Меганаглите - 2

2011-04-26 16:47:36


Чрез

Окръжна прокуратура гр.Пловдив

пр.№ 5317/2010г.

 

До

Софийска градска прокуратура

 

Копие:

Висш съдебен съвет

Вх.№ 94-00-047/2007г. и 2008г.

 

Копие:

Министерство на правосъдието

 

Копие:

Представителство на Европейска

комисия в Р.България

 

Копие:

Средства за масова информация

 

 

 

Ж А Л Б А

 

от Петър Георгиев Кривенчев

Адрес: ул. „Киев” № 26 гр.Пловдив

 

Срещу: Постановление от 19.11.2010г. по пр.№ 5317/2010г. на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, потвърждаващо Постановление от 08.09.2010г. по пр.№ 7674/2010г. на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което се отказва образуване на досъдебно производство по чл.286 ал.1 и чл.316 от НК, респективно по 321, ал.2 вр. чл.294, ал.4 и чл.311, ал.1 от НК.

 

 

УВАЖАЕМИ Г-Н КОКИНОВ,

 

Обжалвам в законоустановения срок Постановление от 19.11.2010г. по пр.№ 5317/2010г. на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, потвърждаващо Постановление от 08.09.2010г. по пр.№ 7674/2010г. на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което се отказва образуване на досъдебно производство по чл.286, ал.1 и чл.316 от НК.

На основание чл.205, ал.1 от НПК и чл.194, ал.2, вр.чл.35, ал.3 от НПК (вр. указания на ПОП обективирани в обжалваното постановление по пр.№ 5317/2010г. на ПОП), Ви предоставям данни за инкриминирани деяния от съставите на чл.311, ал.1, чл.288 и/или чл.294, ал.4 от НК осъществявани от магистрати, което ми дава основание да считам, че се касае за организирана престъпна дейност (чл.321, ал.2 от НК) осъществявана в продължителен период от време (2004 ÷ 2010г.) и включваща множество и продължаващи деяния доказващи корупцията в съдебната система, като основен фактор/„двигател” на престъпността в държавата.

Доколкото организираната престъпност във всяка държавата е функция и следствие на престъпността в съдебната система, мащабите на организираната престъпност през последните 20г. на демократичен „преход”/грабеж и на ялови „реформи”/съдебен ПиАр, доведоха до превръщането на „правовата държава” в „магистратска държава”, в която върховенството на закона е подменено с върховенството на магистрати, които: неофеодално, инкриминирано и антиконституционно нарушават установения правов ред.

На база личните ми проучвания направени през последните 12г. мога да докажа, че демократичното практикуване на „магистратската престъпност” „от името на народа” и/или „в името на закона”, се осъществява по седем основни схеми – най-разпространените от които са употребата на неистини и издаване от магистрати в хода на службата им на документи с невярно съдържание (оправдателни присъди/решения и постановления за отказ от наказателно преследване) – деяния инкриминирани от: чл.311, ал.1 респективно чл.294, ал.4 от НК, които са в нарушение на: чл.117, ал.1 и на чл.121, ал.2 от Конституцията, чл.2 и чл.8, ал.1 и ал.2, чл.12, ал.1 от ЗСВ... и чл.1, ал.1 и ал.2 от НПК.

 

Изрично заявявам, че не оспорвам законоустановеното право на всеки магистрат да взима решение по собствено убеждение, а само визирам порочната, корупционна и инкриминирана практика тези „убеждения” да се градят на употребата на неистини, както и да се взимат в нарушение на: закона, установената ноторна практика на ВКС и в противоречие със събраните данни/доказателства.

 

Част от данните предмет на настоящата жалба (касаещи инкриминираната дейност на ЕТ „Види-Илинка Пандурова”, както и нейното шестгодишно покровителстване от длъжностни лица в: Басейнова дирекция за управление на водите Източно-беломорски регион със седалище гр.Пловдив (БДУВ ИБР гр.Пловдив), ОДП-Пловдив и прокурори от всички нива на цивилната и военна прокуратури), вече са събрани по реда на НПК като доказателства в хода на Следствено дело №34/2010г. на Окръжна следствена служба гр.Пловдив.

 

Доколкото в настоящата и в предходните ми жалби срещу длъжностни лица и магистрати визирам деяния от Глава девета на Наказателния кодекс, в правната квалификация на документни престъпления се ползвам от практика на ВС, която по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължителна за органите на съдебната власт.

 

І. Фактология и/на деянията

1. След подадена тъжба от 09.07.2009г. (л.6) на ГЕОРГИ БОЮКЛИЕВ срещу мен, е образувана преписка № 7065/2009г. на Районна прокуратура гр.Пловдив във връзка с чл.286, ал.1 от НК. В тъжбата се цитират и прилагат постановления на прокуратурата (ВОП, САП и ВКП), за които твърдя, че са документи с невярно съдържание, с което считам и доказвам, че лицето Боюклиев осъществява обективния и субективен състав на чл.286, ал.1, пр.1 и чл.316 от НК.

 

2. Прокуратурата от две нива отказва образуване на досъдебно производство с постановления, в които прокурор ДИМО ИЛИЕВ от Районна прокуратура гр.Пловдив в Постаноление от 08.09.2010г. по пр.№ 7674/2010г., а след това и Заместник окръжен прокуро РУМЕН ПОПОВ от Окръжна прокуратура гр.Пловдив в Постановление от 19.11.2010г. по пр.№ 5317/2010г. си служат с неистини.

 

3. Ноторно известно е (Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н.д. № 12/81 г., Пленум на ВС), че Диспозитивните документи представляват първично изявление на автора. По своята същност изявлението изразява разпоредителни действия – да се изплати или да не се изплати определената сума, разрешение за сключване на граждански брак от непълнолетни лица, разпореждане с недвижими имоти чрез завещание, дарение или сделки и т. н. Такива са и различните административни актове – заповеди, разпореждания и др. Диспозитивните документи не удостоверяват факти, събития или обстоятелства извън самото изявление. Затова те не могат да бъдат и предмет на лъжливо документиране по чл. 311 - 314 НК.

Удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа – за количеството на извършената работа, за качеството на определена стока, за здравословното състояние на дадено лице и др. С оглед удостоверителната функция на този вид документи те могат да бъдат с вярно или с невярно съдържание. Ето защо само удостоверителните документи могат да бъдат предмет на лъжливото документиране по чл. 311 - 314 НК .”

3.1. С оглед на цитираната съдебна практика на ВС, прокурорското постановление представлява два документа върху една материална основа – удостоверителен документ установяващ вярно или невярно обстоятелства и факти в частта „установих”, както и диспозитивен документ с първично изявление на разпоредителни действия в частта „постанових”. Същата правна квалификация касае и изготвянето на справка/докладна от служители на МВР, досежно резултатите от разпоредената им проверка от Прокуратурата/МВР – резултати обективирани с официален документ издаден в хода на службата им, съдържащ установителна част (данни, обстоятелства и факти установени от проверката) и диспозитивна част (заключително становище за наличие/отсъствие на достатъчно данни за извършено престъпление).

3.2. В нарушение на чл.130, ал.2 от ЗСВ (вр. Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н.д. № 12/81 г., Пленум на ВС), в обжалваното постановление на ПОП, Зам.окръжен прокурор РУМЕН ПОПОВ не цени тезата ми изложена в т.3.1. от настоящата жалба и твърди (цитирам) „Прокурорските постановления за отказ за образуване на досъдебна производство не са документи с невярно съдържание.”, с което априори въвежда константност за истиност на всеки документ издаден от прокурор (респ. магистрат) – противоправна теза/практика позволяваща съдопроизводството да се осъществява чрез документи с невярно съдържание, които немогат да бъдат: оспорени, уличени, отменени а техните съставители санкционирани по законоустановения ред.

3.3. Чрез въвеждането на магистратска „божественост/непогрешимост/святост” се нарушават основни принципи в Конституцията и правото (върховенство на закона и равенство пред закона), с което в магистратската държава „де юре” основният закон е Конституцията, а „де факто” е Корупцията – във всичките й инкриминирани форми..., и „реформи” на магистрати – в „адвокати” на престъпността и в нейни съучастници/покровители.

Чрез визираната противоправна практика/доктрина на обожествяване на магистратурата, се създава чудовищната корупция и „Октоподът”, на които над 90% от българите са жертви през последните 20г., като резултат от установеното антиконституционствуване, в което магистратите от „гробокопачи” на закононарушения и престъпления, стават „гробари” на законите и „мозъкът на октопода”, чиито престъпни „пипала” са известни с безброй екзотични имена и имат по 30÷40 „висящи” наказателни производства.

 

4. Един от механизмите, по които се нарушава/„погребва” установения правов ред е обективиран в следващото изречение от постановлението на прокурор РУМЕН ПОПОВ, в което същият признава, че постановленията попадат в правната хипотеза от състава на чл.311, ал.1 от НК (цитирам) „Те са издадени в изпълнение на задълженията на всеки един магистрат свързани с неговата работа...”, след което прави задължителния в прикриването на деяния „правен магистратски пирует”„... – възоснова на вътрешното му убеждение основано между кориците по преписките /чл.14 ал.1 от НПК/, даващи правна оценка на фактите по конкретното производство.

На първо место, следва да се отбележи, че именно магистрата/прокурора решава, какво ще попадне между „кориците на преписката” и какво няма да попадне, ако „интересът” му го налага. Последното е следствие от задачите, които същият по закон поставя на проверяващия/проверката – с цел установяване или прикриване на обективната истина. Така въпреки направеното ми искане (т.6 на Обяснение от 11.08.2009г. – л.26), между кориците на пр.№7476/2009г. на РП-Пловдив умишлено не попадна моя Жалба-сигнал срещу инсп.Георги Боюклиев депозирана пред „Инспекторат” на МВР (вх.№ 3207/12.06.09г.) с копие до ДАНС (вх.№ Ж-435/12.06.09г.), в която изчерпателно са разгледани данни доказващи прикриване на поредица от инкриминирани дейния, в хода на пет проверки извършени от този полицейски служител – като доказателство за неговата ангажираност в прикриването на закононарушения и деяния. Именно тази жалба-сигнал срещу инсп.Боюклиев и последвалата проверка провокира депозиране на инкриминираната му тъжба срещу мен – като защитна стратегия, в която извършителят на множество деяния се представя/прикрива като „жертва на престъпление” – стратегия доказваща умисъл в деянието по чл.286, ал.1 от НК.

На второ место с цитирания текст от НПК (чл.14, ал.1) изрично се въвежда, че вътрешното убеждение следва да се изгражда на: 1. ВСЕСТРАННОТО и ПЪЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ на ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА и 2. На ПРИЛАГАНЕТО на ЗАКОНА, а не на неговото нарушаване – процесуално „бламиране” и/или „заобикаляне”.

Всестранният и пълен отказ на прокурори за прилагане на закона и за изследване на всички визирани от мен обстоятелства включва игнориране и на данните за осъществяване от Георги Боюклиев състава и на чл.294, ал.4 от НК във връзка с образувано следствено дело № 34/2010г. на ОСС-Пловдив. Същото беше образувано в резултат на проверка извършена от Сектор „Икономическа полиция” при ОДП-Пловдив, в която след мои сигнал само в рамките на три месеца инсп.Пламен Ганев установи достатъчно престъпни обстоятелства за образуване на досъдебно производство, които колегата му инсп.Георги Боюклиев „не успя да установи” в хода на три проверки – продължили близо четири години (пр.№ 6610/2004г. на ПОП, пр.№ 7374/2007г. на ПРП и пр.№ 13340/2007г. на ПРП).

На трето место – никъде не само в чл.14, ал.1 от НПК но и в: НПК, ЗСВ... или КРБ не се дава право за употребата на неистини, с които да се формира вътрешно убеждение на магистратите. Точно обратно – като задължение на магистратите се въвежда установяването на обективната истина и прилагането на закона точно и еднакво спрямо ВСИЧКИ – без оглед дали са: магистрати, адвокати... или негри.

 

5. Друг корупционен механизъм за нарушаване/„погребване” на действащото наказателно законодателство е употребата на бланкетни твърдения за „законосъобразност” на визираните деяния и за „правилност” на постановените откази за налагане на следваща се по закон наказателна отговорност. В постановлението си Зам.окръжен прокурор РУМЕН ПОПОВ не е посочил конкретно правно основание/съдебна практика за нито един от другите четири пунктоално визирани порока, за които е сезиран – извън тезата за „святостта” на прокурорските постановления. (Цитирам пунктове/точки 1 ÷ 5 на жалбата ми от 20.09.2010г. до ПОП)

5.1. „В установителната част на обжалваното Постановление от 08.09.2010г. по пр.№ 7674/2009г. на РП-Пловдив, прокурор ДИМО ИЛИЕВ установява следните четири неистини:

1. С оглед установената съдебна практика на ВС (Постановление № 3/1982 г. по н.д. № 12/81 г., Пленум на ВС), не отговаря на истината (цитирам) „Относно престъплението по чл.316 вр.311, ал.1 от НК, същото не е изпълнено от обективна страна, тъй като прокурорските постановления са диспозитивни официални документи и не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране.”

Чрез установената корупционна практика прокурори да отказват образуване на досъдебно производство чрез издаването на постановления с невярно съдържание, не само се извършват престъпления срещу правосъдието (чл.288 и/или чл.294, ал.4 от НК), но се дава възможност на самите извършители на инкриминирани деяния да продължат да вършат и нови такива – включително и като се ползват пред надлежните органи на властта от инкриминираните постановления за отказ от наказателно преследване (чл.316 от НК). Пример за цитираната корупционна и инкриминирана практика е предмета на настоящата преписка, в която уличеното в множество деяния лице Георги Боюклиев, инициира наказателна процедура срещу неговия уличител (чл.205, ал.1 от НПК) ползвайки се от документи с невярно съдържание (Постановления на ВОП, ВАП и ВКП, цитирани в тъжбата му – л.6/Опис на МВР), чиито пороци са му добре известни – дори само по отношение на съдържащата се в тях неистина, „че е изпълнил дадените му указания от наблюдаващия прокурор”. Именно неизпълнението на дадено му писмено указание в хода на проверката по пр.№ 13340/2007г. на РП-Пловдив (л.11/настояща преписка) е причина същият да изготви документ с невярно съдържание (Становище от 11.03.08г. – л.296/пр.№ 13340/2007г. на ПРП), с който умишлено въвежда в заблуждение прекия си началник и наблюдаващия прокурор.

В подкрепа на тезата ми за неизпълнение на служебните си задължения с цел прикриване на множество деяния (чл.311, ал.1 и чл.282, ал.2 от НК) на длъжностни лица в БДУВ-Пловдив и освобождаване на група лица от следващата им се по закон наказателна отговорност (чл.294, ал.4 от НК) е и факта, че инсп.Боюклиев умишлено и виновоно не извърши проверка по две мои жалби до „ИП”-Пловдив/респ. до него (л.46 и л.49/Опис на МВР). В жалбите се визират нови данни за продължаващия и покровителстван неправомерен добив на инертни материали от ЕТ „Види-Илинка Пандурова – който и след извършени от инсп.Боюклиев проверки по три преписки на прокуратурата бяха установен от екипи на: „Нова телевизия”, в-к „168 часа”... и Сектор „ИП” ОДМВР – Пловдив – като незаконен добив, който към момента е предмет на сл.д.№ 34/2010г. на ОСС-Пловдив (чл.282, ал.1 от НК) по пр.№ 6301/2009г. на ОП-Пловдив.

 

5.2. „т.2. С оглед установената съдебна практика на ВС (Постановление № 3/1982 г. по н.д. № 12/81 г., Пленум на ВС) не отговаря на истината, че при снети лично от инсп.Георги Боюклиев (в хода на ЗМ-40/2008г. по описа на Сектор „ИП” ОДМВР-Пловдив / л.40-45) подробни обяснения, касаещи възложената му задача във вр. чл.311, ал.1 от НК, и при приложени към обяснението ми 2бр. документи на БДУВ-Пловдив с невярно съдържание, УСТАНОВЕНОТО в неговата Справка от 13.03.08г. (цитирам) „Снети бяха обяснения от лицето Кривенчев. В тях същият не посочва конкретно, кои документи са с невярно съдържание.”, (цитирам постановлението на прокурор Димо Илиев) „съдържа вътрешното убеждение на извършилия проверката за установените факти и обстоятелства.” „

 

5.3 „т.3. Не отговаря на истината установеното от прокурор Димо Илиев (цитирам) „Разкритото от тъжителя неизпълнение на задължение на фирмата изпълнител за залесяване на дигата е факт само с гражданскоправни последствия – гражданскоправна имуществена отговорност и е наказателноправно несъставомерен.” В цитирания казус се касае за договорено финансиране на строителна дейност с държавни средства по силата на договор сключен между Областния управител и частна фирма, при което чрез заплащане на дейности, които не са били изпълнени, държавата е била финансово ощетена с приблизително 8.000лв.. Визираното деяние попада сред инкриминираните от два раздела на Наказателния кодекс – Глава шеста „Престъпления против стопанството” Раздел І „Общи стопански престъпления” (чл.219, ал.1 и ал.2, и/или чл.220, ал.1 от НК) и/или Глава осма „Престъпления против дейността на държавни органи...”) Раздел ІІ „Престъпления по служба” (чл.282, ал.1 и ал.2 от НК).

По отношения деянията на инсп.Боюклиев касаещи неизпълнението на сключения договор ще изтъкна обстоятелството, че през 2004г. фирма „Бибов и ко” договаря и „извършва” изсичане на дървета в участък, който през 2002г. е бил „обезлесен” от СД „Толи” – съществено обстоятелство установяващо се чрез констативен протокол с невярно съдържание, който отново инсп.Боюклиев „пропусна” да установи в хода на извършената от него проверка. След мои жалби беше образувано досъдебно производство по чл.311, ал.1 от НК срещу длъжностните лица участвали в изготвянето на порочния приемателен протокол касаещ дейността на СД „Толи”.

 

5.4 „т.4. Не отговаря на истината установеното от пркурор Димо Илиев (цитирам) „Укрепването на дигата на р.Марица в същия участък, при което са били използвани строителни отпадъци и извършеното почистване на коритото от дървесна растителност е било предмет на пр.пр.№ 13340/2007г., която е било приключена с отказ на наблюдаващия прокурор от 09.04.2008г. да образува досъдебно производство.

В допълнителното обяснение от 06.10.2009г. по настоящата преписка (л.9) изрично съм посочил, че няма произнасяне по 197 листа събрани по пр.№13340/2007г. на РП-Пловдив (от л.101 до л.297), и в подкрепа на твърдението си съм приложил цитираното Постановление от 10.04.2008г. по пр.№ 13340/2007г. на ПРП (л.12). От същите 197 листа се установяват поредицата от деяния извършени и/или покровителствани от инсп.Боюклиев и доказващи се от сл.дело № 34/2010г. на ОСС-Пловдив, образувано по моя жалба и след нова проверка извършена от друг служител на Икономическа полиция, който в рамкитте на една проверка продължила три месеца, установи достатъчно данни за извършени престъпления, които инсп.Боюклиев не установи в хода на три проверки на прокуратурата продължили близо четири години.

В постановлението по пр.№ 13340/2007г. на ПРП се обсъждат само действия касаещи участък (остров) в близост с железопътния мост на линията „Пловдив – Карлово” по повод жалба на Екосдружение „Зелени балкани” и не се обсъждат тези по моята жалба (касаеща „ЕТ Види-Илинка Пандурова” и „Бибов и ко”). Изрично искам да изтъкна факта, че и висшестоящите прокуратури в нарушение на чл.46, ал.2, т.4 вр. с ал.3 от НПК не са отстранили порока в постановлението на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, съществено обстоятелство, което считам, че доказва организиран характер на покровителството от страна на магистрати (цивилни и военни прокурори) над поредица от деяния, предмет на жалбите ми до различините нива на Прокуратурата.

Именно с тези порочни постановления на Гражданската прокуратура се цитират/мотивират и постановленията на Военната прокуратура, а с тези на Военната се мотивират настоящото на цивилната, с което се затваря порочният и инкриминиран кръг, в който правоохранителната власт в лицето на МВР и Прокуратурата ме „върти” вече втора година – чрез употребата на неистини обективирани в поредица от постановления с невярно съдържание, за които се твърди, че са диспозитивни официални документи – преграждащи пътя за наказателно преследване на лица уличени в извършването на поредица от инкриминирани деяния. Поредното от тези деяния е инкриминираният (чл.294, ал.4 от НК) отказ от установяване на лицата извършили нападение над мен, за което в постановленията на Военната прокуратура невярно се твърди, че има произнасяне от страна на цивилната пркуратура – въпреки, че и към настоящия момент (30м. по-късно) не са ми снети дори обяснения. Именно чрез такива документи с невярно съдържание инсп.Боюклиев доказва пред надлежен орган на властта, че съм осъществил спрямо него състава на чл.286, ал.1 от НК.”

 

5.5. „т.5. Не отговаря на истината установеното от прокурор Димо Илиев (цитирам) „В хода на настоящата проверка не са били наведени или установени нови данни, които да дават основание за ревизия на оценката на проверената работа на Боюклиев по съответните преписки.”.

Във връзка с чл.316 (вр.чл.311, ал.1) от НК изрично съм навел нови данни – вече разгледани в предходната т.4. от настоящата жалба. Не се обсъжда замърсяване на вододайната зона на гр.Пловдив със строителни и канцерогенни отпадъци от фирма „Бибов и ко” и изготвянето на Приемателен протокол на Държавна приемателна комисия (л.136-142/13340/2007г. на ПРП), в който се установяват неверни факти (чл.311, ал.1 от НК) за (цитирам) „...възстановено и подобрено в околното пространство, като са създадени по-благоприятни условия околната среда.”, включващо изграждане на дига-сметище и на други две нерегламентирани сметища във вододайната зона на гр.Пловдив.

Поредното новонаведено обстоятелство, което прокурор Димо Илиев „пропуска” да обсъди касае дописване името на инсп.Боюклиев в Костативен протокол от 31.07.2007г. (пр.№7374/2007г. на ПРП – Т.1/л.27) за извършена проверка на Сектор „Икономическа полиция” при ОДП-Пловдив, в която същият не е участвал. Доколкото името му е било дописано след като подписах протокола, това ме прави съучастник в изготвяне на документ с невярно съдържание.

Доколкото с цитирания инкриминиран КП още в средата на 2007г. се потвърждават визирания в жалбите ми неправомерен добив на инертни материали от ЕТ „Види-Илинка Пандурова” и неговото покровителство от длъжностни лица в БДУВ-Пловдив, Становището през 2008г. на инсп.Боюклиев (и по тази пр.№7374/2007г. на РП-Пловдив), както и постановленията на Военната и Гражданската прокуратури нямат правно основание за отказ от наказателно преследване, и нямат разумно обяснение за неговото възпрепятстване и осуетяване до началото на 2010г. (сл.д.№ 34/2010г. на ОСС-Пловдив) – обстоятелство доказващо осъществяване обективния и субективен състави на чл.288 от НК, от страна служители в МВР и магистрати в Прокуратурата.”

 

6. Възпрепятстване налагане на следваща се по закон наказателна отговорност на четирима прокурори и един военен следовател, издали постановленията с невярно съдържание (чл.311, ал.1 от НК), по този начин: 1. Възпрепятствали налагане на следваща се по закон наказателна отговорност на група лица и длъжностни лица ощетили държавата в особено големи размери (чл.294, ал.4 от НК), 2. Възпрепятствали налагане на наказателна отговорност на лица осъществили нападение над мен и 3. Ползващи се като писмени доказателства от Георги Боюклиев (чл.316 от НК) – са предмет на моя жалба от 15.03.2010г. до Прокуратура на Р.България – Главен прокурор. Прилагам обратна разписка от 16.03.2010г. на Главна прокуратура установяваща депозирането на жалбата ми, срещу постановленията на ВОП-Пловдив, ВАП и ВКП. И към настоящия момент (близо девет месеца по-късно) нямам писмен отговор на жалбата си от 15.03.2010г. до ГП, което с оглед на инкриминираното бездействие (чл.288 от НК), както и на други мои жалби срещу магистрати депозирани до ГП и ВКП останали без отговор вече повече от 20 месеца ми дава основание да твърдя, че Прокуратурата в България е бастион на организираната престъпност и докато същият не се освободи от корумпирани прокурори, България ще си остане магистратска/прокурорска държава, в която „реформата на съдебната система” ще продължи поне още 200 години – в интерес на корупцията в държавата и на организираната престъпност, за която само на българските магистрати не е известно, че е невъзможно същата да се практикува без покровителството й от членове на съдебната власт.

Доколкото в настоящия пункт/точка визирам деяния от съставите на: чл.311, ал.1, чл.294, ал.4, чл.288... от НК, в същия пунктоално ще цитирам жалбата си от 15.03.2010г. до Главна прокуратура.

 

6.1. „т.1. С Постановление от 20.06.2008г. по пр.№ 1056/2008г. на Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив, прокурор ст.л-т АНГЕЛ ДИМИТРОВ УЗУНОВ мотивира отказа си за образуване на досъдебно производство срещу инсп. ГЕОРГИ БОЮКЛИЕВ с употребата на три неистини.

1.1. Първата неистина е (цитирам) „При извършване на проверка по преписки полицейският служител е изпълнявал дадените му указания от наблюдаващия прокурор.

Неистиността на цитираната констатация се доказва от следните обстоятелства и факти:

Във връзка с данни за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК от длъжностно лице в Басейнова дирекция гр.Пловдив (изх.№ Ж-21/13.10.2006г. на БДУВ-Пловдив), на 09.01.2008г. с постановление на РП-Пловдив за възлагане на проверка, наблюдаващият прокурор нарежда на инсп.ГЕОРГИ БОЮКЛИЕВ от Сектор „Икономическа полиция” при ОДП-Пловдив (цитирам):

т.1Относно установяването на достатъчно данни за за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК да се снемат допълнителни обяснения от тъжителя Кривенчев, който: да конкретизира и посочи изрично за кои точно официални документи твърди, че са документи с невярно съдържание и кое е невярното в тях. След конкретизиране на тези документи същите да се изискат, било от Кривенчев или от съответното длъжностно лице, което ги е издало, за да се приложат по преписката. След прилагане на въпросните документи да се снемат обяснения от длъжностните лица, които са ги издали и подписали относно отразените в тях факти и обстоятелства. Да се снемат обяснения и от всички други лица, имащи отношение към отразеното в тези документи, с оглед установяване истиността, респ. неистиността на отразените факти в тях.”

На 24.01.2008г. дадох поисканото ми обяснение на инсп.Боюклиев, към което приложих и документите, за които твърдя, че са с невярно съдържание. (Същото прилагам и е приложено по пр.№ 13340/2007г. на ПРП на л.234) В обяснението си конкретизирам неистините, които се установяват с инкриминираните документи имащи за цел да ме въведат в заблуждение относно течащия трета година и покровителстван от длъжностни лица в БДУВ-Пловдив незаконен добив на инертни материали във вододайната зона на гр.Пловдив (ПС „Север-1”), където такъв е строго забранен.

В своя Справка от 11.03.2008г. до Началника на Сектор ИП-Пловдив (пр.№ 13340/2007г./л.296), инсп.Боюклиев невярно твърди (цитирам) „Снети бяха обяснения от лицето Кривенчев. В тях същият не посочва конкретно, кои документи са с невярно съдържание.

Цитираното невярно твърдение, с което инсп.Боюклиев осъществява състава на чл.311, ал.1 от НК като умишлено и виновно въвежда в заблуждение Началника на Сектор „Икономическа полиция” и наблюдаващия прокурор, цели прикриването на инкриминирани документи издадени от длъжностни лица в БДУВ-Пловдив доказващи продължаващо деяние по чл.311, ал.1 от НК, с което се доказава осъществяване състава и на чл.282, ал.2 от НК от същите длъжностни лица.

В Обяснението ми от 24.01.2008г. освен инкриминираното писмо на БДУВ (л.236) са приложени: друго инкриминирано писмо с невярно съдържание на Басейновата дирекция (изх.№ Ж-21/17.02.2008г. – л.238), както и два броя фотографски снимки от 21.01.08г. уличаващи: част от неистините в писмата на БДУВ и продължавания неправомерен и покровителстван от БДУВ-Пловдив добив в участъка, в който същия следваше да бъде преустановен до 28.12.07г. (т.е. преди месец).

В обяснението ми се посочва и начина за уличаване на неистините, с които си служат длъжностните лица в БДУВ-Пловдив – процесуално действие, което умишлено и виновно не беше осъществено от инсп.Боюклиев до приключване на проверката – извършена от същият порочно и в интерес на визираните от мен закононарушители и длъжностни лица от БДУВ-Пловдив, ощетили държавата в особено големи размери.

 

1.2. Втората неистина в постановлението на военен прокурор ст.л-т АНГЕЛ УЗУНОВ е (цитирам) „Видно от установената фактическа обстановка е, че не се установиха данни инспектор Георги Боюклиев от ОДП-Пловдив да е извършил незаконни действия, да е превишил правата си, да не е изпълнил задълженията си по служба.”

Освен от вече разгледаната Справка от 11.03.2008г. на инсп.Боюклиев доказваща осъществяване от същия съставите на чл.311, ал.1 и чл.294, ал.4 от НК, неистиността и на второто цитирано заключение на военния прокурор Узунов се доказва от две мои жалби депозирани до „Икономическа полиция” гр.Пловдив (вх.№ ЗМ/РЗП - 40/2008 от: 14.02.2008 и 26.02.2008г.), по които инсп.Боюклиев не извърши проверка – т.е. същият умишлено и виновно не изпълни задълженията си по служба съглазно ЗМВР и НПК.

Едно от визираните в жалбите закононарушения касае продължаващия незаконен добив на инертни материали от неправомерно изграден насипен вал, който следваше да бъде премахнат до 28.12.2007г. (т.е. преди два месеца) и който според инкриминираното писмо на Басейнова дирекция-Пловдив „не е бил премахнат поради високите речни води, което прави невъзможно достъпа до вала.”

До приключване на проверката на инсп.Боюклиев на 11.03.2008г. (т.е. повече от два месеца след крайния срок) незаконният насипен вал не беше премахнат.

До приключването на проверката на Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив (ВОП-Пловдив) на 20.06.2008г., незаконният насипен вал не само, че не беше премахнат (респ. установен от проверката), но инкриминирано (през размножителния период на речните видове риби) беше изграден и втори насипен вал, който двама магистрати: военен следовател подп. КАНУРКОВ и военен прокурор ст.л-т УЗУНОВ инкриминирано (чл.294, ал.4 от НК) отказаха да установят, във връзка с предоставените им от мен данни, визиращи престъпление от състава на чл.239, ал.1 от НК (във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие), осъществявано от служители на фирма ЕТ „Види-Илинка Пандурова” при това забележетев хода на течащата „проверка” на ВОП-Пловдив и въпреки приключили три „проверки” на инсп.Боюклиев и една „проверка” на ОДП-Пловдив.

Незаконният и покровителстван (от: БДУВ-Пловдив, ОДП-Пловдив и Прокуратурата) добив на инертни материали от двата незаконни насипни вала продължи до м.август 2009г., през който се изгради и трети незаконен насипен вал. И трите насипни вала (първият, от които трябваше да бъде премахнат преди 20 месеца) бяха установени при проверка на друг служител на „Икономическа полиция” гр.Пловдив – след поредната ми жалба и след като инсп.Боюклиев беше отстранен от Направление „Екология”. Само за три месеца и в рамките на една проверка инсп.ПЛАМЕН ГАНЕВ от „Икономическа полиция” при ОДП-Пловдив установи всички визирани в жалбите ми данни касаещи престъпления от съставите на: чл.311, ал.1, чл.255, ал.1, чл.282, ал.2... и чл.239, ал.1 от НК, които колегата му инсп.Боюклиев не установи за четири години – в хода на три „проверки”.

 

1.3. Третата неистина в постановлението на военен прокурор ст.л-т АНГЕЛ УЗУНОВ е (цитирам) „Що се отнася до решаването на самите преписки по същество, то Военно-окръжна прокуратура – Пловдив не е компетентна да се произнесе по същество по тях, още повече, че компетентните прокуратури вече са се произнесли.

Неистиността на твърдението за съществуващо произнасяне по предмета на приписките от цивилната прокуратура се доказва от цитираната в постановлението на военен прокурор Узунов пр.№ 13340/200г. на Районна прокуратура гр.Пловдив, в издаденото постановление по която НЯМА ПРОИЗНАСЯНЕ по 197 листа на преписката (от л.101 до л.297), касаещи незаконната дейност на ЕТ „Види-Илинка Пандурова и нейното покровителство. Именно в същите 197 листа се съдържат разгледаните по-горе данни уличаващи: неизпълнение от инсп.Боюклиев на служебните му задължения и на дадените му указания от наблюдаващия прокурор, изготвянето в хода на службата на справка с невярно съдържание... и покровителството над поредицата от инкриминирани деяния от служител/и на ОДП-Пловдив във връзка с извършено нападение над мен (чл.130... от НК) и моя жалба до Министъра на МВР (вх.№ 1157/13.05.08г.) – които също са предмет на проверката на ВОП-Пловдив, и за които военен прокурор Узунов невярно твърди, че не е компетентен да се произнесе.

 

Инкриминираното (чл.311, ал.1 и чл.294, ал.4 от НК) Постановление от 20.06.2008г. на военен прокурор ст.л-т УЗУНОВ за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.№ 1056/2008г. на ВОП-Пловдив е със същия текст като предхождащото го постановление на военен следовател подп. КАНУРКОВ, извършил „проверката”.

В хода на порочната проверка по пр.№ 1056/2008г. на ВОП-Пловдив, военен следовател подп.КАНУРКОВ умишлено не установи: осъществяване от служители на ЕТ „Види Илинка-Пандурова” състава на чл.239, ал.1 от НК (деяние, за което изрично беше сезиран и което би уличило цялата престъпна схема на 4-годишен незаконен добив на инертни материали и неговото покровителство от длъжностни лица в БДУВ-Пловдив и ОДП-Пловдив), не установи неизпълнение на чл.83 от НПК от длъжностни лица в ОДП-Пловдив във връзка с осъщественото нападение над мен от двама служители на ЕТ „Види-Илинка Пандурова” (чл.130... и чл.294, ал.4 от НК), не установи събрани данни доказващи неизпълнение на сключен договор между Областния управител и фирма „Бибов и ко” ООД, с което Държавата е ощетена с приблизително 8.000 лв. (поредното престъпно обстоятелство укрито в Справката на инсп.Боюклиев), не установи събраните данни доказващи замърсяването на вододайната зона на гр.Пловдив със строителни и канцерогенни отпадъци уличаващи покровителството над замърсяването от инсп.Боюклиев, който не го визира в справките си, не установи изготвянето на документ с невярно съдържание (приемателен протокол на Държавна приемателна комисия – л.136), която определя депонирането на над 20.000 куб.м. строителни и канцерогенни отпадъци във вододайната зона на гр.Пловдив като (цитирам) „...възстановено и подобрено е околното пространство, като са създадени по-благоприятни условия за околната среда., не установи дискредитирането на Констативен протокол от 31.07.2007г. на „Икономическа полиция” установяващ още през 2007г. незаконния добив на инертни материали от ЕТ „Види-Илинка Пандурова”. В протокола името на инсп.Боюклиев е дописано след като го подписах като участник в проверката по моя жалба – проверка извършена от друг служител на „ИП”-Пловдив, в която инсп.Боюклиев не взе участие (чл.311, ал.1 от НК) и която не извърши в продължение на четири години и в хода на три проверки/преписки на прокуратурата.

 

Именно визираните по-горе обстоятелства и факти доказват причината прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА да не се произнесе по 197 листа от пр.№ 13340/2007г. на Районна прокуратура гр.Пловдив, в които се съдържат визираните по-горе данни уличаващи поредица от престъпни деяния, даващи основание да се направи обоснован извод за организирана престъпна дейност.

 

Постановлението от 20.06.2008г. по пр.№ 1056/2008г. на Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив обжалвах пред Военно-апелативнна прокуратура гр.София.”

 

6.2. „т.2. С Постановление от 07.08.2008г. по пр.№ 994/2008г. на Военно-апелативна прокуратура гр.София, военен прокурор подп. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ потвърждава постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство на ВОП-Пловдив, като също мотивира отказът си с употребата на три неистини.

 

2.1. Първата неистина в постановлението на прокурор подп. БЕНЧЕВ от ВАП е (цитирам) „По преписката е извършена обстойна проверка лично от военен следовател при ВОП-Пловдив.” Цитираната неистина се уличава от порочната „проверка” извършена от военен следовател подп. КАНУРКОВ, чиито пороци прикриващи поредица от инкриминирани деяния и техните извършители и покровители от ОДП-Пловдив се визират в жалбата ми до ВАП. Същите вече бяха разгледани в т.1 от настоящата жалба.

 

2.2. Втората неистина в постановлението на прокурор подп. БЕНЧЕВ е (цитирам) „В хода на същата е установено, че жалбоподателят е сезирал в различни периоди от време Районна прокуратура-Пловдив и Окръжна прокуратура-Пловдив за извършено спрямо него нападение от неустановени лица... По всички жалби са били образувани преписки, извършени са надлежни проверки, за резултатите от които г-н Кривенчев е бил уведомяван своевременно.”.

Цитираните неистини се установяват от следните обстоятелства и факти:

2.2.1. Към датата 07.08.2008г. когато е издадено постановлението на ВАП, за извършеното над мен нападение е сезиран единствено Министъра на МВР (вх.№ 1157/13.05.08г). В хода на разпоредената проверка извършена от длъжностни лица в ОДП-Пловдив в нарушение на чл.83 от НПК във връзка с чл.130... от НК (доказва се от представено съдебно-медицинско удостоверение), самоличността на нападателите ми не беше установена въпреки изрично направеното искане. Дори само това обстоятелство доказва умисъл в действията на полицейски служители осъществили състава на чл.288 и/или чл.294, ал.4 от НК, като чрез неизпълнение на закона и на служебните си задължения освобождават двамата нападатели от следващата им се по закон наказателна отговорност.

Дори само отказът на: следовател подп. КАНУРКОВ и на прокурор ст.л-т УЗУНОВ от ВАП-Пловдив да потърсят наказателна отговорност от полицейския служител/и от ОДП-Пловдив за неизпълнение на закона и на служебните им задължения във връзка с осъщественото нападение над мен през м.март 2008г. уличава двамата магистрати в извършване на престъпление срещу правосъдието, което инкриминирано се прикрива от подп. Бенчев чрез употребата на неистини, с които същият умишлено и виновно мотивира постановлението си за отказ от образуване на досъдебно производство и на свой ред извършва престъпление срещу правосъдието.

2.2.2. И към настоящия момент (т.е. 24 месеца след нападението над мен) все още не са ми снети обяснения за нападението (предмет на жалбата ми до Министъра на МВР), което доказва: абсурда на твърдението на подп.Бенчев, че „има произнасяне” по казуса както и факта, че престъпната дейност на фирма ЕТ „Види-Илинка Пандурова” инкриминирано (чл.288 и чл.294, ал.4 от НК) се покровителства – включително и от полицейски служители в ОДП-Пловдив, от военен прокурор и военен следовател във ВОП-Пловдив, и от военен прокурор във ВАП-София.

 

2.3. Третата неистина в постановлението на военен прокурор БЕНЧЕВ от ВАП е (цитирам) „Въпросният полицейски служител (Боюклиев), при извършваните от него проверки, е изпълнявал дадените му от наблюдаващия прокурор указания.”. Цитираната неистина вече беше уличена в т.1.1. от настоящата жалба.

 

Постановлението от 07.08.2008г. по пр.№ 994/2008г. на Военно-апелативна прокуратура гр.София, обжалвах по реда на надзора пред Прокуратура на Р.България – Главен прокурор.

 

6.3. „т.3. С Постановление от 07.08.2008г. по пр.№ 994/2008г. на Върховна касационна прокуратура, прокурор В.КОМАТИЧЕВ потвърждава постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство на ВАП, като на свой ред също мотивира отказът си с употребата на четири неистини.

3.1. Първата и вече уличена в настоящата жалба неистина е (цитирам) „След преценка на материалите по пр.пр.№ 1056/2008г. намирам проверката за пълна и обективна, правните изводи са обосновани и законосъобразни и се подкрепят от материалите приложени към преписката, а жалбата е неоснователна.”

За да улича порочната и манипулативна проверка на военен следовател подп.КАНУРКОВ, на всяка от по-горните инстанции предоставях и нови данни уличаващи визираните от мен деяния на полицейски служители от ОДП-Пловдив. Замърсяването на вододайната зона на гр.Пловдив със строителни и канцерогенни отпадъци, както и извършвания в нея строго забранен добив на инертни материали от ЕТ „Види-Илинка Пандурова” в обеми...” – (съдържат се данни предмет на сл.д.№ 34/2010г. на ОСС-Пловдив, които в съответствие с чл.198, ал.1 от НПК, нямам право да разгласявам без разрешение от наблюдаващия прокурор, каквото нямам) – „... и в тази връзка и на основание излъченото на 30.11.2008г. предаване „На чисто” по „Нова телевизия” представляващо „законен повод” (чл.208, т.2 от НПК) и съдържащо „достатъчно данни” (чл.211, ал.1 и ал.2 от НК) за образуване на досъдебно производство, изрично поисках образуването му – което инкриминирано се отказа от прокурор Коматичев – без да се посочат правните основания за отказ от кредитиране на новите данни и на базата на бланкетни и неверни твърдения.

 

3.2. Втората и вече уличена в настоящата жалба неистина, с която се мотивира постановлението на ВКП е (цитирам) „От извършените проверки и приложени обяснения се установява, че не са установени данни инспектор Георги Боюклиев от ОДП-Пловдив да е извършил незаконни действия, да е превишил правата си или да не е изпълнил задълженията си по служба”.

 

3.3. Третата и вече уличена в настоящата жалба неистина в постановлението на ВКП е (цитирам) „При проверките полицейският служител е изпълнявал в пълен обем указанията на наблюдаващия прокурор...”.

 

3.4. Четвъртата неистина, с която се мотивира постановлението на прокурор Коматичев е (цитирам) „...посочените по-горе преписки на различни инстанции на прокуратурата са били потвърдени от по-горестоящите, включително и от ВКП.”. Цитираната неистина се уличава от визираното от прокурор Коматичев „произнасяне” (Постановление от 03.10.2008г. по пр.№ 32401/2006г. на ВКП), в което прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ отказва упражняване на инстанционен контрол (цитирам) „Извън предмета на инстанционния контрол са и твърденията на жалбоподателя за извършени срещу него престъпления по чл.130 от НК...”, във връзка с осъщественото нападение над мен от двама служители на ЕТ „Види-Илинка Пандурова” – деяние (чл.288 и/или чл.294, ал.4) покровителствано от служители на ОДП-Пловдив и от военната прокуратура (ВОП-Пловдив и ВАП), за което в обжалваните от мен постановления невярно се твърди (чл.311, ал.1 от НК), че „има произнасяне от страна на гражданската прокуратура”.

 

Постановлението от 30.12.2008г. по пр.№ 14861/2008г. на Върховна касационна прокуратура, обжалвах по реда на надзора (чл.46, ал.4 от НПК във вр. с чл.126, ал.2 от Конституция на Р.България) пред Прокуратура на Р.България – Главен прокурор.”

 

6.4. „т.4. Вместо с постановление, по жалбата ми от 09.01.2009г. до Главния прокурор последва произнасяне с писмо от 19.01.2009г. по пр.№ 14861/2008г. на ВКП, в което прокурор Л.БОЖКОВ от ВКП си служи с неистини, опитва се да ме въведеде в заблуждание и считам, че превишава правомощията си дискредитирайки Главния прокурор – дори само с оглед на обстоятелството, че не образува досъдебно производство срещу мен за „набедяване” на четирима магистрати, за които в жалбата си твърдя, че са извършили престъпления срещу правосъдието – съществен факт, който прокурор Божков отрича и умишлено „пропуска” да визира и обсъди, с оглед на неверните си твърдения.

В цитираното писмо на прокурор Божков от ВКП невярно се твърди (цитирам) „Уведомяваме Ви, че постановлението на прокурор В.Коматичев от ВКП от 15.12.2008г. е окончателно и не подлежи на обжалване. Същото е законосъобразно и обосновано.”. С така заявената обосновка и с осъщественото процесуално процедиране неправомерно се нарушават: правна разпоредба от НПК (чл.46, ал.4) и такава от Конституцията на Р.България (чл.126, ал.2), като визираното грубо нарушение на два действащи закона се мотивира с неистината за „законосъобразност и обоснованост” на едно порочно, инкриминирано и необосновано постановление на ВКП (от 30.12.2008г. по пр.№ 14861/2008г.).

Втората и вече уличена неистина, с която си служи прокурор Божков е (цитирам) „Вашите възражения са проверявани и не касаят извършване на престъпления от общ характер от полицейски служители.””

 

6.5. „т.5. Визираните откази за образуване на досъдебно производство обективирани с горе разгледаните четири постановления с невярно съдържание се ползват като писмени доказателства от инсп.Боюклиев в негова жалба срещу мен за набедяване (пр.№ 7065/2009г. на ПРП), с което същият осъществява нови два наказателни състава – на чл.316 и на чл.286, ал.1 от НК, за което е сезирана Районна прокуратура гр.Пловдив (пр.№ 7674/2009г.).

 

С оглед на гореизложеното и на основание чл.211, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 и чл.208, т.1 от НПК, моля да бъде образувано досъдебно производство – във връзка с чл.311, ал.1 и чл.294, ал.4 от НК срещу визираните в настоящата жалба петима магистрати (Военен следовател подп.КАНУРКОВ, Военен прокурор ст.л-т А.УЗУНОВ, Военен прокурор подп. М.БЕНЧЕВ, Г-н В.КОМАТИЧЕВ - прокурор във ВКП и Г-н Л.БОЖКОВ - прокурор във ВКП) или на такова срещу мен по чл.286, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство ще предоставя достатъчно нови данни, от които може да се направи обоснован извод и за деяние от състава на чл.321 от НК с участието и на други магистрати, както и на длъжностни лица от: БДУВ-Пловдив, ОДП-Пловдив и „Инспекторат” на МВР.”

 

7. За периода 2004÷2009г. инициирах образуването на над 20 броя преписки на всички правохранителни органи в държавата (МВР, Прокуратура и ДАНС), които следваше да установят драстични закононарушения и шокиращи деяни включващи: изграждане на три нерегламентирани сметища за строителни и канцерогенни отпадъци (азбест) във вододайната зона на гр.Пловдив, извършване добив на инертни материали в същата където такъв е строго забранен, неизпълнение на договори ощетили държавата и Община Пловдив, издаване на документи с невярно съдържание, данъчни престъпления... и покровителството над тези деяния от длъжностни лица, полицейски служители и прокурори.

7.1. На 26.05.2008г. с жалба сезирах Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив (пр.№1056/2008г.) за деяния на инсп.Боюклиев, за прикриване на същите от проверка на ОДП-Пловдив (пр.№ Ж-62/2008г. на ОДП-Пловдив)... и за извършване на инкриминиран добив на инертни материали през размножителния период на речните видове риби – деяние от състава на чл.239, ал.1 от НК (във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие), който съгласно НПК налага образуване на бързо/незабавно наказателно производство срещу Управителя на фирмата нарушител (ЕТ „Види-Илинка Пандурова”). Установяването на инкриминирания добив по реда на НПК щеше да уличи цялата престъпна схема (като замисъл и реализация), нейните участници и покровителството им от длъжностни лица в: БДУВ-Пловдив, ОДП-Пловдив и Прокуратурата. Съществено в случая е обстоятелството, че инкриминирания добив се извършваше след приключилата трета проверка на инсп.Боюклиев и след приключилата проверка на ОДП-Пловдив установили „отсъствието” на данни за извършени престъпления – от фирмата нарушител и от „проверяващия” дейността й инсп.Боюклиев.

Дори само необразуването на бързо/незабавно производство по чл.239, ал.1 от НК от страна на ВОП-Пловдив, е доказателство за деяние от състава на чл.294, ал.4 от НК, осъществено от Следовател подп.КАНУРКОВ и от военен следовател ст.л-т УЗУНОВ – деяние прикривано/покровителствано и в тази връзка осъществено и от висшестоящите прокурори от ВАП (подп. М.БЕНЧЕВ) и от ВКП (В.КОМАТИЧЕВ, Л.БОЖКОВ и П.ДОЛАПЧИЕВ).

7.2. Въпреки жалбите ми до ВАП, ВКП и ГП, към които прилагах и нови данни за продължаващия незаконен добив на инертни материали във вододайната зона на гр.Пловдив осъществяван от ЕТ „Види-Илинка Пандурова” и въпреки мое Отворено писмо до Главния прокурор (от 12.02.2009г. – приложено към пр.№ 14861/2008г. ІІ. на ВКП и/или пр.№ 32401/2006г. ІІ. на ВКП), в което се цитират имената на 12 магистрати, които считам за отговорни за дългогодишното осъществяване на незаконни и покровителствани дейности (вкл. тези на: СД „ТОЛИ”, „Бибов и ко”... и ЕТ „Види-Илинка Пандурова”), незаконния добив на инертни материали продължава и към момента, като в края на 2009г. за пореден път беше установена от друг инспектор в „Икономическа полиция” при ОДП-Пловдив, и в тази връзка стана предмет на следствено дело № 34/2010г. на ОСС-Пловдив.

7.3. Към вече визираните имена на 12 магистрати в по-горе цитираното Отворено писмо до Главния прокурор от 12.02.2009г. а менно:

 

Г-н Л.БОЖКОВ – прокурор във Върховна касационна прокуратура

Г-н В.КОМАТИЧЕВ – прокурор във Върховна касационна прокуратура

Г-н ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ – прокурор във Връховна касационна прокуратура

Г-н Д.ВЪЛЧЕВ – прокурор от Върховна касационна прокуратура

Подп. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ – прокурор във Военно-апелативна прокуратура

Ст. л-т АНГЕЛ УЗУНОВ– прокурор във Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив

Подп. КАНУРКОВ – следовател във Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив

Г-н РУМЕН БОЕВ – прокурор в Апелативна прокуратура гр.Пловдив

Г-жа МАРИНА БЕЛЧЕВА – прокурор в Апелативна прокуратура гр.Пловдив

Г-жа СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА – прокурор в Окръжна прокуратура гр.Пловдив

Г-жа КРАСИМИРА РАЙЧЕВА – прокурор в Районна прокуратура гр.Пловдив

Г-жа ДАНАИЛА СТАНКОВА – прокурор в Районна прокуратура гр.Пловдив

 

... добавям имената и на:

 

Г-н ЗДРАВКО ДЕЛИЕВ – бивш прокурор в Районна прокуратура гр.Пловдив във връзка с жалба – пр.№ 13052/2010г. ІІ на ВКП

Г-н ДИМО ИЛИЕВ – прокурор в Районна прокуратура гр.Пловдив

Г-н РУМЕН ПОПОВ – Зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр.Пловдив

 

8. Във връзка с чл.13, ал.1 от НПК моля, към настоящата жалба като доказателствен материал в подкрепа на визираните от мен: деяния, лица и магистрати да бъдат приложени:

 

1. Преписка № 6610/2004г. на Окръжна прокуратура гр.Пловдив

2. Преписка № 3502/2004г. на Апелативна прокуратура гр.Пловдив

3. Преписка № 10435/2006г. на Прокуратура на Р.България

4. Преписка № 32401/2006г. ІІ. на Върховна касационна прокуратура

5. Преписка № 43263/2006г. VІ. на Върховна касационна прокуратура

6. Преписка № 94-00-047/2007г. на Висш съдебен съвет

7. Преписка № 7374/2007г. на Районна прокуратура гр.Пловдив

8. Преписка № 13340/2007г. на Районна прокуратура гр.Пловдив

9. Преписка № 1000/2008г. на Апелативна прокуратура гр.Пловдив

10. Преписка № 5476/2008г. на Прокуратура на Р.България

11. Преписка № 14861/2008г. ІІ. на Върховна касационна прокуратура

12. Преписка № 1056/2008г. на Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив

13. Преписка № 994/2008г. на Военно-апелативна прокуратура гр.София

14. Преписка № 14861/2008г. на Върховна касационна прокуратура

15. Жалба до Министъра на МВР (вх.№ 1157/13.03.2008г.)

16. Преписка № Ж-62/2008г. на ОДП-Пловдив

17. Жалба до ДАНС – рег.№ К 161/2008г.

18. Жалба-сигнал до „Инспекторат” на МВР (вх.№ 3207/12.06.09г.)

19. Жалба-сигнал до ДАНС (вх.№ Ж-435/12.06.09г.)

20. Жалба от 15.03.2010г. до Главна прокуратура (обратна разписка от 16.03.2010г.)

21. Преписка № 13052/2010г. VІ. на Върховна касационна прокуратура

22. Преписка № 7065/2009г. на Районна прокуратура гр.Пловдив

23. Преписка № 7674/2009г. на Районна прокуратура гр.Пловдив

24. Преписка № 5317/2010г. на Окръжна прокуратура гр.Пловдив

25. Следствено дело № 34/2010г. на ОСС-Пловдив

 

С оглед на гореизложеното и на основание на чл.211, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 и чл.208, т.1 от НПК, да бъде образувано досъдебно производство във връзка с: чл.311, ал.1, чл.316, чл.286, ал.1, чл.288 и чл.294, ал.4... и/или чл.321, ал.2 от НК, или на такова срещу мен по чл.286, ал.1 от НК

 

В хода на същото ще предоставя нови доказателства уличаващи други деяния и лица, включващи участието и на други магистрати в незаконните и инкриминираните действия на лицето Георги Иванов Боюклиев, за когото с оглед на събраните достатъчно данни може да се направи обосновано предположение, че е ключов участник в организирани престъпни групи – обстоятелство наложило да сезирам и ДАНС.

 

 

С уважение:

 

07.12.2010г.

гр.Пловдив

 

 

Приложения:

Обратна разписка до ГП от 16.03.2010г.