ), разпоЛОЖЕна в (г)Епицентъра на Невежеството, Егоизмът... и Глупостта „Си”.

От „върхът”/проПАСТТА на Властта ((а)КУЛАТА) всички ГОСПОДари „служат” на: справедливостта, истината, закона, нацията, демокрацията... и Бог, което винаги води до тяхното заБОГатяване – т.е. до наклон на КУЛаТА „в дясно/бясно”.

 

1.5.1.3. Българската държава като „две в едно” – правосъден Гомор в държавен Содом

(анти)Българската държава е униКАЛЕН Модел на Бананова монархо-република, в която е вредно да си българин, редно да си идиот и престижно да си мафиот. В тази гротеска на държава „Демокрацията” е Клептокрация, а Властта е триглава ламя – с „три глави” и с „240 ануса”, които обичат нацията „орално” (в предизборни обещания и в клетви за вярност), а след като дойдат на власт я обичат „анално”/„фекално” като през целия си мандат дефек(т)ират върху законите, обещанията, националните интереси... и върху главите на данъкоплатците.

ГОсподстващиятМОРал в антибългарската държава е Корупцията в Съдебната система, нагърбила се с НЕлеКАта задача безнаказано да нарушава над 8500 юридически закона, въпреки, че едва ли има български магистрат способен да изброи заглавията на поне 850 юридически закона (10% от „действащото” национално законодателство), без претенции дали и доколко разбира или прилага написаното в тях.

Понеже в „евр(оп)ейска” и „прАвоВА” България Разумът е „извън закона” и „персона нон грата”, никой не си задава екзистенциалният въпрос: „Кой има интерес от създаването и от продължаващото разрастване на Юридическото тресавище, което дори магистратите не познават?”. Подобен въпрос е не само правно недопустим, но и отговорът му е социално „неприложим” понеже в Содом и в Гомор никой няма Очите да Види или смеЛОСТтА да признае, че освен мафиотите, които узаконяват престъпленията си чрез закони или текстове в тях, интерес от съществуването и хипертрофирането на юридическата законофрения имат „юридическите педофили и некрофили” и „правеститите”.

В първите две групи попадат по-голямата част от лицата с юридическо образование (АДвокати, юрисКОНСУЛтИ, дознатели, следователи, прокурори и съдии), а в групата на „правеститите” попадат по-голямата част от депутатите-законотворци, които срещу солидно заплащане поправят и приемат закони без дори да са ги прочели или чули.

Отвъд инвалидните граници на Попщината (религиозна, политическа, юридическа, медийна...) изградила слабоумната ПРЕдСтавА/„истина” за Содомията/Гоморията, като разврат, проституиране... и разюздани сношения между хора и животни, съществува и друг морално по-укорим и по-извратен Формат на разВРАТА, в който обект на проституиране не е човешкото тяло.

В Гоморията (ГОсподстващиятМОРал) като обекти на проституиране (проститутки/ЖИгоЛА) са: „правозащитата” и „правораздаването”, юридическите закони (МОРАли), справедливостта, обективната истина, „независимостта на съдебната система”, човешките права, защитата на личността от престТЪПнИ посегателства, защитата на: държавните интереси, държавата и установения в нея правов ред – проституция/разврат осъществяван с Членовете на Закона и преВЪРнаЛИ Храма на Темида в Харема на магиСтратУРАТА (юридическите Мутри), в МОРГА за справедливостта и в БаРдАКЪТ на мафиотската заЩИТА с/и корумпираното праворазДАВАНЕ.

В Содомията (СОциалниятДОМ) като обекти на проституиране (ПРОСТитутки/ЖИгоЛА) са: държавата, институциите в нея, националните интереси, националната сигурност, човешките права, идеи, идеологии, доктрини, мира (социален, етнически, политически, световен...), свободата, отечеството, комунизма, демокрацията, евроинтеграцията, „антитероризма”, надеждите, обещанията, политиката... и националната история – проституция/разврат осъществяван от/с Членовете на Властта (държавна и местна), ПрЕвъРНАЛИ Парламента, Министерския съвет, Кметствата... и Президентството в партийни бАрДАци.

Като ЗАКОНомерНО следствие/бедствие от „реформирането на институциите/проституциите”, Държавата се „рЕФормИРА” в пубЛИЧЕН дом – за БАНДИти на Правото/Закона, за МАСтИти на Поликата... и за партийни БАБаИти.

В основата на Содомията винаги е Гоморията в Съдебната система, чиято функция е на „имунна система” на Държавата („социалният ОРГАниЗЪМ”). Тази „имунна система” основоположена на ЮриДИчески МОРал(горитъм) е МОРгА за Разумът, която единствена (МОнопоЛно) има правото да прилага/продава/препоДАВА Закона, със „хиперверни везни” (знания, критерии, качества (плюсове/минуси)...), опреДЕЛЯЩИ кои действия представляват закононарушения и престъпления – т.е. кои отнесени до дея „пРОБИ” са „патоГЕНИ” („генетично чуждите” на Закона: вируси на грабежа, ретровируси на терора... и бацили на корупцията).

Когато в „съдебната/имунната система” се нарушат два от основните принципи в ПРАВОраздаванеТО (за върховенството на закона и за равенството пред закона), везните на Темида се превръщат в перВЕрЗНИ (енигма на (хи)перВЕрЗНИ и (су)перВЕРзНИ), и започва практикуването на Съдебната (правозащитна и правораздавателна) Оргия, Педофилия... и Некрофилия, основни действащи лица/герои/кукловоди/СЦЕНАристи... в които са членовете/„ФАЛосите” на Съдебната система(атика).

Съдебната ОРГ(анизац)ИЯ е СПИН (Синдром на Придобитата ИНТЕЛЕКТУАЛНА недостатъчност) и представлява „имунно ЗАБ(А)оляВЯНЕ” в което недостига на интелект/ум се „кОмпенСИРА” с излишък на юридически закони и съдилища.

Съдебната пЕДофИЛИЯ е „автоимунно ЗАБ(АВ)оЛЯВАНЕ”, при което „имунната система” изяжда Държавата („ОРГАНизациятА на социалната струКтУР(В)А”).

Отвъд границите на Съдебната Попщина („Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво говоря!”) всеки човек с юридическо образование поставен до друг без такова, метафорично може да се Види/представи като „възрастен” (израсъл в юридическото право) до „дете” (прохождащ в правото). С юрдическите си „мускули” този възрастен („лошият чичко”) може не само да малтретира детето (юридически, физически, психически...), но и да го изнасили да взима решения („реформи” и „преход”), които не са в негов интерес или които са в нарушение на закона, който „детето” не познава (с всички произтичащи за него правни, социални... и наказателни последствия).

Според основните принципи в юридическото право всяко „дете” може да потърси закрила от „добри хора” (Прокуратура и Съд) или да потърси помощ от „бодигард” (адвокат), но само ако има съЗНАНИЕ, смелост... и най-вече пари да си купи „правната закрила/помощ”. Другото решаващо условие за „тържеството на закона” е самият закон да не е престъпен (спрямо интересите на обществото понеже е в интерес на група лица/(г)„лоби”), както и да не се окаже, че „лошият чичко” е от бандата/мафията на „добрите хора” в съдебната система, защото те са „светци”(шаРлатАНИи, шарлаТИТАНИ... и шарлаТИРАНИ на правото) и като такива им е дадено сВЕЩеНОТО право безнаказано и безскрупулно да нарушават законите – чрез несменяемост и чрез имунитет от наказателно преследване.

Като авТОканоНИЗИРАНИ „светци”, „добрите хора” в съдебната система са се ОВълЧИли и са изпълзели над законите, които безнаказано тъпчат... и изнасилват, превръщайки правовата държава в МАГИСТРАТСКА ДЪРЖАВА (Гомор). В нея върховенството на закона се подменя с върховенството на магис(т)ратурата, която „блудства, коли, беси... и изнасилва” по неписаните закони на собственото „Си божествено” „усМОтРение” и „рАЗбиране” за „законно и незаконно”... и за „справедливост”, която правораздава – на вярващите в правосъдие идиоти и продава – на невярващите в правосъдие мафиоти.

Всички членове на Магистратската държава са и членове на обществото, и излизайки от Гомор и влизайки в Държавата, хипервер(з)ни(ци)те „на закона” на които всичко им е (б)ЯСНО и ПРОСТенО, не могат да оставят „миризмата”/„зловонието си” на прага на юридическия БаРдАК, пренасяйки го и в пределите на Държавата. Последната в свещен съюз с увластените мафии/„партийните банди” (от: законодателната, изпълнителната и местната власти), магиС(т)РАтите превръщат в СОциаленДОМ.

Содом е грАДЪТ, в който политиците „законно и национално отговорно” лъжат/крадат/блудстват... повече от цигани, а магистрати „законно и свято” лъжат/крадат/блудстват... повече от политици. Като следствие от Содомията и Гоморията, всеки ДЪРжавЕН Содом е „дървеният Ковчег” за държавността, разумът... и нацията, и „Ноевият ковчег” за Невежеството, Маниите, Престъпността, Глупостта... и Перверзиите на Властта.

В девалвацията на ценностите (духовни, културни, социални...) установяващи НРАВственатА Физиономия или Мутра на всяко общество/народ/нация, Правосъдната МАРГИНалИзация (90% от българите не вярват на съдебната система) е доказателство за тежка форма на автоимунно заболяване, в което Мегамаргин(ал)и с МАНтИИ и Гигамаргин(ал)и с ТОяГИ, поръчват и извършват показни убийства на закони и „нагли отвличания” на установеният правов ред, който превръщат и практикуват като магистратски Фашизъм и Терор(изъм).

съдЕБнАта некРОфиЛиЯ е другото „автоимунно заболяване” (енигма на самозадоволяване – самоЗА(Б/дов)ОЛЯВАНЕ) на Съдебната ОРГанизацИЯ, в което „гробокопачите” на закононарушения и престъпления се превръщат в „гробари” на: Законите, Държавата... и Нацията, с чиито „тру(п/д)ове” блудстват пред смаяните/отвратени/възхитени... погледи на данъкоплатците – с чиито пари се фиНАнСИРА всяка държавна Содомия и правосъдна Гомория.

Содом и Гомор са библейски градове като всички останали в Античността на Разумът, но са превърнати в Г(р)АДОВЕ от обитателите си защото такъв е бил техният избор, а не защото някой друг много „се е (О)СтаРАЛ в гащите им” – оставяйки ги „да си блъскат главите” в търсене „ОтгоВОРА” на вечният религиозен и политически ВъпрОС/„Враг”: „Кой ми сра в гащите?”. Тези умопобъркани търсачи на „истини” не искат/не могат да приЗНАЯТ факта/практиката, че човек или иска, може и прави „нещо” въпреки трудностите, които трябва да преодолее, или не иска, не може и не прави „нещо”-то – за което винаги си намира безброй: законни повОДИ, ВИНОвници, опРАвдаНИя... и Ад, в който да ги прАКТикУВА като „справедливост... и истина”.

Пример за „добронамерен, правов... и цивилизован” Ад отново е държавата „България” – профилирана в отглеждането на БрОЙЛЕРИ на Евроболшевизмът/Еврокомунизмът, получени от менталните запъртъци на: „демокрацията”/клептокрацията, вярата, алчноста, слепотата, престъпността, егоизмът, вероломството... и невежеството. Бащата/ОСЕМенителят на тези „яйцеКЛЕТКИ” на Глупостта... и Абсурдите е – „ Антикомунизмът”, в който Евр(оп)ейският съюз (ЕС) замени Съветският съюз (СССР), еврокомисарите замениха политкомисарите, НАТО замени „Варшавският договор”, „светлото евр(оп)ейско бъдеще” замени „светлото комунистическо бъдеще”, а „ЧЕРвеНАТА” „звЕЗДА” беше заменена от ПОРочНИЯТ кръг/„конвеер”/бардак на тринадесет „СИ(л)НИ” „звЕЗДИ”.

Приобщаването на България към „голямото евр(оп)ейско семейство” е нейната Неоколонизация като част от Третата национална катастрофа със специалното участие на ПРЕДстАвиТЕЛ от фаМИЛИЯТа „Саксмафиотски”. Предпоставките за поредната национална драма/катастрофа са: „Изродителният процес” провеждан повече от 18г. със специалното етническо участие на ДПС (Демокрация за перверзиите на слабоумието), див(ашк)ото оплячкосване на държавни активи създавани от две поколения българи, чудовищното корумпиране на държавата, в която основният закон „де юре” е Конституцията от 1991г. а „де факто” е Корупцията във всичките й незаконни и узаконени форми и реформи... както и включването на България в НАТО – най-престъпният: военнополитически, лицемерен, КОлоНиАлеН и Варварски Алианс в историята на човечеството, през последните шест хилядолетия.

Членствата” на България в НАТО и ЕС са цената, която трябваше да плати българската нация, за това че я управлява политически (сат)„елит” от: клептомани, продажници, национални предатели, партийни отрепки, юпита/еничари на Запада... и бездуховни рецидивисти, решили че Европейска България е „политическата им зестра” и партийна „бащиния” – създадена преди повече от 13 века в тяхна чест и за тяхно удобство. Политическите Гробари на Българщината и Главатари на Грабежа/„Антикомунизма” никога нямаше да бъдат признати/легитимирани като „евронеандерталци” от племето на: Добрата, Стара, Алчна, Перверзна... и Комунистическа Европа, ако не й бяха поднесли на златен поднос главата на „Майка България”. Финансовите измерения на „българската глава” са над 120млр. лева законно източени през последните 20г. в името на „реформите”/„демокрацията”, и цивилизовано откраднати за благото на „прехода”/„евроитеграцията”.

Социалните измерения на „отрязаната българска глава” върху златният поднос на „Демокрацията” и Евроболшевизацията/Еврофашизацията са Геноцид (национален, социален... и духовен) – превърнал ¾ от нацията в битови идиоти/„отпадъци”, обречени от ПОРедНОТО „светло бъдеще” на: мизерия, физическо оцеляване, лумпенизиране, профанизиране, криминализиране... и оскотяване.

Под крепа на Западна(ла)та „Демокрация”/Клептокрация българският „демократичен” фашизъм на „национално отговорни”: еврокатафалки, евроболшевики, евроталибани, евромуджехедини... и военнопрестъпници, за които референдум е „по-мръсна дума” и от „комунизъм”, вкараха „българската нация” като политическо стадо в мегакомунистическите/глобалистките скотобойни на Вашингтон и Брюксел, които не закъсняха да превърнат „бедна” България във: финансов донор на богатия ЕС, в свой пазар (на стоки, мании, престъпления... и безумия), в източник на евтина работна ръка... и да я въвлекат в неоколониалните си войни в: Сърбия, Афганистан... и Ирак – интернационализирайки Мегатероризмът като глобализиран „Антитероризъм”.

В служба на Политическият НАрЦИсиЗЪМ антибългарските МарИоНЕТКИ на Психопатията (Мутри на „Цивилизацията”, Катили на „Демокрацията” и Дебили на „Евроинтеграцията”) отдадоха територии от България за изграждане на американски военни бази, и се готвят да предоставят на САЩ нови територии за базиране на „ПРОтивоР(А/Е)КЕТЕН щит”, който в геополитически план подготвя ядреното изнудване над партньорите на Русия и ядреното нападение на (де)Белия (Со)дом над ОНД – с всички трагични последствия не само за Русия и за България, но и за бъдещето на Планетата и човечеството.

ПОРедНОТО чудо – на Содомията на „Прехода” и на Гоморията на „Реформите” – е шедьовър на ментален запъртък, който и през 2010г. се мъти с манд(р)ата на перверзиите в България. Кодовото име на менталният запъртък е „Триста”, и по мащабите на умопомрачението, което налага/внушава/вменява той затъмнява славата на най-исТОРическият епос (този за „Битката при Термопилите”) – доказвайки България като „най-светият” ХОЛИвуд на Планетата и като най-големият алкоХОЛИвуд в Слънчевата система.

КомбиНАЦИЯТА от „святост” и „алкохол” прави българите – най- „Отнесени(те) от Вихъра” на: идиотизмът, бандитизмът... и ци(о)низмът, и най- „Натресени(те) на Вихъра” в Пия(н/р)ството с МЕНтеТА: партийни, политически... и магистратски.

В родната акцизна „кавър вер(е)сия” на П(А)РАвоЗащИТНО недоносче, триста бандити отдали се на СПАртански живот, в продължение на 20г. „Яли, (термо)ПИЛИ и се веселили с магистратурата”, създала на всеки от тях образът на СупЕРГероЙ – обожествяван от „съПАРтийцИТЕ си” лидер/премиер на престъпна група/партия/„(ю)нация” – недосегаем за закона... и непробиваем за отговорноста от деянията си.

Като супергерои спарТАНЦИТЕ се заели с нелеката задача срещу огромен медиен интЕРЕС/„МЕДиЕН откуп”, да отвличат внИМАНиЕТО на (ви)нацията от Содомията и Гоморията в Държавата – мултикриминално внИМАНиЕ, „трохи” от което медиите продават на ТЕЛЕзрителите като „информационна” хРАНА. Чрез заСЛУГАТА на Медиите/Пропа(г/б)андата и ЛОГИстиЧНАТА подКРЕПА на КлАКьорИТЕ/свОДнИциТЕ на Содомията и Гоморията (СоцИоЛОЗИ (за: клиентелизъм, идиотизъм, П(ом)иАр... и „обществено мНЕ/НИЕ”), ПОЛитолОЗИ (за: ментални и политически запъртъци), деЖУРНалИсти (на: исТИНИТЕ, истериите... и „сензациите”), „СпАрТАНцИТЕ” героично отбЛЪСКвАТ „ВОплиТе” на (Т)ЕЛЕкТурАТА от Перверзиите на Властта, като маГ(Е)НЕТИЧНО ПРИвЛИЧАТ върху себе си „гневът” на седеммилонната „армия на българската (бу)нация” – цивилизовано преВЪРНАТА в „правово/политическо/демократично... и евр(оп)ейско” стАДо.

Като всяко стАДо на „ИстиНАТА и Закона” и българското близо четвърт век е неспособно да проумее, че дори да бъдат приети марсиански закони, ако те не прилагат спрямо ВСИЧКИ в Държавата или ако се „прилагат” от същите перВЕРзНИ и омазани с корупция МАГИСтРАТИ допуснали СЪзДАването на „300-тата СпАрТАНцИ”, България ще си остане „Спарта” – т.е. Меката на Содомията и Гоморията, а не техен „Марс” – анаграма на Срам.

Като доказателство за стадната принадлежност на всяка нация е невъзможността й да практикува Знанието/УМ-ът, че Къща и държава се строят отдолу-нагоре и се чистят отгоре-надолу! Вяко друго „чиСТЕНЕ” е порноГрАФия – на: „преход”, „реформи”, „демокрация”, „евроинтеграция”... и на Вярата, че властта не се практикува от Мафии (религиозна, юридическа, правосъдна, финансова, икономическа, политическа, медийна... и културна).

 

Следва: 1.6. При/рода на УМ-ът